О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
гр. С., 04.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 328 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. П., К. П. П., Р. П. С. и Р. Н. И. против решение от 25.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 1685/2010 г. от С. градски съд, ІІ”д” състав. Решението се обжалва само в частта, с която е отменено решение на районен съд и е постановено ново, с което жалбоподателите са осъдени да предадат отнето по скрит начин владение и в частта за присъдените разноски. В останалата част, решението е влязло в сила, като необжалвано от страните.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответниците по касационната жалба не са представили писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Предявения иск е с правно основание чл.76 от ЗС.
Въззивния съд е приел, че предявения иск против ответницата Е. П. е недопустим, доколкото против нея, ищците по настоящото дело са предявили преди образуването на настоящото производство иск с правно основание чл.108 от ЗС – ревандикационен иск, кота производството по него е висящо. Приел е, че иска с правно основание чл.76 от ЗС против ответника, по отношение на който е висящ осъдителен иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС е недопустим и е обезсилил постановеното от районния съд решение по иска с правно основание чл.76 от ЗС и е прекратил производството по делото в тази му част. По отношение на ответниците М. П., Р. П. и К. П. е предявен също иск за собственост, но установителен иск за собственост, чиито предмет не обхваща защита на владението, за разлика от осъдителния иск по чл.108 от ЗС, поради което е приел, че този иск против тези ответници, както и по отношение на иска против Р. И. е допустим. Разглеждайки го по същество, въззивния съд е приел, че сключвайки договор за наем с лица, които не са ищците по делото, Р. И. е престанал да държи имота за тях, като е отнел владението им по скрит начин, доколкото ищците не са могли да узнаят за сключването на новия наемен договор. Съдът е приел, че ищците са владяли имота, като владението им е било отнето по скрит начин и е приел предявения иск по отношение на ответниците – касатори в настоящото производство за основателен.
В изложението на касационните основания се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, в противоречие със задължителна практика на ВКС, доколкото се сочат решения на ВКС, постановени по реда на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. Сочи се и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК, като се твърди, че по същия въпрос е налице противоречиво разрешаване от съдилищата.
Сочения правен въпрос е относно допустимостта на иска по чл.76 от ЗС тогава, когато владелците са предявили установителен иск за собственост срещу същите /или част от тях/ ответници, предвид забраната на чл.295 от ГПК /отм./, като се вземе предвид възможността за изменение на иска от установителен към осъдителен, съгласно разпоредбата на чл.116 от ГПК /отм./. По този въпрос, с оглед позоваването на противоречиво разрешаване от съдилищата по сочения правен въпрос, се представят решения на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./, като във връзка с позоваването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, се представят решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, с които ВКС се е произнесъл по поставения правен въпрос и по който, според касаторите, е дадена различно разрешение от това на въззивния съд.
По поставения въпрос е налице задължителна съдебна практика, предвид даденото разрешение на така формулирания правен въпрос, отразена в представените и от касаторите две съдебни решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК. В представените решения №392/22.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 6/2010 г. от ІІ г.о. на ВКС и №733/04.11.2010 г. по гр.д.№ 1536/2009 г. на І г.о. на ВКС е прието, че петиторната защита поглъща посесорната, доколкото се касае до търсена от съда едновременна защита на правото на собственост и на владението на един и същ недвижим имот, като по-силната от гледна точка на сила на пресъдено нещо съдебна защита чрез заявен иск за собственост, защитава и факта на владението, като предмет на владелчески иск. Възприето е, че вещен осъдителен иск /какъвто е и иск с правно основание чл.76 от ЗС/ е недопустим тогава, когато наред с този иск, владелецът заявява и иск по чл.108 от ЗС, поради липсата на правен интерес от паралелна защита. В решение №392/22.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 6/2010 г. от ІІ г.о. на ВКС е дадено разрешение и на въпроса относно допустимостта на владелчески иск, при предявен от същия ищец установителен иск за собственост относно същия имот. ВКС е приел по реда на чл.290 и чл.291 от ГПК, че не е недопустим иск за защита на владение тогава, когато ищецът е предявил и установителен иск за собственост, при наличие на правен интерес от това, доколкото предмета на търсената защита при двата иска е различен.
Възприетото от въззивния съд разрешение по правните въпроси, поставени от касаторите в настоящото производство, съответства на даденото разрешение по същите правни въпроси от ВКС с цитираните по-горе решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 и сл. от ГПК и представляващи задължителна съдебна практика, с оглед разясненията, дадени в ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не са налице сочените касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, за допускане до касационно обжалване на това основание на въззивното решение. Наличието на задължителна съдебна практика по поставените правни въпроси изключва приложението и на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото касаторите не сочат основания, налагащи според тях промяната на задължителната съдебна практика по правните въпроси, в каква насока според тях следва да се промени тя и какво налага тази промяна.
Предвид изложеното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.10.2010 г., постановено по гр.д.№ 1685/2010 г. от С. градски съд, ІІ”д” състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.