1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
гр. С. 30.08.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 16 юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 255 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 и ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ответницата Е. С. Д. срещу определение от 17.07.2009 г. по ч. гр.дело № 5738/2009 г. на С. градски съд, неразделна част от което е определение от 26.03.2010 г., постановено по същото дело, в частта му, с която е оставена без уважение частна жалба вх. № 1023359/21.04.2009 г. и частна жалба с вх. № 1017934/27.02.2009 г., подадени от жалбоподателката, чрез адв.В. М.. Жалбоподателката мотивира доводи за неправилност на обжалваното определение, като незаконосъобразно и необосновано.
В изложението към касационната частна жалба, допълнено с молба-уточнение от 01.02.2010 г. поддържа, че въззивния съд е решил следните правни въпроси: 1. по приложното поле на чл.41, ал.1, чл.46 и чл.52 от ГПК/отм./ и по-точно за началния момент на връчване на съобщението и процесуалните срокове, за удостоверяване на връчването и получаването на книжа, както и за начина на оформяне на книжата по връчване, за началния момент на срока за обжалване, с изтичане на който се преклудират правата на страните – решен в противоречие със съдебната практика/въпроса е формулиран в п.4 и п. 6-ти от изложението/. Цитирано е определение № 57/06.04.63 г. по ч.гр.дело № 718/63 г. на ВС II г.о. 2. по приложното поле на чл.197 от ГПК/отм./ и че обявлението за постановеното решение не може да бъде заместено с каквото и да е друго доказателство, с което да се установява, че решението с мотивите е станало известно на страната или на нейния процесуален представител. Правният въпрос според жалбоподателката е решен в противоречие с опреление№ 57/06.04.1963 г. по ч.гр.дело № 718/63 г. на ВС II г.о.
Ответникът по частната жалба [фирма][населено място], чрез адв.А. Т. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частната жалба.
Жалбоподателката Е. С. Д. е подала и частна жалба срещу определение от 26.03.2010 г. по ч.гр.дело № 5738/2009 г. на С. градски съд в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата й от 01.02.2010 г. в частта по искането за допълване на определението от 17.07.2009 г. по ч.гр.дело № 5738/2009 г. на СГС с произнасяне по частна жалба вх. № 1017934/27.02.2009 г. Жалбоподателката мотивира доводи за неправилност на определението в обжалваната част, като постановено при нарушение на процесуалните правила. Иска отмяната му и постановяване на друго определение, с което молбата да се уважи, като основателна.
Ответникът по частната жалба [фирма][населено място], чрез адв.А. Т. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
В. от касационните частни жалби е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и са допустими.
По подадената частна жалба с вх. № 48346/18.09.2009 г.:
С определението на С. градски съд в обжалваната част е прието че са неоснователни частна жалба с вх. № 1017934/27.02.2009 г. срещу разпореждане на С. районен съд от 18.02.2009 г., с което е върната частна жалба с вх. № 12246/04.02.2009 г. срещу прекратително определение, какъвто характер има решението от 25.11.2006 г. по гр.дело № 11590/06 г. на СРС и въззивна жалба вх. № 15050/12.02.2009 г. срещу постановеното решение на СРС в останалата част, подадени от жалбоподателката. За да направи този извод съдът е приел, че постановеното първоинстанционно решение от 25.11.2006 г. по гр.дело № 11590/2006 г. на СРС е било редовно съобщено на жалбоподателката Е. Д. на 26.01.2009 г. на която дата в съдебно заседание, насрочено по молба за поправка на протокол от съдебно заседание адв.пълномощника на жалбоподателката е заявил, че е уведомен за постановеното решение на 26.01.2009 г. Прието е от съда, че протокола от съдебно заседание, съдържащ признание на страната, направено чрез адвокат-пълномощник представлява официален удостоверителен документ за изявлението й, както и че признанието е на неизгоден факт. С оглед на това съдът е приел, че признанието на страната за съобщаване на постановеното решение замества определения начин за връчване на такова съобщение по реда на чл.41 и 52 от ГПК/отм./. Срокът за обжалване е изтекъл на 02.02.2009 г. за подадената частна жалба на 04.02.2009 г. срещу прекратителната част на решението. Прието е от съда, че срокът за обжалване на решението на СРС е изтекъл на 09.02.2009 г., а въззивната жалба е подадена на 12.02.2009 г. и е просрочена. При тези съображения съдът е направил извода, че частната жалба следва да се остави без уважение.
По частна жалба вх. № 1023359/21.04.2009 г. срещу определение на СРС от 15.04.2009 г., с което е отхвърлена молбата за възстановяване на срокове за обжалване на първоинстанционното решение от 25.11.2008 г., включително и в частта му, с която е прекратено производството по делото съдът е приел, че същата е неоснователна.Прието, че началният момент, от който тече срока за обжалване и изводите на първоинстанционния съд за същия не представляват особено непредвидено обстоятелство, обосноваващо основателност на молбата за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на решението на СРС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допустимост на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК по първия правен въпрос по приложното поле на чл.41ал.1, чл.46 и чл.52 от ГПК/отм./ В изложението е посочено определение № 57/06.04.63 г. по ч.гр.дело № 718/63 г. на ВС II г.о. Съгласно приетото тълкуване в т. 3 от ТР № 1/09 г. по т. дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 2 от ГПК правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Жалбоподателката се позовава на определение, постановено от състав на ВКС по частно гражданско дело. Тези определения са извън обсега на чл.280,ал.1,т.2 от ГПК и не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по този текст – т.е. правният въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК – правният въпрос да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Според тълкуването, дадено в т.2-ра от т .решение № 1/09 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГК и на ТК на ВКС основанието по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии или на тези колегии поотделно, тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС или решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Както се посочи жалбоподателката не е цитирала задължителна практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 от ГПК и по правния въпрос по приложното поле на чл.197 от ГПК/отм./ и че обявлението за постановеното решение не може да бъде заместено с каквото и да е друго доказателство, с което да се установява, че решението с мотивите е станало известно на страната или на нейния процесуален представител. Цитираното от жалбоподателката определение№ 57/06.04.1063 г. по ч.гр.дело № 718/63 г. на ВС II г.о. не налага извода за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 от ГПК, тъй като влезлите в сила определения са извън обсега на посочения текст.
Останалите доводи на жалбоподателката, подробно изложени в п.1,2,3,5 и 9-ти от изложението, както и в допълнението към него от 01.02.2010 г. представляват основания за неправилност на определението на СГС в обжалваната част, които следва да се преценват ако се допусне касационно обжалване. Както се посочи не се установяват твърдяните основания за допускане на касационно обжалване на определението на СГС.
Изложените съображения налагат извода, че не следва да се допусне касационно обжалване на определение от 17.07.2009 г. по ч. гр.дело № 5738/2009 г. на С. градски съд по подадената частна жалба вх. № 48346/18.09.2009 г.
По подадената частна жалба с вх. № 31674/29.04.2010 г.
С определение № 4643/26.03.2010 г. по ч.гр.дело № 5738/2009 г. на СГС съдът е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателката от 01.02.2010 г., чрез адв.пълномощника В.М. в частта по искането за допълване на определението от 17.07.2009 г. по ч.гр.дело № 5738/2009 г. на СГС с произнасяне по частна жалба вх. № 1017934/27.02.2009 г. За да направи извода съдът е приел, че молбата е подадена след изтичане на едномесечния срок от съобщаване на определението на 14.09.2009 г. Молбата за допълване е подадена на 01.02.2010 г. Извода на съда е правилен. Съгласно разпоредбите на чл.193,ал.1 от ГПК/отм./, която е приложимата норма срокът в който може да се подаде молба за допълване на постановеното решение е едномесечен, считано от деня на заседанието на което е обявено решението с мотивите, когато е присъствала страната. Съответно в случаите, когато страната не е присъствала в съдебно заседание началния момент на срока е от връчване на съобщение за постановеното съдебно решение. В настоящият случай определението, чието допълване е поискала жалбоподателката е редовно съобщено на последната на 14.09.2009 г., а молбата за допълване е постъпила в СГС с вх. № 6747/01.02.2010 г. – след изтичане на едномесечния срок, предвиден в чл.193,ал.1 от ГПК/отм./. С оглед на това се налага извода, че молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане в какъвто извод са и изводите на СГС.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че определението на СГС от 26.03.2010 г. по ч.гр.дело № 5738/09 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за допълване на определението от 17.07.2009 г. по посоченото частно дело следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване по подадената касационна частна жалба вх. №48346/18.09.2009 г. от Е. С. Д., чрез адв. В.М. срещу определение от 17.07.2009 г. по ч.гр.дело № 5738/2009 г. на С. градски съд, неразделна част от което е определение от 26.03.2010 г., постановено по същото дело, в частта му, с която е оставена без уважение частна жалба вх. № 1023359/21.04.2009 г. и частна жалба с вх. № 1017934/27.02.2009 г., подадени от Е. С. Д., чрез адв.В. М.[населено място], [улица] Б.
Потвърждава определение № 4643/26.03.2010 г. по ч.гр.дело № 5738/2009 г. на С. градски съд в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата на Е. С. Д., чрез адв.В. М. от 01.02.2010 г. в частта по искането за допълване на определението от 17.07.2009 г. по ч.гр.дело № 5738/2009 г. на СГС с произнасяне по частна жалба вх. № 1017934/27.02.2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: