2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 342
София, 08. 06. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№ 1342/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 273,ал.3 ГПК.
Образувано по касационна частна жалба на Ц. Н. Т. и И. Н. Т. чрез адв. Цв. П. срещу определение от 04.12.2014 г., постановено по ч. гр.д. № 17121/2014 г. на Софийски градски съд.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на определението. Иска се неговата отмяна .
Касаторите представят Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответницата по касационната жалба К. Г. оспорва наличието на законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване на въззивното определение. Счита, че влязлото в сила решение по гр.д. № 3513/2013 г. на Варненския окръжен съд , на което касационните частни жалбоподатели са позовават за да обосноват критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, няма отношение към процесния казус.
Касационната частна жалба се оспорва „по същество” от ответнииците М. Р. М., Д. Р. З. чрез адв. К. М. в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгл.чл. 274,ал.3,т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната частна жалба , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване на въззивните определения , за да се допусне такова, съгл. чл. 274,ал.3 следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Частният жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано и изпълнено допълнително основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В случая касационното обжалване следва да се допусне по формулирания от касатора въпрос:
„При смърт на съделител във втора фаза на делбата и наличието на наследници по закон и завещание за неговия дял, кой следва да участва на негово място в производството”?
По отношение на този въпрос е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК като в обжалваното определение същият е разрешен в противоречие с неговото разрешаване с влязлото в сила решение от 10.03.2014 г. по в.гр.д. № 3513/2013 г. на Окръжен съд [населено място] , което не е допуснато до касационно обжалване с определение №333/09.10.2014 г. по гр.д. №4065/2014 г.
С обжалваното определение е потвърдено протоколно определение от 30.09.2014 г. по гр.д. №4318/2001 г. на СРС, ІІ ГО,55 състав , с което е оставена без уважение молбата на Ц. Н. Т. и И. Н. Т. за конституирането им като страни в съдебното производство във втората фаза на делбата.Въззивният съд е приел, че двете молителки , които са наследници по силата на универсално завещание на първоначалния ответник по делото И. Г. Т., починал след постановяване на решението по допускане на делбата, не могат да бъдат конституирани като страни на мястото на техния наследодател , доколкото това се иска във втората фаза на делбата след като с влязло в сила решение съдът се е произнесъл между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя и каква е частта на всеки наследник и тези въпроси не могат да бъдат пререшавани. Прието е , че същите имат друг ред на защита на правата си. Същевременно на мястото на починалия И. Г. Т. са конституирани като страни по делото неговите наследници по закон Ц. Н. Т.- преживяла съпруга и Н. И. Т. – негов син / определение от 31.03.2014 по гр.д. № 8016/2011 г. на СГС, ГО,ІІГ въззивен състав /. С това и като е отказал конституирането на наследниците по завещание, съдът е разрешил поставения правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК в полза на наследниците по закон.
С решение от 10.03.2014 г. по в. гр.д. № 3513/2013 г. на Варненския окръжен съд е прието, че е допустимо във втората фаза по извършване на делбата, да се представя като доказателство завещание , което да бъде прието от съда.Прието е, че починалата в хода на производството съделителка следва да бъде заместена от наследника по универсалното завещателно разпореждане .Посочено е, че доколкото починалата съделителка е завещала имотите и дяловете си, правата на наследниците по закон са отпаднали. С оглед на това е прието, че участието на наследника по закон в производството е процесуално недопустимо, поради което постановеното по отношение на него решение е обезсилено и производството в тази част – прекратено.
При условията на чл. 291 ГПК съдът приема за правилно това разрешение на поставения правен въпрос.
С оглед на казаното, обжалваното определение е неправилно и подлежи на отмяна. В случая въпросът е относно това кой следва да встъпи в дела на починалата страна в делбеното производство при наличие на наследници по закон и такива по универсално завещание. Това е въпрос на правоприемството в процеса и към него няма отношение обстоятелството, че е налице влязло в сила решение по първата фаза на делбата , с което е посочено за кои имоти , между кои лица и при какви права се допуска делбата.В случая делбата е допусната по отношение на първоначалната страна / ответник/ И. Г. Т. при определени дялове за него в допуснатите до делба имоти . По силата на материалното правоприемство, носител на тези дялове се явяват двете частни жалбоподателки като наследници по универсално завещание / с представеното във втората фаза на делбата завещание И. Т. им е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество/ .Това материално правоприемство обуславя и процесуалното такова/ чл. 227 ,ал.1 ГПК/ като именно наследниците по завещание ще участват в делбата при дяловете, определени за техния наследодател.Предвид извършеното завещателно разпореждане наследниците по закон Ц. Н. Т. и Н. И. Т. нямат права в делбените имоти, поради което тяхното конституиране е неправилно./Учреденото право на ползване за двамата със същото завещание не променя неговия характер на универсално завещание за Ц. Н. Т. и И. Н. Т. и не обосновава участието на Ц. Т. и Н. Т. в делбата , доколкото ползването се отнася до имот, който не е включен в делбената маса./
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено определение, с което съгл. чл. 278,ал.2 ГПК частните жалбоподателки се конституират като страни в процеса ,а производството по отношение на конституираните като страни наследници по закон Ц. Н. Т. и Н. И. Т.,се прекрати.Доколкото завещанието е представено във втората фаза на процеса неговото атакуване от заинтересованите страна може да стане в отделно производство, което от своя страна би обусловило спиране на производството по делбата.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 04.12.2014 г., постановено по ч. гр.д. № 17121/2014 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение от 04.12.2014 г. постановено по ч. гр.д. № 17121/2014 г. на Софийски градски съд и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА Ц. Н. Т. и И. Н. Т. като страни в процеса на мястото на починалия И. Г. Т. и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото по отношение на Ц. Н. Т. и Н. И. Т..
В прекратителната му част определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
В останалата част същото не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: