О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№342
София,07.10. 2008 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети септември през 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 1004 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по две частни жалби, подадени от Т. С. К. чрез адв. А.
С тях се обжалват определение от 08.04.2008 г. и определение от 21.04.2008 г., постановени от Софийски градски съд по гр.д. № 1700/2000 г.
С първото е обезсилен изпълнителен лист, издаден от същия състав на 12.12.2003 г., на осн. чл. 242 и 246 ГПК /отм./., с който В. С. А. и С. М. А. са осъдени да заплатят в полза на Т. С. К. сумата от 228 610 неденоминирани лева за всеки месец, на осн. чл. 282, ал. 2 ГПК /отм./.
С определение от 21.04.2008 г. същият състав е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в горния съдебен акт.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК от 2007 г. .
Частните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимно лице. В случая няма изискване за обжалваем интерес над 1000 лв.
Жалбоподателят твърди, че определението, с което е обезсилен изпълнителния лист е нищожно, като постановено в нарушение на чл. 192, ал.1 ГПК, недопустимо, защото е следвало да се подаде молба по чл. 330, ал. 1, б. „а” ГПК след приключено исково производство по чл. 255 ГПК. Поддържа и оплаквания за неправилност на същото определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – постановено в закрито заседание и по молба за обезсилване на изпълнителен лист по изпълнително дело, а не на изпълнителен лист,издаден на 12.12.2003 г.
В. С. А. и С. М. А. възразяват срещу частната жалба, като поддържат, че обезсилването на изпълнителния лист е поради изменение на решението, съставляващо изпълнителното основание.
В частната жалба срещу определението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка жалбоподателят К. поддържа, че съдебният акт е недопустим, защото е произнесен в закрито заседание, като в делбата е включен и гараж № 12.
Н. срани не са изразили становище по тази частна жалба.
Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид становищата на страните, данните по делото и приложимия закон, намира следното:
В производство по делба, съдът е извършил временно разпределение на ползването на съсобствения имот между съсобствениците, като е осъдил ползващите го изцяло А. , да плащат на К. месечни суми като обезщетение, на основание чл. 282 ГПК от 1952 г. /отм./.
За последното е бил издаден и изпълнителен лист от състав на Софийски градски съд в полза на К.
Решението по допускане на делбата е отменено от В. касационен съд, като са определени други квоти на страните.
В резултат на това, с определение от 25.05.2005 г., състав на Софийски градски съд е изменил и определението по чл. 282, ал. 2 ГПК, като е определил по-малки месечни суми, дължими от В. А. и С. А. – осъдил ги е да плащат по 76,20 лв. всеки, считано от 25.05.2005 г.
До тогава, те са били осъдени да плащат по 114,31 лв. или общо 228, 610 лв., считано от 29.10.1999 г.
При тези обстоятелства, неправилно с обжалваното определение от 08.04.2008 г., Софийски градски съд е обезсилил изцяло изпълнителния лист.
Изпълнителното основание не е обезсилено. То дори не е и отменено, а изменено – за размера на дължимата сума и то, към един по-късен момент. Обезсиленият изпълнителен лист е за период от 29.10.1999г., докато промяната е постановена за времето след 25.05.2005 г.
Възраженията, че не дължат суми над 76,20 лв., А. могат да правят направо пред съдия-изпълнителя, на когото представят препис от определението на СГС от 25.05.2005 г. Дори в случаите, когато изпълнителното основание, по което е образувано изпълнителното производство е изцяло отменено, не е нужно обезсилване на издадения изпълнителен лист от съда /арг. чл. 241, ал. 3 и чл. 330, ал. 1, б. „г” ГПК, отм./.
В тези случаи не е нужно обезсилване от съд на издадения изпълнителен лист, защото прекратяването на изпълнителното производството изцяло или частично, както е в случая, се следва по право.
Ако има изпълнение в повече от дължимото, длъжниците могат по аргумент от чл. 241, ал. 3 ГПК /отм./ да искат от съда обратен изпълнителен лист.
Следва, все пак да е ясно, че корекция на дължимите суми за ползването на имота до 25.05.2005 г. не могат да се правят направо в процедурата по чл. 242 ГПК /отм./, без промяна или отмяна на изпълнителното основание, което в случая са определенията по чл. 282, ал. 2 ГПК.
В тази връзка, с обжалваното определение, въззивният състав, не само, че е действал без законово основание, но на практика е обезсилил действието на неотменено за времето на действие до 25.05.2005 г. изпълнително основание /такова е определението по чл. 282, ал. 2 ГПК, отм., а не решението по допускане на делбата/, както и след тази дата, макар и изменено по размер .
За пълнота на изложението, с оглед развитите оплаквания, съдът намира за нужно да посочи, че съдът не е нарушил процедурата, като се е произнесъл в закрито заседание, защото така повелява чл. 242 ГПК /отм./.
В заключение, атакуваният съдебен акт, като незаконосъобразен, следва да бъде отменен, като молбата на А. за обезсилване на изпълнителен лист от 12.12.2003 г. бъде отхвърлена.
По частната жалба срещу определението от 21.04.2008 г.:
Тя е основателна, макар и по други съображения, различни от тези, развити в частната жалба.
С това определение съставът на Софийски градски съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определението си от 08.04.2008 г. – в обстоятелствената му част относно индивидуализацията на имота, предмет на делбата.
Дори и да има допусната грешка, тя не подлежи на корекция по чл. 245, вр. чл. 192, ал. 2 ГПК, защото е в мотивите на съдебния акт, а те не нито очертават предмета на произнасяне, нито се ползват със сила на присъдено нещо или изпълнителна сила. По същите съображения, липсва правен интерес от поправка по реда и на чл. 195, ал. 1 ГПК /отм./
Ето защо, разглежданият съдебен акт следва да бъде отменен, а молбата по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ на А. – върната.
МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 08.04.2008 г, постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 1700/2000 г., като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. С. А. и С. М. А. за обезсилване на изпълнителен лист, издаден от Софийски градски съд по гр.д. № 1700/2000 г. на 12.12.2003 г. в полза на Т. С. К..
ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд по гр.з. № 1700/2000 г., постановено на 21.04.2008 г. по чл. 245, вр. чл. 192, ал. 2 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВИ:
Оставя без уважение молбата на В. С. А. и С. М. А. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в обстоятелствената част на определение от 08.04.2008 г. по гр.д. № 1700/2000 г. на СГС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: