О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 22.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.03.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3670/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№20762/03.07.2017г.,подадена от Й. Я. С.,чрез пълномощника й адвокат П. Г.,против Решение №612/17.05.2017г. на Пловдивски окръжен съд,VІ граждански състав,постановено по в.гр.д.№691/2017г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №34/16.01.2017г. постановено по гр.д.№534/2016г. по описа на Асеновградски районен съд-за признаване за установено по отношение на Й. Я. С.,че М. Я. Д. е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот,представляващ УПИ ІІІ-183,кв.26 по плана на [населено място],с площ от 945 кв.м,застроен,при описани в решението граници,ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 80 кв.м,и се отменя нотариален акт №179,т.ІІ,дело №367/2011г. по описа на нотариус С. К. с район на действие Районен съд Асеновград,вписана в рег. НК с рег.№234,с който Й. Я. С. е призната за собственик на наследство и давностно владение на гореописания недвижим имот до размер на 1/2 идеална част.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Постъпила е и частна жалба вх.№22882/21.07.2017г.,подадена от Й. Я. С.,чрез пълномощника й адвокат П. Г.,против определение №1719/11.07.2017г. на Пловдивски окръжен съд,VІ гр.с. постановено по в.гр.д.№691/2017г. по описа на съда,в производство по реда на член 248 ГПК,с което е оставено без уважение искането на Й. Я. С.,чрез пълномощника й адвокат П. Г.,за изменение на постановеното решение в частта за разноските,присъдени като адвокатско възнаграждение и намаляването му на основание член 78,ал.5 ГПК във вр. с чл.36 ЗА на минимално такова.
В частната жалба се правят оплаквания,че обжалваното определение е неправилно,като се иска неговата отмяна.
По касационната жалба на Й. Я. С.:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че между страните не e спорно,че като наследници на своята майка Т. К.,са придобили правото на собственост върху 1/2 идеална част,а по отношение на останалата 1/2 идеална част от процесния имот-по силата на влязло в сила решение по гр.д.№725/1997г. по описа на Асеновградски районен съд,с което е уважен иска им с правно основание член 33 ЗС,като са осъдени за заплатят на трето лице сумата от 367 813 лева,за която сума ответницата Й. С.,настоящ касатор,твърди че само тя е изплатила изцяло.Съдът е приел,че това плащане е без значение за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот,тъй като изпълнението на това задължение само от един от съсобственици води до възникване на облигационни отношения между тях.Съдът посочил,че ответницата Й. Я. се снабдила с констативен нотариален акт на основание обстоятелствена проверка,съставен на 04.04.2011г.,с който е признато правото на собственост по давност и наследство на Й. Я. С. върху целия процесен имот.След анализ на доказателствата по делото,съдът е стигнал до извода,че не се установява владение на имота,упражнявано от ответницата,намерение за своене и завладяването на останалата 1/2 идеална част от имота-тази на ищцата,тъй като действията й по благоустрояване на процесния имот,който обитавала,не установяват последното,като дори да се приеме за това снабдяването й с констативния нотариален акт през 2011г. до завеждане на исковата молба на 01.04.2016г. не са изтекли 10 години.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице предпоставките по член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с пар.74 ПЗР ЗИД ГПК/,като съдът се е произнесъл по правни въпроси/цитирам/:
„1.Длъжен ли е въззивният съд да подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели във въззивното производство или е достатъчно да приеме,че не са налице доказателства за твърденията във въззивната жалба,без да се мотивира и обоснове откъде извежда подобен извод,за да е налице изпълнение на задълженията му по член 269 и член 272 ГПК?”,като се навеждат доводи,че съдът не е анализирал в какво точно се изразило „благоустрояването” на имота,а именно извършване на ремонти и преустройства по същия,предприети от ответницата,настоящ касатор,които въпроси са разрешени в противоречие със цитирани практика на ВКС-решения постановени в производство по реда на член 290 ГПК.
С оглед изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,касационият съд намира,че не е налице предвиденото в хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК,а напротив в съответствие с цитираната практика,тъй като с обжалваното въззивното решение съдът е изложил свои мотиви,при обсъждане както наустановеното по делото,изложил е свои правни изводи,отчитайки всички доводи и възражения на страните.
В точка втора от изложението си касаторът поставя въпрос относно заплащането на цената при изкупуване на имот, по силата на постановено съдебно решение, само от единия съсобственик на цялата сума или следва да докаже придобивното си на основание по общия ред,който е разрешен в противоречие с решение по гр.д.№1147/2016г. по описа на ВКС,Іго.Така формулираният въпрос,видно от изложеното с решаващите мотиви не е обусловил правните изводи на съда,и не е правен въпрос по смисъла на приетото с т.1 на Тълкувателно решение 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В точка трета от изложението си касаторът поставя въпрос дали могат да се приемат за елементи от осъществяване на владение върху целия имот изграждане на канализация,вътрешен водопровод,вътрешно и външно стълбище,баня,тоалетни,навес и пристройка към сградата и други подобрения,който е неотносим към приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По частната жалба на Й. Я. С.:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
С определението си,предмет на настоящата частна жалба,съдът е приел, че искането на жалбоподателката за изменение на постановеното решение в частта за разноските,присъдени на ответницата М. Д. и за намаляването им на основание член 75,ал.1 ГПК,е неоснователно ,като са изложени доводи,че във въззивното производство е депозиран отговор на въззивната жалба от М. Я. Д.,чрез пълномощника й адвокат А. В. П.,с който е взето становище по същата и са изложени аргументи,които обуславят правилността на първоинстанционното решение,както и че не са налице предпоставките за редуциране на присъденото възнаграждание.
В частната жалба се правят оплаквания,че съдът не е отчел липсата на извършени процесуални действия от страна на пълномощника на М. Д. пред въззивната инстанция,неявяването му в открито заседание, без основателна причина,както и доводи за недостатъчна ангажираност през тази инстанция.Тези оплаквания са неоснователни,защото съдът не само е взел предвид представения писмен отговор на пълномощника на Д.,но също така е съобразил размера присъдените раноски,съобразно фактическата и правна сложност на делото и предвиденото в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №612/17.05.2017г. на Пловдивски окръжен съд,гражданско отделение,VІ граждански състав,постановено по в.гр.д.№691/2017г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №1719/11.07.2017г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№691/2017г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: