О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№342
София, 26.03.2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1785 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Е” АД, гр. В. чрез адв. Б от АК – Варна срещу въззивно решение № 1171/07.08.2009 г. решение на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1456/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
Насрещната страна Й. С. С. чрез адв. И от АК – Варна е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и, че жалбата е неоснователна, като моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представя доказателства за заплатен адвокатски хонорар.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Тя е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е уважил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ.
Съдът е приел, че заповедта, с която Й. С. С. е уволнен дисциплинарно е незаконна поради неспазване на сроковете по чл. 194 КТ.становено е, че работодателят е узнал за нарушението на 16.07.2008 г., а наказанието е наложено на 14.11.2008 г., което e след определения от законодателя 2-месечен преклузивен срок.
Въпроси в изложението, приложено към касационната жалба не са формулирани. Твърди се, че „Варненският окръжен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и решаван противоречиво от съдилищата”. Следва цитиране на части от пет решения на Върховния касационен съд, с пасажи в курсив и твърдение, че въззивният съд в обжалваното решение се произнесъл в обратния смисъл.
Решенията са № № 127-2007-ІІІ ГО ВКС, 2108-2007-ІІІ ГО ВКС, 943-2006-ІІІ ГО ВКС, 1630-2006-2004-ІІІ ГО ВКС, Р-2112-2006-ІІІ ГО ВКС. Нито едно от тях не разглежда приложението на чл. 194 КТ, което е единственото основание за резултата по обжалваното решение. В него съдът е приел, че заповедта за уволнение е мотивирана и е спазена процедурата по чл. 193 КТ и въобще не се е занимавал с законосъобразността на уволнението по същество.
В заключение, съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в производството пред ВКС съдебно-деловодни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1171/07.08.2009 г. , постановено от Варненския окръжен съд по гр.д. № 1456/2009 г.
ОСЪЖДА „Е” АД, гр. В. да заплати на Й. С. С. сумата в размер на 375 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебно-деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: