O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 19.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври на две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4122 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 6213/26.02.2015 год. на Н. А. Л. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. Т. В. – АК П. срещу въззивно Решение No 116 от 19.01.2015 година пo В.гр.д Nо 2897/2014 година на OС- Пловдив..
С посоченото решение , окръжният съд, в правомощията по чл. 258 и и сл. ГПК е отменил изцяло Решение No 2498 от 16.06.2014 год. по гр.д.No 10584 /2013 год. на РС – Пловдив като е постановил ново решение , с което заявеният ревандикационен иск от Н. Л. за признаване на правото на собственост по наследство и предаване на владението на ПИ с идентификатор 56784.505.183 в [населено място], с площ от 394 кв.м. по КК и КР на П., урбанизирана с предназначение –друг вид застрояване е отхвърлен .
Тезата на ищеца- касатор Н. Л. , че процесните 394 кв.м., съставляващи самостоятелен имот в рамките на парцел, отреден за озеленяване не е преминал в патримониума на държавата- респ. на ответника [община], предвид факта, че мероприятието за което е извършено отчуждаването на имота през 1955 година – обществен жилищен строеж , не е реализирано.
За да отхвърли иска , решаващият – въззивен съд е приел, че въз основа на доказателствата по отчуждителната преписка- Протокол 5/28.03.1962 година на Комисията по парг.85 от ППЗПИНМ , документите за изплатено обезщетение на собствениците и действащите правила на ЗПИНМ към 1962 година, може да се направи безусловен извод , че е налице валидно отчуждаване на собствеността на наследодателката на ищеца , отчуждителното действие на улично – дворищната регулация е настъпило, имота е завзет от общинската администрация и изплатено определеното обезщетение. Последващото преотреждане по плана , не може да повлияе на вещно-правните последици на отчуждаването.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на процесуалните правила , основание за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.2 ГПК се поддържа с довод , че по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 39 ал.1 ЗПИНМ и на чл. 74а ПР на ЗПИНМ при невлязъл в сила и неодобрен РП, респ. изменение и преотреждане т.е. при категорични данни за проектоплан , но не и за окончателен такъв , с довод , че решението на въззивния съд е постановено п противоречие със практиката на ВКС по Решение No 459/02.07.2010 година по гр.д.No 754/2009 година на I г.о. , Решение No 7084 от 15.07.2002 година по адм.д.No 9789/2001 година на ВАС.
Искането за касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод , че въпросът приложима ли е нормата на чл. 39 ал.1 ЗПИНМ към случаите на неутвърдена регулация- при липса на решение на Съвета по планово изграждане на населените места/ парг.71-74 ППЗПИНМ/, което да обезсили първоначалната регулация, е от значение за изхода на спора и за единно правосъдие.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [община] , чрез процесуални представител –ат.юрисконсулт П. Г. с който се оспорват релевираните основания за допускане на касационното обжалване ,както и по същество доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение .Претендират се разноски за всички инстанции.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед данните за данъчната оценка на имота /л.35/, намира същата за процесуално допустима .
След преценка на наведените доводи, настоящият състав счита , че касационното обжалване не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1,.2 или т.3 ГПК.
С т.1 на разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС се прие, че поставените в изложението към касационната жалба правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , на базата на които касационният съд следва да направи преценката за наличие на основание за допускане на касационното обжалване , трябва да имат характеристиката на обуславящи изхода на спора т.е. да са пряко свързани с предмета на спора .
Формулираните от касатора и защитата му въпроси , дори и да се приемат за обуславящи изхода на спора, не могат да обусловят извод за допускане на касационното обжалване. Въпросите в изложението към касационната жалба по естеството си не са свързани с приложение на правото, а с наличието или липсата на определен факт – влязъл в сила регулационен план. Тезата на страната ищец- понастоящем касатор , поддържана в хода на производството е , че РП към 1962 година / периода на отчуждаване на имота/ или не е влязъл в сила, или не е бил отменен при преотреждането на имота за друго мероприятие – „озеленяване“. Фактите по делото се установяват в рамките на предвидената за това процедура в инстанциите по същество , поради което е некоректно да се поставят въпроси, които касаят възприемането на съществуването на един или друг факт въз основа преценка на доказателства от касационната инстанция, без в тази насока да има произнасяне от страна на въззивния съд.
Дори да би се приело , че въпросите са от категорията на тези по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , то не може да се допусне касационно обжалване , тъй като не са налице предпоставките на закона за извършване на конкретната селекция.
Посоченото Решение No 459 от 02.07.2010 год. по гр.д.No 754/2009 год.на I г.о. е неотносимо към т.н.“проблем“ за приложен или неприложен регулационен план след изм. на ЗПИНМ от 1956 г. , тъй като касае хипотеза относно приложимия материален закон и вещно правни последици на отчуждаването по ЗПИНМ когато недвижим имот не е завзет към датата на влизане в сила на изменението и определеното обезщетение не е изплатено.
Решение No 7084 от 15.07.2002 година по адм.д.No 9789/2001 година на ВАС не може да се третира като източник на противоречива съдебна практика в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като преценката на касационния съд може да касае само решения на гражданските съдилища , но не и на административните- виж разяснения по т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
За да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , с цитираното ТР на ОСГТК на ВКС се прие, че следва да е налице непълнота на съдебната практика, да се иска тълкуване на нова парва уредба и т.н., с което касационният съд да постигне уеднаквяване на съдебната практика за еднаквото и точно приложени на закона . Разпоредбата на чл. 39 ЗПИНМ/ отм./ е обект на еднозначно тълкуване дълги години , поради което и при липсата на доводи в каква насока се иска и какво налага ново тълкуване , настоящият съд намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване и по т.3 .
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК , състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 6213/26.02.2015 год. на Н. А. Л. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. Т. В. – АК П. срещу въззивно Решение No 116 от 19.01.2015 година пo В.гр.д Nо 2897/2014 година на OС- Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: