2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 07.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 263/2012 година.
Производство на частно обжалване по чл. 274 ГПК.
А. „М.”, [населено място] е подала частна жалба вх. № 14790/21. 02. 2011 г. и частна жалба вх. № 23421/17. 03. 2011 г. срещу актове на Софийския градски съд като въззивна инстанция, постановени по гр. д. № 6367/2010 год..
След проверка, касационният съд установи следното:
По частната жалба вх. № 14790/21. 02. 2011 г.:
Жалбоподателят оспорва разпореждане на СГС от 3. 2. 2011 г., с което е върната като недопустима частната жалба на А. „М.” вх. № 6653/28. 01. 2011 год. срещу разпореждане на СГС от 04. 01. 2011 г.. С това разпореждане /л. 31 от досието на приложеното гр. д. № 1442/2011 г. по описа на ВКС/ съдът е оставил без движение касационната жалба на А. „М.” срещу въззивното решение по гр. д. № 6367/2010 г. с указание за внасяне на 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване. Градският съд е взел предвид, че разпореждането от 4. 1. 2011 г. не е от категорията на обжалваеми актове по чл. 274, ал. 1 ГПК – определения, преграждащи хода на делото или от случаите, изрично посочени в закона и жалбоподателят не разполага с процесуално право да обжалва разпореждането, което прави жалбата недопустима. Разпореждането от 03. 02. 2011 г. е правилно. Разпорежданията по хода на делото във връзка с проверка на редовността и администриране на основна жалба не могат да бъдат самостоятелен предмет на частно обжалване и това се отнася за разпореждането от 04. 01. 2011 год.. Ето защо градският съд е приложил точно закона като е приел, че подадената частна жалба срещу това разпореждане е недопустима и разпореждането от 03. 02. 2011 г. следва да бъде потвърдено. Същевременно касационният съд констатира, че частната жалба вх. № 6653/28. 1. 2011 г. съдържа искане за освобождаване от заплащане на определената държавна такса 30 лв. по силата на чл. 84, т. 1 ГПК. Градският съд се е произнесъл по това искане с разпореждане от 03. 02. 2011 г./л. 34 от досието на гр. д. № 1442/2011 г./, като го е отхвърлил, но неправилно е постановил, че разпореждането е необжалваемо. При това положение следва да се счита, че жалбата вх. № 14790/21. 2. 2011 г. е подадена и срещу разпореждането от 03. 02. 2011 г., с което е отказано освобождаване от държавна такса. Това разпореждане е неправилно, тъй-като А. „М.” е държавно учреждение и предметът на делото не е от изключенията по чл. 84, т. 1 ГПК. Следва да бъде отменено разпореждането и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК се постанови определение за уважаване на искането за освобождаване от държавна такса и за връщане на внесената такса от 30 лв.
По частната жалба вх. № 23421/17. 3. 2011 г.:
Жалбата е насочена срещу определението от 16. 02. 2011 г., с което градският съд е отхвърли искането на А. „М.” /молба вх. № 94301/28. 12. 2010 г./ за намаляване на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на другата страна по делото, като прекомерно завишено и за отпадане на задължението за внасяне на държавна такса. С диспозитива на определението от 16. 02. 2011 г. съдът е оставил без уважение и двете искания, но по първото искане – за намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на другата страна, решаващият съд не е изложил мотиви за неоснователност на искането по същество. Прието е само, че това искане не може да се вземе предвид, тъй-като не е направено до приключване на делото в последното съдебно заседание, т. е. съдът е приел, че не е налице процесуално валидно искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради неспазване на срок за предявяването му. В закона обаче не е определен такъв срок относно правото на ответника по иска да оспорва разноските, присъдени в полза на ищеца. Чл. 80 ГПК въвежда този срок само за представяне на списък на разноските от страната, която е претендирала и на която са присъдени разноски. Искането на А. „М.” е заявено на основание чл. 248, във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК, които разпоредби не предвиждат срока, който е посочил градският съд. Фактически съдът не се е произнесъл по действително предявеното искане, поради което и на основание чл. 270, ал. 3, предл. последно ГПК, следва да бъде обезсилено определението в тази част и делото се върне на градския съд за ново произнасяне по съществото на искането, като се вземат предвид доводите на двете страни по този спор, при запазване на възможността им за обжалване пред касационния съд.
Неправилно е определението в частта, с която е отхвърлено искането за освобождаване на А. „М.” от заплащане на държавна такса по делото. Градският съд е отказал освобождаване от държавна такса, защото делото не е за защита на публичен интерес – публично вземане или право върху публична вещ. Доводите са несъстоятелни, тъй-като законът императивно предвижда освобождаване от държавна такса на всички държавни учреждения, каквото е А. „М.”.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 14790/21. 02. 2011 г. на А. „М.” и ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 03. 02. 2011 г. по гр. д. № 6367/2010 г. на Софийския градски съд В ЧАСТТА, с която е върната като недопустима частната жалба вх. № 6653/28. 01. 2011 г. на А. „М.”.
УВАЖАВА частната жалба вх. № 14790/21. 02. 2011 г. относно искането за освобождаване от държавна такса, като ОТМЕНЯ разпореждането на Софийския градски съд от 03. 02. 2011 г., с което е отказано такова освобождаване и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА А. „М.” от внасяне на държавна такса 30 лв. за производството по допускане на касационно обжалване. Внесената сума да се върне на А. „М.”.
ОТМЕНЯ определението от 16. 02. 2011 г. по гр. д. № 6367/2010 г. на Софийския градски съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането на А. „М.” по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение относно дължимата държавна такса и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА А. „М.” от заплащане на държавна такса в размер на сумата 306.78 лв. по сметка на Софийския районен съд и в размер на сумата 153.39 лв. по сметка на Софийския градски съд, присъдени с решение от 10. 11. 2010 г. по гр. д. № 6367/2010 г. на СГС.
ОБЕЗСИЛВА определението от 16. 02. 2011 г. по гр. д. № 6367/2010 г. нса СГС В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането на А. „М.” за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на насрещната страна и ВРЪЩА делото в тази част на същия състав на СГС за ново разглеждане и произнасяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: