ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 342
София,06.04.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 54 по описа за 2016 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. Н. Т. от АК-П. срещу решение №1284 от 10.07.2015г., постановено по в.гр.д. №1350/2015г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение №801 от 10.03.2015г., постановено по гр.д. №13436/2014г. по описа на Районен съд-Пловдив, в частта, с която е осъдено дружеството-касационен жалбоподател да заплати на В. Б. С., на основание чл.215 от КТ във вр. с чл.4 и чл.19, ал.1 от Наредба за командировките в страната, сумата от 3830 лв., представляваща неизплатени командировъчни пари, дължими за командироването на ищеца на обекти на дружеството в [населено място] за 192 дни в периода м. юни 2012г.-м. декември 2012г. включително и за месеците октомври, ноември и декември 2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска-09.09.2014г. до окончателното й изплащане, както и мораторната лихва върху главницата, считано от датата на падежа на всяко вземане до предявяването на иска в размер на 606.47 лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 840 лв., представляваща незаплатени командировъчни пари за м. август и м. септември 2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане, както и лихвата за забава върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и лихва за забава върху тази сума до предявяване на иска, считано от падежа на всяко вземане в размер на 83.88 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба В. Б. С. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв. Г. С.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима. По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение на РС-Пловдив, с което са частично уважени предявените от В. Б. С. против [фирма] обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.215 от КТ във вр. с чл.4 и чл.19, ал.1 от Наредба за командировките в страната и чл.86 ЗЗД.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ищецът С. е работил по трудово правоотношение при ответника [фирма] на длъжност „Технически ръководител“ от 2009г. до 13.01.2014г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.326 от КТ-поради изтичане срока на отправено от ищеца едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение. За процесния период ищецът е бил командирован със заповеди на работодателя на обекти на дружеството в [населено място] с определени дневни пари 20 лв. на ден. За изплащането на командировъчните пари са издавани разходни касови ордери, на които има изпълнен подпис за получател-всичко общо начислени командировъчни в размер на 6400 лв. Във връзка с оспорване от ищеца на подписите за „получил сумите“ по РКО е назначена графологична експертиза, от заключението на която се установява, че подписани от ищеца са РКО за периода от м.януари 2013г. до м.юли 2013г. включително. В РКО за м.юни 2012г.-м.декември 2012г. и за месеците октомври, ноември и декември 2013г. включително подписите не са изпълнени от ищеца и не се установява за тези подписи ищецът умишлено да се е опитвал да създаде впечатление, че не са изпълнени от него. При така установеното и поради липса на писмени доказателства командироване за месеците август и септември 2013г. исковете са уважени за сумата от 3830 лв., а за разликата до пълния предявен размер и за месеците август и септември 2013г. искът е отхвърлен. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че не било налице камандироване на ищеца, понеже естеството на изпълняваната от него длъжност „Технически ръководител“ изисквала пътуването му до обекти на дружеството, поради което командировъчни пари не му се дължат. Съдът е приел за безспорно установено от трудовия договор, че мястото на работа на ищеца съвпада със седалището на работодателя-гр.П., с оглед на което не може да се приеме, че с оглед характера на извършваната от него трудова дейност, мястото на работа са населените места, в които дружеството изпълнява обекти. Неотносими според съда са възраженията, че на ищеца е осигуряван служебен автомобил и не е нощувал в [населено място], тъй като предмет на иска са само дължимите дневни командировъчни пари по чл.19, ал.1 от Н. в минимално установения им размер от 20 лв. на ден, но не и пътни и квартирни пари. Съдът е приел за неоснователни и възраженията на ответника във връзка със заключението на графологичната експертиза и отказа да се допуснат свидетели за доказване авторството на полаганите под РКО подписи, като е приел, че авторството на подписите не може да се установява със свидетелски показания, а само чрез графологична експертиза.
Касаторът поддържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд. Сочи основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Повдига процесуалноправен въпрос, свързан с допустимотта на свидетелските показания за установяване на определен вид обстоятелства от значение за правилното решаване на спора, като счита, че така поставеният въпрос е решаван противоречиво от съдилищата.
Сочи и представя с изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК решение № 1363 от 18.12.2014 г. на РС-Стара Загора по гр. д. № 4111/2014 г., решение № 3119 от 18.07.2014 г. на РС-Пловдив по гр. д. № 23366/2011 г., решение № 505 от 10.12.2014 г. на РС-Карлово по гр. д. № 1651/2013 г., решение № 89 от 04.03.2013 г. на ОС-Пловдив по т. д. № 519/2012 г., решение № 1697 от 05.11.2014 г. на СГС по т. д. № 7590/2012 г. и решение № 1696 от 05.11.2014 г. на СГС по т. д. № 7581/2012 г.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не е е налице соченото от жалбоподателя основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При тези мотиви на инстанцията по същество поставеният от касатора въпрос, макар и не достатъчно точно формулиран, обуславя въззивното решение, но не се установяват твърденията му той да се разрешава противоречиво от съдилищата. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Не е налице соченото основание в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й-влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Приложените от касатора шест броя съдебни решения касаят различна фактическа обстановка, поради което обосновават различни правни изводи, а освен това за четири от тях: решение № 1697 от 05.11.2014 г. на СГС по т. д. № 7590/2012 г.решение № 1697 от 05.11.2014 г. на СГС по т. д. № 7590/2012 г., решение № 89 от 04.03.2013 г. на ОС-Пловдив по т. д. № 519/2012 г. и решение № 3119 от 18.07.2014 г. на РС-Пловдив по гр. д. № 23366/2011 г. не са представени от касатора доказателства, че същите са влезли в сила.
В заключение, не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване. По тези съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.8 във вр. с ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответната община направените разноски в това производство в размер на 1159.50 лв./хиляда сто петдесет и девет лева и 50 ст./, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1284 от 10.07.2015г., постановено по в.гр.д.№1350/2015г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. Н. Т. на основание чл.78, ал.8 ГПК да заплати на В. Б. С., с ЕГН [ЕГН], със съд. адрес: [населено място], [улица], адв.Г. С., разноски в настоящото производство в размер на 600 лв./шестстотин лева/, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.