О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
гр.София, 06.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и шести март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Б. Илиев гр.д. № 428/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане за допускане на касационно обжалване на Х. О. Е. на въззивно решение на Видински окръжен съд № 192/ 15.10.2008 г. по гр .д. № 213/ 2008 г., с което е оставено в сила решение на Районен съд – Видин по гр.д. № 1735/ 2007 г., осъждащо касаторът заедно с Р. Р. А. и В. Б. Н. да заплатят на Б. Д. М. сумата 1 500 лв обезщетение за търпени неимуществени вреди.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС. Твърди се, че неправилно Видинският окръжен съд е приел, че непълнолетният отговаря за вредите, които е причинил по чл.45 ал.1 от ЗЗД, а отговорността на родителите му по чл.48 от ЗЗД е допълнителна. Според жалбоподателят има трайна практика на ВКС, че отговорността по чл.48 от ЗЗД е лична и че именно родителите са тези, които отговарят за вредите, причинени от непълнолетните им деца. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му и отхвърляне на предявения срещу касатора иск.
Ответникът по касация – Б. Д. М. – не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Въпросът за това, отговарят ли непълнолетните за вредите, причинени от тях с противоправно деяние по реда на чл.45 ал.1 от ЗЗД, действително е съществен материалноправен въпрос, но той не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС и по него няма противоречива практика на съдилищата. Приложените от касационния жалбоподател решения по гр.д. № 10052/ 1959 г., 2019/ 1955 г. и 430/ 1977 г на ВСРБ не третират този въпрос по начин, който да е различен от възприетия в обжалваното въззивно решение. Напротив, цитираните решения тълкуват закона в същия смисъл, както това е сторил Видинския окръжен съд – родителите на непълнолетните носят самостоятелна отговорност по чл.48 от ЗЗД и дължат обезщетение за вредите, причинени от непълнолетните им деца, които живеят при тях. Това обаче не означава, че непълнолетните не носят отговорност по чл.45 ал.1 от ЗЗД – в приложеното от касатора съдебно решение по гр.д. № 430 /1977 г. на ВСРБ изрично е подчертано точно обратното – че непълнолетните деца отговарят по чл.45 ал.1 от ЗЗД, която отговорност е отделна и независима от отговорността на родителите по чл.48 от ЗЗД. В останалите приложени решения се третира въпросът за отговорността на родителите по чл.48 от ЗЗД, но в тях няма мотиви, че тази отговорност изключва личната отговорност на непълнолетните по чл.45 ал.1 от ЗЗД. По този въпрос съдебната практика е трайна и безпротиворечива, като същата приема, че отговорността на родителите на непълнолетните извършители на деликт съществува самостоятелно, но паралелно с отговорността на непълнолетния делинквент. Ако делинквентът е бил непълнолетен към момента на причиняване на вредите, увреденият има право на избор дали да насочи иска си за обезщетяването им срещу прекия причинител, срещу родителите му или солидарно към всички отговорни. Това е възприето и в обжалваното решение, поради което произнасянето на въззивния съд не е извършено в разрез с практиката на ВКС.
Съответно не са налице твърдяните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Видински окръжен съд № 192/ 15.10.2008 г. по гр.д. № 213/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: