О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
гр. София, 22.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 954 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане № 281 от 17.02.2017г. по ч.гр.д. № 641/2016г. на Пловдивски апелативен съд, с което е върната частната му касационна жалба срещу постановеното по същото дело определение № 589 от 02.12.2016г.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че подадената от него частна касационна жалба е допустима, тъй като е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване. Излага съображения за неправилност на извода на съда, че обжалваното определение на апелативния съд е необжалваемо, тъй като решението на ОС – Смолян е такова по търговски спор, искът по който е под определения в чл.280, ал.2 ГПК минимум от 20 000 лева. Излага и подробни съображения за неправилност на постановеното от апелативния съд определение № 589 от 02.12.2016г., както и за наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното му обжалване. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и съдът да се произнесе по частната касационна жалба срещу определение № 589 от 02.12.2016г.
Ответникът В. И. Д., представляван от адв. Ч., оспорва частната жалба, като излага възражение, че същата не отговаря на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК поради липса на посочен правен въпрос.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК. Частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което произнасянето по нея не е обусловено от обосноваване на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане апелативният съд е приел, че подадената от [фирма] частна касационна жалба срещу постановеното по същото дело определение № 589 от 02.12.2016г. е недопустима, като се е позовал на чл.274, ал.4 ГПК, според който не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Посочил е, че постановеното от ОС – Смолян въззивно решение е по търговски спор с цена на иска под 20 000 лева и с оглед чл.280, ал.2, т.1, пр.2 ГПК касационният контрол на това решение, а и на постановеното по делото определение на апелативния съд, е изключен.
Обжалваното определение като краен резултат е правилно, но не по изложените от апелативния съд съображения.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2 ГПК в действащата редакция /ДВ, бр.50/2015г., в сила от 07.07.2015г./, когато определенията, респективно разпорежданията по чл.274, ал.1 ГПК, са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд, но когато те са постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд и произнасянето на последния е окончателно. С проверката, която извършва ВКС, респ. – апелативният съд, за законосъобразност на разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба, се изчерпва инстанционният контрол. При липса на уреден в закона процесуален ред за обжалване, определението на апелативния съд следва да се счита за окончателно и не може да бъде обжалвано както по реда на чл.274, ал.2 ГПК, така и по реда на чл.274, ал.3 ГПК, в който смисъл е и практиката, формирана с определение № 58 от 29.02.2016г. по ч.гр.д. № 699/2016г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 255 от 25.05.2016г. по ч.гр.д.№ 977/2016г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 189 от 04.07.2016г. по ч.гр.д. № 1918/2016г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 195 от 21.04.2016г. по ч.гр.д.№ 1446/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 540 от 09.12.2016г. по ч.т.д. № 2454/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. и др.
Изложените от частния жалбоподател доводи във връзка с приложението на чл.280, ал.2 ГПК и с основателността на върната частна касационна жалба са неотносими към предмета на настоящото производство и не следва да се обсъждат.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че подадената срещу окончателното определение на апелативния съд частна касационна жалба е недопустима и обжалваното разпореждане, с което същата е върната, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 281 от 17.02.2017г. по ч.гр.д. № 641/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: