О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 02.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 31 май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1933 /2016 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Й. М., С. И. М. и В. Ц. М. против решение от 18.01.2016г. по гр.д.№ 4970/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № Р-ІІ-64-229/06.01.2015г. по гр.д.№ 48272/2013г. на Софийски РС. С последното е допусната съдебна делба между ищеца А. Й. М., непълнолетен към момента на предявяване на иска, действал със законния си попечител А. А. Ф. с квота 1/6 ид.ч., С. И. М. с квота по наследство – 1/6 ид.ч. и при условията на СИО между него и В. Ц. М. с квота общо 4/6 ид.ч. по отношение на триетажна жилищна сграда, два гаража, лятна кухня и дворното место в което са построени, съставляващо УПИ V-611 от кв. 32 по плана на [населено място], кв. Г. с идентификатор 68134.4087.611. Отхвърлен е иска за делба на същия имот по отношение на Р. Й. М. поради това, че не е съсобственик на този имот.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с чл. 537 ГПК, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че без да е предявен инцидентен установителен иск е установено, че изводите на нотариуса при издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка са неверни и за необоснованост на извода, че касаторката Р. М. не е придобила по давност идеалната част на ищеца А. М.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран следния правен въпрос: възможно ли е легитимиращото действие на нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка да стане с възражение във висящото делбено производство, или това следва да стане по исков ред чрез предявяване на отделен иск, оспорващ конститутивния нот. акт, респективно да се предяви инцидентен установителен иск в делбеното производство. Считат, че по този въпрос, въззивната инстанция е действала в противоречие с ТР № 11/2012г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация А. М. оспорва жалбата и допускането до касация, като излага становище за съобразяване на въззивното решение с ТР № 11/2012г. на ОСГК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният иск е установено следното:
Безспорно е по делото, а и от н.а. № 86 и № 87, двата в том. VІІ/1958г., спогодба, оформена с делбен протокол от 29.05.1968г. и н.а. № 98, т. V /1971г. за признаване право на собственост по регулация, че И. С. М. по време на брака си с Р. М. са придобили процесното дворно место и са построили в него процесните триетажна жилищна сграда, лятна кухня и два гаража, Извършеното в имота незаконно строителство е узаконено с акт № 13 от 06.12.2000 г. На 27.11.2001 г. умира общия наследодател И. С. М. и е наследен от преживялата го съпруга Р. и синовете му С. и Й.. Тъй като имота е съпружеска имуществена общност на основание чл. 19, ал.1 и ал.3 СК от 1985г., преживялата съпруга е притежавала 4/6 от имота, а всеки от синовете – по 1/6 ид.ч. Р. М. е продала на сина си С. по време на брака му с В. собствените си 4/6 ид.ч. с н.а. № 80,т.ІІІ14.09.2007г. Синът Й. М. е починал на 12.01.2005г. Неговата 1/6 ид.ч. от процесния имот е наследена от сина му А.. Той е [дата на раждане] На 24.12.2008г. умира и майката на А. – Й. А. М.. За идеалната част на внука й А. М., касаторката Р. М. е поискала и е призната за собственик по давност с н.а. № 196, т. ІV/29.08.2013г. Този нот. акт е представен от нея с отговора на исковата молба и е оспорен в срок с молба от 24.02.2014г. относно верността на изводите на нотариуса за придобитото и признатото право на собственост.
Въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че Р. М. не е придобила по давност идеалната част на внука си, тъй като не е доказано, че владее тази част за себе си, отблъсквайки владението на сина си Й., а напротив, този извод се опровергава от факта, че той е живял в този имот последните години от живота сии е починал в него, а след това не е демонстрирала по отношение на внука си, че владее неговата част за себе си. Прието е, че изводите на нотариуса при издаване на нотариалния акт по обстоятелствена проверка относно това, че Р. М. е придобила по давност 1/6 ид.ч. са неверни, че тя не е съсобственик, поради което иска за делба по отношение на нея е отхвърлен. В хода на производството по делба тя е поддържала, че е съсобственик на тази идеална част и че ищеца не притежава права.
Поставеният правен въпрос е относим към делбеното производство, но съдът е процедирал в пълно съответствие с ТР № 11/2012г. на ОСГК на ВКС. В него е разяснено, че при издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка, нотариусът не удостоверява юридически факти, както в другите нотариуални производства, а извършва решаваща дейност – произнася се по съществуването и принадлежността на едно право в охранително производство. Затова изводът на нотариуса е правен. Издаденият нот. акт има обвързваща доказателствена сила относно удостовереното в него право и в това се изразява легитимиращото му действие. Правният извод на нотариуса обаче се счита верен до доказване на противното. Той може да бъде оспорен. В тълкувателното решение не са ограничени начините на оспорване. В него не се казва, че с възражение не може да бъдат оспорени изводите на нотариуса. Напротив най-често в съдебната практика именно чрез възражение се оспорват изводите на нотариуса в нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка. Посоченото, че оспорването може да бъде направено в исково производство от всяко лице, което има интерес от това не следва да се разбира, че може да бъде направено само с иск. Исковото производство, за разлика от охранителното е спорно състезателно и в него след събиране на доказателства и от двете страни се установява действителното положение. Тъй като нот. акт по обстоятелствена проверка не съдържа установяване на факти, а на права, за съществуването на които нотариуса е направил правен извод, оспорването му не се извършва по правилата за оспорване на официален документ, т.е. чл. 193 ГПК не се прилага – оспорването на акта не е свързано със срок. То може да стане както при предявяване на иск за собственост или делба, така и с възражение по предявен такъв иск. В първата фаза на делбеното производство, съдът установява действителните права на съделителите и в тази фаза може да бъде оспорен нот. акт по обстоятелствена проверка, с който някой от съделителите е признат за собственик на частите на друг съделител. В съдебната практика никога не е имало спор относно тази възможност. Колебания в съдебната практика имаше относно разпределението на доказателствената тежест при оспорване, които бяха преодолени с ТР 11/2012г. на ОСГК. Прие се, че този, който оспорва нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка носи доказателствената тежест да докаже фактите, които опровергават изводите на нотариуса.
В случай правилата на доказателствената тежест, определени с ТР № 11/2012г. не са нарушени поради следното: Процесният имот е станал съсобствен след смъртта на общия наследодател на 22.11.2001г. Съгласно чл. 31, ал.1 ЗС, всеки съсобственик може да се ползва от съсобствената вещ съобразно правата си. За да докаже, че не реализира това си право, а владее за себе си идеална част на друг съсобственик, този, който се позовава на придобивна давност следва да докаже че е преобърнал държането частите на друг съсобственик във владение за себе си, установявайки намерението си за това. Тъй като намерението е субективно психическо състояние, то се установява чрез реализирани юридически факти и/или действия, които по съдържание съставляват действия на собственик. Само ползването на имота не е достатъчно, за да докаже преобръщане държането частите на съсобствениците във владение за себе си предвид особените правила за съсобствеността, уредени в чл. 30-32 ЗС. По делото е установено, че синът Й. в последните години от живота си се е върнал в съсобствения, придобит по наследство имот и там е починал през 2005г. Неговото владение не е отблъснато от майка му Р. М.. След неговата смърт и смъртта на майката на внука й А. на 24.12.2008г. той е бил малолетен и не е имал попечител. Видно от удостоверението от органа по настойничество, назначаването на попечител е регистрирано на 17.01.2013г. / л. 15 от делото на РС/ Съгласно чл. 115 б. „е” ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС давност не тече по отношение ненавършилите пълнолетие за времето през което нямат назначен попечител и 6 месеца след това. Действието на тази императивна правна норма не е отчетено от нотариуса при формиране на извода че Р. М. е придобила по давност идеалната част на внука си А., който след 24.12.2008г. когато е бил на 12 години не е имал попечител и давност по отношение на него не е текла до назначаване на такъв и шест месеца след това.
Или в обобщение, изводите на въззивната инстанция са в съответствие с ТР № 11/2012г. на ОСГК на ВКС и съдебната практика, касаеща оспорване на нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка, поради което не е налице наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.01.2016г. по гр.д.№ 4970/2014г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Р. Й. М., С. И. М. и В. Ц. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: