5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
[населено място] ,25,04,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април , през две хиляди и четиринадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1184 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 пр.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на П. М. против определение № 37 / 13.01.2014 год. по ч.гр.д.№ 4676 / 2013 год. на Софийски апелативен съд , ГК , ІІ състав , с което е потвърдено определение № 4918 / 05.07.2013 год. по т.д.№ 99439 / 2012 год. на СГС, ТО , VІ – 17 състав , с което е прекратено производството по делото,поради недопустимост на предявения от жалбоподателя против [фирма] иск, с правно основание чл. 74 ал.1 ТЗ , като преклудиран, предвид непредявяването му в максималния тримесечен срок , считано от провеждане на Общото събрание на дружеството – ответник,отмяната на чиито решения се предявява с иска,съгласно ал.2 на същата разпоредба.Жалбоподателят оспорва правилността на определението,предвид приетата от съда ирелевантност на обстоятелството към кой момент / в случая – след изтичане тримесечния срок по чл.74 ал.2 ТЗ , считано от датата на ОС – 29.06.2012 год. / са били заявени за вписване обстоятелствата – предмет на взетите от събранието решения – за изключването му като съдружник и освобождаването му като управител на дружеството – кумулативно с факта на неуведомяването му за самото събрание и взетите на същото решения . Жалбоподателят се позовава на идентична недобросъвестна практика на съдружниците си и с предходни решения на ОС, с която по същество се явява лишен от защита срещу тяхната незаконосъобразност и противоуставност , в който смисъл акцентира на необходимостта от произнасяне относно валидността на решенията на ОС, непредявени своевременно за вписване в търговския регистър.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
П. М. е предявил иск с правно основание чл. 74 ал.1 ТЗ, за отмяна решенията на ОС на [фирма] от 29.06.2012 год. – за изключването му като съдружник и освобождаване като управител на дружеството – след изтичане тримесечния, максимално допустим за предявяването на иска, считано от датата на ОС , съгласно чл.74 ал.2 ТЗ, срок – на 21.12.2012 год..На това основание, независимо от предявяването му незабавно след узнаване за проведеното събрание и решенията му – от справка в търговския регистър, първоинстанционният съд е прекратил производството,а въззивният съд потвърдил определението му.Обстоятелствата – предмет на атакуваните решения,са заявени за вписване след изтичането на тримесечния срок от провеждане на ОС,т.е. в противоречие с изискването за предявяване за вписване в 7-дневен срок от приемането им , съгласно чл. 6 ал.2 ЗТР. Ищецът е представил доказателства и за предходни решения на ОС с идентичен предмет, респ. за атакуването им по реда на чл. 74 ТЗ или невписването им поради отказ на длъжностното лице в търговския регистър, в подкрепа на тезата си , че се касае за продължителна недобросъвестна практика на останалите съдружници, в опит да бъде елиминиран.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос,а навел съображения относно необходимостта, при положение че искът по чл. 74 ТЗ е единственото средство за защита срещу незаконосъобразни и противоуставни решения на ОС, проверката за допустимостта му ,съгласно чл.74 ал.2 ТЗ да съобразява и обстоятелството дали същите са своевременно заявени за вписване, доколкото и кумулативно с неспазено изискване за уведомяване на съдружника за ОС, защитата на последния срещу решенията би се явила преклудирана ,както е в настоящия случай.В хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК сочи необходимост от разширително тълкуване на чл.74 ал.2 ТЗ , но неясно в какъв смисъл – досежно началния момент на тримесечния максимален срок / в случаите на заявено извън срока по чл. 6 ал.2 ЗТР вписване на решенията / или относно възможността за спиране течението му за времето до вписването им, в който смисъл първоинстанционният съд е изложил мотиви, че като преклузивен срокът по чл. 74 ал.2 ТЗ не може да бъде спиран или прекъсван / по начало неясно в коя изобщо хипотеза на чл. 115-116 ЗЗД , приложими за давностните срокове /.
Настоящият състав намира, че неформулирането на правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване . Дори за такъв да се приеме изводим въпроса – за тълкуване приложението на чл.74 ал.2 ТЗ, относно прилагане максималния тримесечен срок за предявяване на иска по чл. 74 ал.1 ТЗ, в случаите на неуведомяване несъгласен с решенията съдружник за ОС ,респ. за взетите решения , но и непредявено вписване на приетите решения , осуетяващо възможността му да спази, считано от узнаването, максимално допустимия от закона тримесечен срок за предявяването на иска – то формалното посочване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е от естество да обоснове допълнителен селективен критерий в тази хипотеза, в съответствие в приетото в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Разпоредбата на чл.74 ал.2 ТЗ не е непълна,неясна или неточна,поради което и не е предпоставила в практиката тълкуване за началния момент на тримесечния срок, различен от посочения в разпоредбата или досежно възможността за спиране и прекъсване на същия, за което настоящият състав споделя мотивите,свързани с преклузивния му характер.Недобросъвестната практика на неспазване задължението за своевременно заявяване за вписване, съгласно чл.6 ал.2 ЗТР вменено на лицата, задължени да заявят вписването в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството,респ. от приемането на акта, с цел лишаване на несъгласен с решенията на ОС съдружник от възможността да предяви иск по чл. 74 ал.1 ТЗ в максимално допустимия 3-месечен срок от приемането им, не е от естество да предпостави различно тълкуване на чл.74 ал.2 ТЗ. Законодателят не е предвидил като последица от неизпълнението на това задължение недопустимост на вписването, респ. заличаване последиците на заявената от ОС на дружеството воля , предвид бездействието на задължените да заявят вписването лица. По начало вписването има предимно оповестително действие и е от значение за противопоставяне на вписаните обстоятелства на трети добросъвестни лица,за които и до вписването съответните обстоятелства се считат несъществуващи.Законодателят очевидно не е изхождал от чрезвичайни взаимоотношения на нетърпимост и нетолерантност между съдружниците, изключващи и всяка взаимна информация,на каквито се позовава ищеца – жалбоподател.Съдът,обаче, не е оторизиран да нормотворчества,а единствено да тълкува волята на законодателя ,вкл. да попълва – чрез аналогия на закона или на правото – празнотите в закона. Такава празнота в случая не е налице .Ясна е волята за бързина и оперативност при възможното атакуване на решенията на ОС и целта за стабилизиране последиците им в кратки срокове, в защита на сигурността на търговския оборот и третите добросъвестни лица, встъпващи във взаимоотношения с търговеца ,чиито интереси са предпочетени от законодателя, пред тези на отделния съдружник, с абсолютно лимитиране срока за предявяване иска по чл.74 ал.1 ТЗ , независимо от момента на действително узнаване на решенията .
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 37 / 13.01.2014 год. по ч.гр.д.№ 4676 / 2013 год. на Софийски апелативен съд,ГК,ІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: