О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
гр. София, 22.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1176/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6502/11.04.2017 г. на [фирма] – [населено място], срещу определение № 928 от 17.03.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 5407/2016 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 4899 от 19.09.2016 г. по т. д. н. № 3482/2014 г. на Софийски градски съд, с което не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите предложения от длъжника [фирма] план за оздравяване на предприятието.
В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което се прави искане за отмяната му и за допускане на предложения план за оздравяване до разглеждане от събранието на кредиторите.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следните въпроси, определени като значими за изхода на делото : „1. Допустимо ли е съдът да основава своя решаващ акт по допускане на оздравителен план до разглеждане от събрание на кредиторите на свое предположение за възможно бъдещо действие на Финансовия министър, който е административен орган със самостоятелни правомощия и право да изразява волята си с изричен административен акт; 2. Дадената възможност с оздравителния план на кредитори в един бъдещ момент, т. е. към деня на провеждане на събранието за приемане на плана, да вземат решение да запишат дялове срещу свои вземания води ли до задължение за вносителя още при предлагането на плана за допускане до разглеждане от събрание на кредиторите да предложи и Списък с кредиторите, които ще запишат дялове в капитала срещу свои приети вземания; 3. Задължен ли е въззивният съд да цитира в мотивите на определението си не само задължителните правни норми, на които се позовава, но и задължителната за всички, включително за съда, съдебна практика на ВКС, постановена по чл.290 ГПК по решаван въпрос, обусловил правните му изводи, ако такава съдебна практика съществува, доколкото именно с това процесуално действие на въззивния съд ще се гарантира яснота по решавания от него правен въпрос, съответно правото на защита и равнопоставеността на страните в процеса”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в указания от въззивния съд преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски градски съд по т. д. н. № 3482/2014 г., с което не е допуснат до разглеждане план за оздравяване на предприятието на длъжника в открито производство по несъстоятелност [фирма], предложен от самия длъжник, Софийски апелативен съд е приел, че са налице нередности на плана по чл.700 ТЗ, които длъжникът не е отстранил в предоставения му от съда по несъстоятелност срок и съставляват пречка планът да бъде допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите.
Като нередност на предложения план за оздравяване въззивният съд е посочил отсъствието на представено предварително съгласие на министъра на финансите по чл.189, ал.1 ДОПК за намаляване, отсрочване или разсрочване на публични задължения, необходимо с оглед предвижданията в плана. Констатирано е също, че в плана не е разграничена степента на удовлетворяване на лихвата от тази на главницата по публичните задължения, което противоречи на забраната на чл.189, ал.3 ДОПК за намаляване на главницата по публични държавни и общински задължения без изрично поето от длъжника задължение за погасяване на главницата в определени от министъра на финансите срокове. За нередност на плана е прието и предвиждането в него да бъде предоставена възможност срещу своите вземания или срещу част от тях кредиторите на дружеството за придобият дялове в капитала на дружеството, без към плана да са приложени списък с имената на кредиторите, изразили съгласие да запишат дялове, описание на непаричните вноски – везмания, паричната им оценка по чл.72, ал.2, основанията на правата на вносителя, както и броя, вида и номиналната стойност на дяловете, които се придобиват. Въззивният съд е преценил, че изискването на чл.700, ал.6 ТЗ за представяне на списъка и на информация за посочените обстоятелства като приложение към оздравителния план е аргумент, че изпълнението на това изискване е от значение за допустимостта на плана и поради това се проверява в стадия по допускането му до разглеждане от събранието на кредиторите, а не при утвърждаването му по чл.704 ТЗ в случай, че бъде приет от кредиторите. Поради това липсата на конкретни данни за трансформирането на вземанията на конкретните кредитори в капитал е определена като пречка за допустимост на плана. От страна на въззивния съд е споделено и становището на съда по несъстоятелност, че планът не може да бъде допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите, тъй като не съдържа данни за гаранциите, които се дават на всеки клас кредитори във връзка с изпълнението му, включително на хирографарните такива, като задължителен реквизит по чл.700, т.4 ТЗ и данни за броя, падежа и размера на отделните вноски за погасяване на вземанията на всеки един от кредиторите от различните класове, съгласно изискването на чл.700, ал.1, т.1 ТЗ.
По допускане на касационното обжалване :
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение/определение да е разрешен правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда по предмета на спора, а не за правилността на въззивния акт. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Първият въпрос, с който касаторът е обосновал приложното поле на касационния контрол, не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е основал решаващия си извод за недопускане на плана на предположение за възможно бъдещо действие на министъра на финансите, а на установен по делото факт – липса на представено съгласие на министъра на финансите по чл.189, ал.1 и ал.4 ДОПК за намаляване, разсрочване или отсрочване на публични задължения на длъжника, необходимо с оглед предвижданията в плана. По въпроса какво е процесуалното значение на съгласието на министъра на финансите по чл.189 ДОПК в производството за оздравяване предприятието на длъжника и към кой момент следва то да бъде представено пред съда по несъстоятелност съществува задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, обективирана в решение № 158/30.11.2012 г. по т. д. № 42/2012 г. на ІІ т. о. В решението е прието, че съгласието на министъра на финансите по чл.189 ДОПК е условие за допускане на оздравителния план до разглеждане от събранието на кредиторите и трябва да е дадено най-късно към момента на постановяване на определението по чл.701 ТЗ. Наличието на задължителна практика, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд, изключва възможността обжалваното определение да се допусне до касационен контрол на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият въпрос в изложението е релевантен за делото и е обсъждан от въззивния съд при преценката на предпоставките за допускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите, но не е единствено обуславящ за постановения с обжалваното определение правен резултат. Недопускането на плана е обусловено от решаващите изводи на въззивния съд за несъответствие на плана и с други изисквания на чл.700 ТЗ, освен тези по чл.700, ал.6 ТЗ, поради което евентуалното допускане на определението до касационен контрол по поставения в п.2 въпрос и произнасянето по него в смисъл, различен от произнасянето на въззивния съд, не би довело до допускане на плана за разглеждане от събранието на кредиторите. При тези обстоятелства е безпредметно да се обсъжда дали въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Формулираният в п.3 въпрос е абсолютно неотносим към формирането на решаващите правни изводи на въззивния съд, съдържащи се в мотивите към определението по чл.701 ТЗ. Въпросът не е правен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и касационната инстанция не дължи произнасяне по него.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 5407/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 928 от 17.03.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 5407/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :