4
определение по гр.д.№ 2854 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
гр. София, 05.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2854 от 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано по подадена от Т. В. А. и А. М. А. касационна жалба срещу решение № 454 от 19.12.2014 г. по в.гр.д.№ 256 от 2014 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 67 от 20.12.2013 г. по гр.д.№ 1014 от 2013 г. на Добричкия районен съд за отхвърляне на предявения от Т. В. А. и А. М. А. срещу Д. И. Е. и В. Д. Е. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване по отношение на ищците, че ответниците не са собственици въз основа на постановление за възлагане от 23.08.2012 г. по изп.д.№ 385 от 2011 г. на ЧСИ № 811 в КЧСИ на следния недвижим имот: гараж със застроена площ от 30 кв. м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 72624.624.916.2.5 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-15 от 12.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
В касационната жалба се твърди, че решението на Добричкия окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и опитните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване касаторите сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на тази разпоредба на ГПК би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос: „когато длъжникът по изпълнителното производство е обжалвал издадено постановление за възлагане на недвижим имот по съображения за нарушаване на забраната по чл.490 ГПК във връзка с чл.185 ЗЗД и окръжният съд е отхвърлил жалбата, формира ли този съдебен акт сила на пресъдено нещо по отношение на валидността на проведената публична продан, включително и по отношение на конкретно посоченото основание, съответно съставлява ли процесуална пречка в последващ исков процес за собственост длъжникът да заяви правоизключващи собствеността възражения, основани на нарушението на забраната по чл.490 ГПК във връзка с чл.185 ЗЗД.”
В писмен отговор от 30.04.2015 г. ответниците Д. И. Е. и В. Д. Е. оспорват жалбата. Претендират за разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от Т. В. А. и А. М. А. срещу Д. И. Е. и В. Д. Е. отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че ответниците са собственици на процесния гараж на основания влязлото в сила постановление за възлагане на имота от 23.08.2012 г. по изп.д.№ 385 от 2011 г. на ЧСИ № 811 в КЧСИ. Приел, е за неоснователно твърдението на ищците, че ответниците не са собственици на възложения им имот, тъй като публичната продан е недействителна поради това, че е било осъществено принудително изпълнение върху чужд имот /имот, който не е бил ипотекиран/. От събраните по делото доказателства е прието за установено, че нотариалният акт за учредявана на договорна ипотека върху спорния гараж е бил изготвен и подписан от помощник нотариус, който обаче е действал в границите на своята компетентност- по заместване на отсъстващия нотариус. За неоснователно е прието и твърдението на ищците за недействителност на публичната продан поради нарушение на чл.490 ГПК във връзка с чл.185 ЗЗД. Според съда, съгласно разпоредбата на чл.496, ал.3 ГПК ответниците не могат да оспорват действителността на публичната продан на това основание, тъй като вече са обжалвали това изпълнително действие на същото основание и жалбата им е била отхвърлена.
Предвид на тези мотиви на съда в обжалваното решение поставеният правен въпрос /който най-общо се свежда до това преклудира ли се правото на длъжника по изпълнително дело да оспорва по исков ред на основание чл.496, ал.3 ГПК действителността на осъществената по изпълнителното дело публична продан, ако вече е обжалвал постановлението за възлагане на имота по реда на чл.435, ал.3 ГПК/ е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и поради това е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице обаче посоченото от касаторите основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос, така както бе разяснено това основание в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради следното: По въпроса има пълна и ясна правна уредба /разпоредбата на чл.496, ал.3 ГПК, според която ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушение на чл.490 и при невнасяне на цената/, която не се нуждае от допълнително тълкуване. Освен това, по приложението и тълкуването на разпоредбата на чл.384, ал.3 ГПК /отм./, която е идентична с разпоредбата на чл.496, ал.3 ГПК има константна и непротиворечива съдебна практика /например решение № 1522 от 15.08.1967 г. по гр.д.№ 983 от 1967 г. на ВС, Първо г.о. и др./, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
Предвид на гореизложеното касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 850 лв.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, Първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 454 от 19.12.2014 г. по в.гр.д.№ 256 от 2014 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА Т. В. А. и А. М. А. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ст.101, адв.Г. Н. да заплатят на Д. И. Е. и В. Д. Е. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора 9, адв.М. В. на основание чл.78 ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.