Определение №342 от 6.3.2014 по гр. дело №6334/6334 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342

С., 06.03. 2014 г.

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6334/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Българска агенция по безопасност на храните (Б.) [населено място] против въззивно решение от 14.05.2013 г. по в. гр. дело № 11908/2012 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-74-98 от 10.05.2012 г. по гр. дело № 13781/2011 г. на Софийски районен съд, 74 състав, за признаване за незаконно и отмяна уволнението на Е. С. Д. извършено със заповед № О.-71 от 01.03.2011 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, възстановяване на заемната преди уволнението длъжност „технически сътрудник” в отдел „Счетоводство, собственост, деловодство и информационно обслужване” към Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт – Б. и осъждане на Българска агенция по безопасност на храните да заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2767,50 лв. за период от шест месеца, считано от 21.03.2011г. до 21.09.2011 г., ведно със законна лихва върху сумата от подаване на исковата молба 01.04.2011 г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага съображения относно извода на съда за незаконосъобразност на извършения подбор, който оспорва, с твърдение, че на съдебен контрол подлежи само съответствието на оценката по приетите от работодателя критерии с действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, а не действията на работодателя или на назначената от него комисия, чрез които се е достигнало до тази оценка, както неправилно било прието с обжалваното решение. Жалбоподателят представя две съдебни решения на ВКС по гр. дело № 935/2011г., четвърто г. о. и по гр. дело № 1856/2010 г., четвърто г. о. и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК относно приложението на чл. 329 КТ, чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата Е. С. Д. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдение, че обжалваното решение по правния въпрос за законност на подбора е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, включително и представената от жалбоподателя. Изложени са съображение и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението за допускане на касационно обжалване няма формулиран правен въпрос, но от съдържанието е видно, че жалбоподателят поставя въпроса за приложението на чл. 329 КТ при извършване на подбора, който засяга решаващите изводи на съда за незаконност на уволнението – работодателят не доказва, как въз основа на приетите критерии е достигнал до извода, че ищцата има най-ниска квалификация и не се справя с възложените задачи, поради липса в протокола на обсъждане и оценка на всеки участник в подбора и съпоставяне на резултатите въз основа на заложените критерии.
Поставеният правен въпрос не е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, на което съдът се е позовал при обсъждане на извършения от работодателя подбор, нито е разрешен в противоречие с представеното съдебно решение по гр. дело № 935/2011 г. на ВКС, според които съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа, като се проверява обективното съответствие на оценките по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. Ако такова съответствие е налице, преценката на работодателя, чия работа възприема като по -добра следва да бъде зачетена.
В процесния случай в протокола за подбор са изброени критериите, по които се извършва подбора и имената на лицата, между които се е извършил подбора за длъжността „технически сътрудник” с посочване само на тяхната квалификация, без тази на ищцата, за която е прието, че е с най-ниска степен на квалификация. С посоченото е изчерпано съдържанието на извършения подбор.
Съдът не е могъл да извърши съдебен контрол за законност на подбора, така както го задължава посоченото тълкувателно решение. Съдебният контрол не се изчерпи с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а следва да обхване проверката, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. По делото работодателят не е представил оценка за работата на ищцата, нито такава е била установена чрез разпит на свидетел.
Предвид изложеното правният въпрос относно съдебния контрол за законност на извършения подбор, когато той е задължителен и оспорен от ищеца, с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.05.2013 г. по в. гр. дело № 11908/2012 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните [населено място] да заплати на Е. С. Д. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top