1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 03.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ваня Алексиева
ч. т. дело № 1 474/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Л. А. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Р. И. от АК [населено място], срещу определение № 342 от 19.02.2014 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 172/2014 г. Със същото се потвърждава определение № 5 333/19.11.2013 г. по т. д. № 329/2012 г. на ОС [населено място], с което е постановено връщане на въззивната жалба на Д., подадена против решение № 108/19.03.2013 г. по същото дело.
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на посоченото определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационнен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С решение № 108 от 19.03.2013 г. по т. д. № 329/2012 г. Пловдивският окръжен съд е осъдил Л. А. Д. от [населено място] на основание чл. 145 ТЗ да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 354 000 лв., представляваща обезщетение за нанесената на дружеството имуществена вреда. Срещу същото е депозирана въззивна жалба с вх. № 10 941/16.04.2013 г. от частния жалбоподател, която с разпореждане № 1 656/17.04.2013 г. е оставена без движение до представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 7 080 лв. В срока за изпълнение на дадените указания е постъпила молба с вх. № 15 584/03.06.2013 г., с която същият е поискал освобождаване от внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. С определение № 1 333/06.06.2013 г. на П., постановено по ч. т. д. № 660/2013 г. молбата е оставена без уважение като неоснователна. Този съдебен акт е потвърден от Върховен касационен съд, ТК, ІІ отд. с определение № 633/02.10.2013 г. по ч. т. д. № 2 987/2013 г. ПОС е дал повторни указания за внасяне на дължимата държавна такса (разпореждане № 4 567/09.10.2013 г.) като срокът за изпълнение е бил удължаван по искане на жалбоподателя. В срока за изпълнение е постъпила нова молба (вх. № 31 881/18.11.2013 г.) от Д. отново с искане за освобождаване от държавна такса за въззивното производство. С определение № 5 333/19.11.2013 г. съдът е върнал въззивната жалба, поради неизпълнение на дадените указания. Този съдебен акт е потвърден с определение № 342 от 19.02.2014 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 172/2014 г.(предмет на настоящото производство).
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Формулираните от частния жалбоподател правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда, са неотносими към крайния резултат, макар и значими. Пловдивският апелативен съд е потвърдил определението за връщане на въззивната жалба по съображения, че въпросът за освобождаване на жалбоподателя Д. от внасяне на държавна такса за производството по т. д. № 329/2012 г. на ПОС, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е влязло в законна сила, поради което същият дължи заплащането й в указания срок. Постъпилата по делото втора молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, подадена поради настъпили нови обстоятелства не е била предмет на обсъждане от въззивния съд, предвид т. 12 от ТР № 6/2012 на ОСТГК на ВКС, според която компетентен да се произнесе по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК при обжалване е съдът, пред който е направено искането. В тази връзка, частният жалбоподателя би могъл да очаква евентуално произнасяне по нея по предвидения в ГПК ред и който същият не е предприел – арг. от посоченото тълкувателно решение.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 342 от 19.02.2014 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 172/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: