Определение №343 от 25.4.2014 по търг. дело №4330/4330 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 25.04.2014 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 4330 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Е. И. срещу решение № 1603/24.07.2013 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по ф.д. № 341/2013 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Кюстендилски окръжен съд /КОС/ е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] по чл.29 ал.1 ЗТР за обявяване нищожност, алтернативно за недопустимост на извършено вписване по партидата на [фирма] на 24.08.2011 г. за прехвърляне на десет дружествени дяла от капитала на дружеството на стойност 500 лв. от съдружника К. Д. на С. К.. Искът е отхвърлен от КОС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че обстоятелствата, на които ищецът основава искането си не обосновават нищожност, съответно недопустимост на атакуваното вписване, като изводите са съобразени с указанията в ТР № 1/2002 г. на ВКС – няма вписване, което е постановено извън пределите на компетентност на длъжностно лице по регистрация, за да е нищожно вписването, нито има вписване без това лице да е сезирано, за да има недопустимо вписване. САС е посочил, позовавайки се на т.3 от същото ТР, че при искове по чл.29 ЗТР съдът не извършва проверка по отношение законосъобразността на вписаното обстоятелство в какъвто смисъл са възраженията на въззивника и настоящ касатор, по отношение прехвърлянето на дялове от един съдружник на друг съдружник при наложен запор.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В касационната жалба касаторът излага доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение във връзка с отхвърляне на иска му, с оглед на което твърди противоречиво произнасяне /чл.280 ал.1 т.2 ГПК/ и такова от значение за точното прилагане на закона /по чл.280 ал.1т.3 ГПК/. Прилага съдебна практика – решения на въззивни съдилища в производство по чл.25 ЗТР относно отказ от вписване на заявени за вписване обстоятелства, които са различни от казуса по настоящото дело с предмет иск по чл.29 ЗТР. Единственото решение с предмет иск по чл.29 ЗТР /отхвърлен поради липса на основание за нищожност и недопустимост/ – № 6/03.04.2009 г. на Сливенски окръжен съд е без доказателства да е влязло в сила /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Касаторът излага доводи за проверката, която длъжностното лице извършва по чл.21 т.5 ЗТР, за съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и неговото съответствие със закона. В този смисъл излага и доводи за наличието на запор върху дружествения дял преди искането за вписване на прехвърляне на дружествени дялове от съдружника К. Д. на съдружника С. К., поради което е следвало да се откаже исканото вписване. С тези си доводи касаторът е мотивирал пред първоинстанционния съд нищожност, алтернативно недопустимост на вписването, предмет на предявения иск по чл.29 ЗТР. Но нищожността, недопустимостта на вписването или несъществуване на вписано обстоятелство могат да се релевират, ако са налице основанията по чл.29 ЗТР и съобразно с разрешенията в ТР №1/2002г., с които именно се е съобразил и САС, конкретно с приетото в т.3, че при иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство. Съгласно дадените указания в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за извода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС упражнявайки правомощията си по дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания аз неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Доколкото в случая касаторът не сочи конкретния обуславящ изхода на спора въпрос, а го замества с доводи за неправилност по смисъла на чл.281 ГПК, несъгласие по същество с крайния изход на спора и искане за тълкуване на закона, което не намира опора в същия, нито в задължителната съдебна практика, съобразена от САС, не е налице общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане на касационно обжалване, а именно – разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани такива, нито има доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1603/24.07.2013 г. на Софийски апелативен съд по ф.д. № 341/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top