О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 28.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5060 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №512 от 15.09.08г. по гр.д. №545/08г. на П. окръжен съд е оставено в сила решение №25/08.04.08г. по гр.д. №92/07г. на П. районен съд, с което е била допусната делба на земеделски земи между съсобственици и при квоти както следва: ? ид.част за Г. Т. К. и по ? ид.част за Г. А. Д. и Т. А. Д.
Въззивният съд е приел, че земите са възстановени с решения на ПК П. от 05.01.98г. и от 10.05.2000г. на наследниците на А. Ц. Б. Нейни наследници са страните по делото – Г. К. – дъщеря и Г. и Т. Д. – внуци, деца на починалата дъщеря К. Д. Квотите на съсобственост са определени в съответствие с наследствените права на страните. Прието е за неоснователно възражението на ответниците, че съдебната делба е недопустима, тъй като съсобствеността е била прекратена с разделителен протокол от 24.09.91г., подписан от двете сестри, с нотариална заверка на подписите им. Съдът е изложил мотиви, че този разделителен протокол е подписан преди издаване на решенията на поземлената комисия за възстановяване на собствеността, не е постъпило искане по чл.17, ал.2 /отм./ от ЗСПЗЗ за издаване на отделно решение на името на всеки наследник, съобразно правата му в договора за доброволна делба, поради което съсобствеността не е прекратена по този ред. Прието е за недоказано възражението на ответниците, че са придобили отделни наследствени имоти по давност, тъй като отдаването им под наем на трето лице е действие на обикновено управление, което може да извърши всеки собственик.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. Д. и от Т. Д. В нея се поддържа, че с разделителния протокол от 1991г. е извършена промяна в субективното отношение на наследниците към владението на поделените имоти, че те са установили самостоятелно владение върху някои от тях и след изтичането на 10г. срок са станали техни индивидуални собственици. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – за възможността определени наследствени имоти да бъдат придобити по давност от сънаследник, който е променил намерението си и е установил върху тях владение само за себе си. Това произнасяне противоречало на приетото в решение №70/03.11.1980г. по гр.д. №65/80г. на ОСГК, съгласно което придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот може да стане само когато сънаследникът промени държането на спорния имот, като владее за себе си и против волята на другите наследници.
Ответникът в производството Г. Т. К. оспорва жалбата. Счита, че не е налице основание за допускането и до касация, тъй като посоченото решение на ОСГК на ВС е по различен казус, отнася се до имот в регулация, а не до земеделски земи, собствеността върху които се възстановява в един по-късен момент.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Решението на ОСГК на ВС, на което са се позовали жалбоподателите, не е по идентичен случай и от него не може да се черпи довод за наличие на противоречива съдебна практика по посочения съществен материалноправен въпрос за придобиване по давност на сънаследствени недвижими имоти. По настоящото дело се поставя въпрос за придобивната давност върху земеделски земи, които се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на тях се прилага текста на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ /ДВ бр.107/97г./, съгласно който изтеклата до момента на приемането на тази разпоредба придобивна давност не се зачита и започва да тече отново. Решение №70/03.11.1980г. по гр.д. №65/80г. на ОСГК на ВС касае придобивната давност за имоти в регулация, за които не се отнася приетото впоследствие правило на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ. Основателен е доводът на ответникът по касация, че случаите не са идентични и затова посоченото решение на ВС не е относимо към настоящия спор. От друга страна – основният мотив на въззивния съд да отхвърли възражението за изтекла придобивна давност се свежда до това, че не е доказана промяна в намерението на сънаследника да владее само за себе си определени наследствени имоти, тъй като отдаването им под наем е действие на обикновено управление, което може да извърши всеки съсобственик и не може от това действие да се направи извод за промяна в намерението да се владее само за себе си. Този извод е в пълно съответствие с приетото от Върховния съд в посоченото решение на ОСГК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №512 от 15.09.08г. по гр.д. №545/08г. на П. окръжен съд
О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: