Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
5179_16_opr_288_31(2)_zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 13.06. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26 април две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5179 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e oбразувано по касационна жалба от Ц. А. И., Й. Д. И. и Я. Д. И. срещу въззивно решение № 2447 от 09.12.2015 г. по възз. гр. д. № 2839 /2015 г. на Софийския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове на жалбоподателите по чл.31,ал.2 ЗС.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Другите насрещни страни не са подали писмени отговори.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не са налице ограничения за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел следните правни изводи по доводи във въззивната жалба, с които са свързани правни въпроси на касационните жалбоподатели:
Въззивният съд е намерил за неоснователен довода, че докладът е неправилен (л.70)приел е, че правната квалификация на исковете от първоинстанционния съд е правилна с оглед твърденията и направените уточнения на исковата молба: от ответниците Н. З. и [фирма] се претендират обезщетения за това, че ползват еднолично и не допускат ищците в имота, от третия ответник [фирма] се претендира обезщетение за ползване лично или чрез трето лице. В допълнителна молба – уточнение от 14.12.2010 г. е направено уточнение на периода и на вида на престацията, както и с начина на определяне на размера на претенцията – претендира се обезщетение равняващо се (съответни) на идеални части от средния пазарен наем (стр. 284).
Въззивният съд е намерил за неоснователен довода за допуснати процесуални нарушения при събиране на гласни доказателства на съдружниците в ответното дружество [фирма], тъй като те не попадат в приложното поле на чл.177,ал.1 ГПК – не са законни представители на юридическото лице, които дават обяснения като страна.
Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателите извеждат правни въпроси :
1. Във връзка с довод за недопустимост на въззивното решение като постановено в противоречие с твърденията на исковата молба, извеждат процесуалноправния въпрос:.
В случай на предявен иск при действието на новия ГПК, в който ищцовата страна излага обстоятелства, на които се основава искът, без да посочва правно основание и при постановяване на тълкувателно решение по време на процеса, с което се приема тълкуване на норма от закона и се определя предмета на доказване на исковата претенция, следва ли съдът да даде указания на страната да уточни претенцията си с оглед новото тълкуване, респективно да разпределя отново доказателствената тежест.
Жалбоподателите визират ТР № 7 /2012 г. на ОСГК на ВКС, като твърдят, че с него е направено разграничение между лично ползване и ползване чрез трето лице.
Както беше посочено по-горе, въззивният съд е приел, че са предявени и уточнени искове с правна квалификация чл.31,ал.2 ЗС, че са неоснователни доводите, че исковете не са уточнени и че докладът на първоинстанционния съд е неправилен,
Няма съмнение за недопустимост и въпросът не е обуславящ, тъй като исковата молба не е нередовна нито преди, нито след постановяване на тълкувателното решение. Уточнение на исковата молба се извършва, когато тя е нередовна, когато не е нередовна, не се извършва.
В исковата молба ясно е посочено правното основание на исковете (фактите, на които се основават претенциите – ответниците са съсобственици с ищците, ответниците ползват лично и не допускат ищците в имота), съдържа се искането до съда – да присъди обезщетение в размер на средния пазарен месечен наем според дяловете в съсобствеността (според идеалните части), посочена е и правната квалификация (чл.31,ал.2 ЗС), а допълнително исковете са уточнени по отношение на всеки един ответник по периоди и размери.
Въпросът не е обуславящ и защото с постановеното тълкувателно решение не се възприема нещо различно за редовността на исковата молба по искове с правно основание чл.31,ал.2 ЗС, не се приема нова хипотеза на нередовност.
В случая не се претендират добивите от вещ по чл.30,ал.3 ЗС, а обезщетение за лишаване от ползване на съсобствената вещ по чл.31,ал.2 ЗС.
Но дори да се приеме, че са предявени евентуални претенции по чл.30,ал.3 ЗС по отношение на един от ответниците ( [фирма]) и съдът не ги е разгледал (не се е произнесъл по цялото искане), то би била налице хипотеза на непълно, а не на неправилно решение (по чл.250 ГПК), която следва да се преодолее с подаване на молба за допълване на решението в преклузивен срок, а не чрез въззивно обжалване.
2. Във връзка с твърдение, че въззивният съд е установил твърдения в обстоятелствената част на исковата молба за отдаване под наем – факти, които обосновават претенция по чл.30,ал.3 ЗС, жалбоподателите извеждат материалноправния въпрос:
В случай на предявена претенция за обезщетяване на съсобственик за лично ползване на общата вещ от друг съсобственик, когато в исковата молба има твърдения, а и в хода на делото се съберат доказателства относно ползване на общата вещ от съсобственик и чрез трети лица, не следва ли съдът служебно да разгледа и двете претенции и да даде защита според действително осъщественото правно основание
Въпросът не е обуславящ по изложените вече съображения, че дори да се приеме, че по отношение на един от ответниците е претендирано евентуално обезщетение за възмездно отдаване на ползването (евентуални искове с правно основание чл.30,ал.3 ЗС), непроизнасянето по тях представлява непълно произнасяне и следва да се преодолее чрез молба за допълване на решението, а не чрез въззивна жалба.
3. Във връзка с довод за процесуално нарушение жалбоподателите извеждат процесуалноправния въпрос:
Когато страна по делото е ограничено отговорно дружество, показанията на съдружниците в същото показания на свидетел ли представляват, или обяснения на страна, а в случай, че представляват свидетелски показания, то не следва ли същите да се преценяват по смисъла (по реда) на чл.172 ГПК с оглед заинтересоваността на свидетелите от изхода на делото.
Първата част е обуславяща, по същия довод въззивният. съд е приел, че свидетелите не са законни представители на дружеството, следователно показанията им не са обяснения на страна по чл.177,ал.1 ГПК.
По отношение на този извод не се твърди никое от специалните предпоставки на чл.280,ал.1,т.т.1,2 и 3 ГПК.
Втората част от въпроса не е обуславяща, тъй като такъв довод не е бил наведен, пред въззивния съд.не се твърди, че са свидетелски показания, а че не са.
4. Във връзка с довод за процесуално нарушение – че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на страните, е изведен и процесуалноправния въпрос:
Дали въззивният съд не е задължен да обсъди всички представени по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им.
Въпросът е обуславящ в една част (в частта дали въззивният съд е следвало да обсъди доводите на жалбоподателите), но не е разрешен както твърдят жалбоподателите, тъй като въззивният съд е разгледал техните доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение. Въпросът не е обуславящ в частта за възраженията, тъй като възраженията са защитни средства срещу исковете и жалбоподателите, които са ищци, не са правили възражения срещу исковете (си). А след като е изложил мотиви за неоснователността на доводите на жалбоподателите и по тях не е намерил първоинстанционното решение за недопустимо и неправилно, въззивният съд не е следвало да обсъжда извън доводите събраните по делото доказателства.
Поради изложеното не са налице основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Искането на насрещната страна [фирма] за присъждане на разноски е основателно и доказано за сумата 2464.34 лева съгласно представен списък за разноски, чието уговаряне заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство. Останалите насрещни страни не претендират разноски и такива не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 2447 от 09.12.2015 г. по възз. гр. д. № 2839 /2015 г. на Софийския апелативен съд, г.о.
Осъжда Ц. А. И., Й. Д. И. и Я. Д. И. да заплатят на [фирма] сумата 2464.34 лева (две хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и 34 ст.) разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.