4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 342
гр. София, 23.06. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като изслуша докладваното от съдия Д. ч.гр.д. № 224 по описа на Трето гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от „Профилактика, рехабилитация и отдих”/”ПРО”/ ЕАД [населено място], представлявано от прокуриста Х. Г. Р., приподписана от юриск. М. Т., против въззивно определение № 109 от 16.02.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 117 по описа на Пазарджишкия окръжен съд за 2011 г., с което е потвърдено разпореждането от 29.11.2010 г., постановено по гр.д. № 935 по описа на районния съд в [населено място] за 2010 г., с което въззивната жалба на [фирма] против решение от 22.10.2010 г. по същото гражданско дело, е върната като подадена след изтичането на срока за въззивно обжалване, на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и постановено друго от касационната инстанция, с което делото се върне на първоинстанциония съд за администриране на въззивната жалба. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, се поставя процесуалноправният въпрос, макар и не дословно формулиран, а именно приложим ли е срокът за обжалване по смисъла на чл. 315, ал. 2 ГПК в случай, че на страните е изпратено съобщение за изготвеното решение по реда на чл. 45 ГПК и следва да се приложи разпоредбата на общата норма на чл. 259, ал. 1 ГПК. Твърди се, че нормата на чл. 315, ал. 2, предл. последно ГПК е противоконституционна като противоречаща на чл. 122 от КРБ и се иска на основание чл. 150 от Конституцията на РБ, да бъде сезиран К. съд на РБ затова, като са изложени подробни съображения в тази насока. Допускането до касационен контрол се претендира на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – юридически казус от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответницата по частната жалба Б. Т. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Продан П. от АК-П., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва частната жалба и изразява становище за липсата на основания за допускането й до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че въззивната жалба е просрочена, тъй като в процесния случай правилото на чл. 315, ал. 2 ГПК е спазено, като съдът в последното съдебно заседание по делото, проведено на 11.10.2010 г. в присъствие на процесуалния представител на касатора е обявил датата на постановяване на решението си – 25.10.2010 г., на жалбоподателя е изпратено съобщение с препис от изготвеното решение, в което изрично е отразено от коя дата тече срокът за обжалване и тя съвпада с деня, в който е било обявено в съдебно заседание, че ще се произнесе – 25.10.2010 г., от който ден тече двуседмичният срок за обжалване и който срок е пропуснат от частния жалбоподател.
Срещу частния жалбоподател са предявени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Съдът е разгледал делото по реда на чл. 310 и сл. ГПК и в съдебното заседание на 11.10.2010 г. е обявил, че ще произнесе решението си на 25.10.2010 г. В това съдебно заседание са присъствали пълномощниците на страните, като касаторът ответник е бил представляван от юриск. Т.. Решението на първостепенния съд е с дата 22.10.2010 г., но в диспозитива му изрично е отразено, че „подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от 25.10.2010 г.”, а в съобщението, придружаващо преписа от решението, връчени на частния жалбоподател при условията на чл. 50, ал. 3 ГПК на 12.11.2010 г., изрично е отразено, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него, т.е. срокът за обжалване изтича на 08.11.2010 г./понеделник, присъствен ден/, а въззивната жалба е подадена на 24.11.2010 г. по пощата, след изтичането му.
След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира, че поставения процесуалноправен въпрос е значим за изхода на конкретното дело. Атакуваното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно разглеждане, тъй като не е налице неяснота, която да налага произнасянето на ВКС с оглед развитието на правото и уеднаквяването на съдебната практика.
Разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и пета от ГПК ”Бързо производство” се предпоставя от характера на предявените искове и няма нужда съдът да обявява на страните реда, по който трудовият спор ще бъде разглеждан. В случая няма противоречие между постановения в съдебното решение ред за въззивното обжалване по чл. 315, ал. 2 ГПК и по-конкретно посочената в него дата, на която решението е обявено, от която дата започва да тече срокът за обжалване и изпратеното на страната съобщение с приложен към него препис от първоинстанционното решение, в което се сочи същата дата, в която решението е обявено и от която дата тече срокът за обжалване, т.е. спазена е специалната процедура по чл. 315, ал. 2 ГПК. Фактът, че на страната е изпратено съобщение за изготвеното съдебно решение, придружено с препис от него, не съставлява основание за страната да наруши императивната разпоредба на чл. 315, ал. 2 ГПК, предвиждаща момента, от който започва да тече срокът за обжалването на съдебното решение. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 315, ал. 2, предл. последно ГПК не е противоконституционна като противоречаща на чл. 122 КРБ, тъй като с нея по никакъв начин не се накърнява правото на защита на юридическите лица във всички стадии на процеса, а извършените процесуални пропуски от страната, свързани с точното спазване на процесуалната норма на закона/чл. 315, ал. 2 ГПК/ са за нейна сметка, поради което настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС счита, че не следва да се сезира К. съд с такова искане.
Ето защо, касационният съд в настоящия си състав счита текста на закона за ясен и не намира причина за допускане на обжалваното въззивно определение до касационен контрол, тъй като разрешаването на поставения процесуалноправен въпрос от ВКС няма да доведе нито до точното прилагане на закона, нито до развитието на правото – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 109 от 16.02.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 117 по описа на Пазарджишкия окръжен съд за 2011 г., по частна касационна жалба с вх. № 1452/07.03.2011 г. на „Профилактика, рехабилитация и отдих”/”ПРО”/ ЕАД, [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: