О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 28.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4646/2019год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Б. А. от [населено място], подадена чрез адв. Д. М., срещу въззивно решение № 3883 от 30.05.2019г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 9704/2018г., с което е потвърдено решение № 10702 от 11.07.2016г., поправено с решение № 315958 от 17.01.2018г. и изменено в частта за разноските с определение № 416309 от 28.05.2018г., постановени по гр. д. № 10311/2015г. на Софийски районен съд, и касаторът е осъден да заплати на насрещната страна „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“АД разноски в размер 300лв. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен искът на З. Б. А., предявен срещу „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“АД , с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 9600лв., представляваща незаплатена цена по сключени между страните Договори за покупко-продажба на телефонни апарати APPLE iPhone от 22.10.201Зг., и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата 850,00лв. – разноски за производството, при участието на трето лице помагач на страната на ответника – „Секънд Лайф Електроникс”ЕООД.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения иск.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса 1. „Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по предмета на спора, предвид разпоредбите на чл.12, чл.235, ал.2 и чл. 236 ал.2 от ГПК?” Твърди, че в противоречие с цитираните разпоредби, със задължителната съдебна практика ( ТР№1/2001г. и ТР№1/2013г. на ВКС) и с практиката на ВКС ( решенията по гр.дела №952/2015, №2526/2015 и №2217/2016 на 3-то ГО и решението по гр.д.№1332/2015 на 4-то ГО) съдът не е обсъдил всички събрани доказателства, доводи и възражения на страните, като на практика в решението липсват мотиви. Счита, че е налице и основанието по чл.280 т.3 ГПК, тъй като „настоящият казус е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“. Релевира и оплакване, че съдът неправилно е приложил нормата на чл.188 и следващите от ЗЗД.
Ответната страна „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ“АД, чрез юрисконсулт Д. М., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице помагач на страната на ответника „Секънд Лайф Електроникс”ЕООД не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Въззивният състав, след анализ на събраните писмени доказателства, кредитиране на показанията на разпитаните свидетели Р. и И. и при съобразяване доводите и възраженията на страните, е обосновал решаващите си изводи, че искът е неоснователен. Приел е за безспорно установено въз основа на приетите по делото Договори за покупко-продажба от 22.10.201Зг., сключени между „К ЕНД К ЕЛЕКТРОН И КС” ЕАД и З. Б. А., че между страните е било договорено прехвърляне собствеността върху индивидуализираните в тях движими вещи – мобилни телефонни апарати – APPLE iPhone, срещу заплащане на цена за всеки от тях – в размер на 200 лв., при начин на плащане – чрез ваучер. Приел е за установено и това, че ищецът е изпратил до „К ЕНД К Електрон И КС” ЕАД на 06.11.2013г. писмена покана да активира издадените от него ваучери по сключените договори за покупко-продажба от 22.10.201Зг. или да заплати равностойност на цената по тях в общ размер на 9600лв., като в същата е определен 3-дневен срок за това; че с писмен отговор с изх.№13-3194/12.11.201Зг., „К НД К ЕЛЕКТРОН И КС” ЕАД е заявило отказ за плащане, доколкото стоките -предмет на продажба не са били съответни на изискванията, установени в Общите условия към договорите, т.к. била констатирана замяна на оригиналните компоненти на мобилните телефони, което налага ремонт на същите и ги прави негодни за употреба; че в отговора се съдържа и изявление за едностранно разваляне на договорите от страна на купувача, предвид констатираните недостатъци на вещите; че от показанията на св. Р. се установява, че е управител на „Техномаркет”-гр. Русе, че при сключването на процесните договори, стоките били преглеждани при предаването им от продавач – консултант, който разяснявал на клиента условията на договора, включително и при констатирана злоупотреба, след което се сключвал такъв между страните; мобилните апарати се запечатвали в плик, а при разясняването на условията били обяснени и ограниченията, които следвали при констатирани липса на части, повреди, заменени компоненти; че след приемане на телефонните апарати същите били предадени на дружеството „Секънд Лайф Електроникс”ЕООД, чийто експерти констатирали, че апаратите са манипулирани, като са подменяни оригинални чипове и дънни платки, поради което и последвало анулиране на издадените в замяна ваучери, както и уведомяване на клиента, който бил поканен да си получи обратно върнатите в магазина апарати, но той отказал; че при приемането на устройствата в магазина, с оглед модела на същите, не е било възможно отварянето им и са оглеждани само външно; че от показанията на св. И. се установява, че работи в „Секънд Лайф Електроникс”ЕООД и отговаря за логистиката и склада, преглежда и мобилни устройства, като относно получената пратка по процесните договори заявява, че си спомня, че някои от телефоните били прегледани и отвътре, тъй като правели впечатление да са по-леки от останалите, като бил открит само пластелин, на някои липсвали отделни части; че в тези случаи стоката нямала стойност и се връщала обратно на продавача, тъй като липсата или замяната на отделни компоненти е в противоречие с установените в общите условия правила за изкупуване на телефони.
При така приетото за установено съдът обосновал извод, че между страните са възникнали облигационни правоотношения с твърдяните параметри относно покупко-продажба на телефонни апарати APPLE iPhone; че всяка от страните е изпълнила задълженията си към момента на сключване на договора;че впоследствие ответникът е констатирал недостатъци на предадените му вещи, изразяваи се в подмяна на оригиналните части. Като е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, приемайки ги за обективни, безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и в съответствие с останалите събрани доказателства,съдът е приел за установено, че купувачът е констатирал недостатъци на предадените му в изпълнение на процесните договори вещи, като същите са били от категорията на съществените такива, водещи до значително намаляване в стойността и невъзможност вещите да бъдат ползвани според обикновеното им употребление. Въз основа свидетелските показания е приел, че при предаването на вещите те са били огледани само външно, доколкото не е било възможно отварянето на устройствата, предвид модела, от продавачите-консултанти, както и, че доколкото не е установено обратното, продавач консултантите, приемащи телефоните, не са разполагали с необходимите технически познания за да констатират на място съответните недостатъци в компонентите във вътрешната част; че поради това устройствата са преглеждани впоследствие от технически специалисти, за което е била изготвена и техническа експертиза от служители при дружеството – трето лице помагач в настоящото производство и намиращо се в договорни отношения по изкупуване на стоките, получени от ответника при покупката им по процесните договори;че при тази проверка в изправността са констатирани недостатъци – липса на основни компонентни във вътрешността на апаратите, които са били в противоречие с изискванията за състоянието на вещите към момента на продажбата им, доколкото същите не са били годни за употреба. Предвид това е обосновал и извод, че за ответника, в качеството му на купувач, е възникнало правото по чл.195 ЗЗД да иска връщане на заплатената цена по договора срещу обратно предаване на вещите ; че същият е упражнил признатото му от закона право, като е анулирал издадените ваучери на стойност продажната цена, който факт е безспорен; че така реално е било осъществено възстановяване на неоснователно престираното и е било възпрепятствано намаляване на материалния актив на дружеството чрез предаване на стоки собственост на същото, срещу стойността на предоставените ваучери; че продавачът по договора е бил уведомен незабавно – на другия ден, след констатиране на недостатъците, като проверката за това е била извършена в кратък срок, доколкото е установено, че към момента на изпращане на поканата от страна на ищеца /06.11.201Зг./ за плащане на продажната цена, същият е бил уведомен за анулиране на ваучерите, което сочи за вече упражненото към този момент право на купувача. Приел е и това, че този срок /около 15 дни от датата на предаване на вещите/ е необходимият по смисъла на чл.194 ЗЗД за преглеждане на вещите и съответно установяване на недостатъците, доколкото същото е било възложено на трето лице, разполагащо с необходимата компетентност за това. Същевременно ищецът не е установил главно и пълно, че предадените от него стоки са били съответни на договореното между страните към момента на възникване на облигационната връзка между тях, а установено е обратното посредством събраните доказателства. Приел е също, че от представения по делото отговор на отправената писмена покана до ответника от 12.11.201Зг., която не се спори, че е била получена от ищеца, се установява направеното волеизявление за разваляне на процесните договори едностранно от купувача, с оглед на констатираните недостатъци и въз основа на което е възникнало и правото му да иска връщане на цената, според специалните разпоредби, установени в част 1-ва от Особената част на ЗЗД. Последиците от развалянето на договора са свързани със заличаване с обратна сила на породените от него права и задължения за всяка от страните и действието при сключването му – чл. 88 ЗЗД, а за ищеца не е възникнало правото му да иска заплащане на продажна цена от ответника.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
В настоящия случай касаторът не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело /т.1 на ТРОСГТК № 1/2009 г/. На първо място въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по предмета на спора, предвид разпоредбите на чл.12, чл.235, ал.2 и чл. 236 ал.2 от ГПК, е привързан към оплакванията на касатора за необоснованост и неправилност на въззивното решение, за допуснати процесуални нарушения, за несъгласие с формираните от съда фактически и правни изводи. Така поставен, въпросът не е правен, а по естеството си е касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК. Касационните основания по чл.281 ГПК са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
При отсъствие на обща предпоставка съдът не дължи произнасяне по въпроса налице ли са или не поддържаните специфични предпоставки. Въпреки това следва да се посочи, че и поддържаното основание по чл.280 т.1 ГПК не е налице. Съдът не се е отклонил от принципните разрешения, дадени с посочените в изложението тълкувателни решения и съдени актове – изложил е свои мотиви в решението си, извършил е анализ на доказателствата и доводите на страните, съобразил е разпределението на доказателствената тежест в процеса и е формирал свои решаващи фактически и правни изводи. По правните разрешения решението не противоречи и на константната практика на върховния съд. Доколко анализът на доказателствата е пълен, задълбочен и прецизен – това са въпроси, относими към правилността на акта, които подлежат на преценка единствено ако касационното обжалване бъде допуснато, но не и в тази фаза на производството.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280 т.3 ГПК. На първо място касаторът не е формулирал правен въпрос във връзка с това основание, а е посочил единствено, че „настоящият казус е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“. Липсва посочен конкретен правен въпрос и във връзка с нормата на чл.188 и следващи от ЗЗД. Съдът не може служебно да формулира въпросът, който касаторът евентуално е имал предвид. Това би било нарушение на диспозитивното начало в процеса, което е недопустимо. Същевременно основанието по чл.280 т.3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая касаторът не е изложил доводи в тази насока, а и визираните предпоставки не са налице, тъй като разпоредбите на чл.188, чл. 193, ал. 1, чл. 194 и чл. 195, ал. 1 ЗЗД, са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена практика на ВКС. На следващо място, за да обоснове наличието на основанието по чл.280 т.3 ГПК касаторът единствено въвежда бланкетно твърдение за значимост на „казуса“ – конкретния правен спор, за точното прилагане на закона и за развитието на правото и оплакване за неправилно приложение на „чл.188 и следващи от ЗЗД“ без обосновка защо счита, че това е така. Предвид това няма как да бъде обоснован от съда извод за наличие на това допълнително основание.
По изложените съображения не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват. Ответникът по касационната жалба не е претендирал присъждането на разноски.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3883 от 30.05.2019г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 9704/2018г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: