O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
София, 07.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от пети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 2234/2017г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4389/20.04.2017 г. на Н. М. Н., чрез адв. Н. М., срещу определение №112 от 05.04.2017 г. на ВКС, IV- то г.о. по гр.д. № 1156/2017 г., с което е оставена без разглеждане молба на жалбоподателя за отмяна на влязло в сила определение № 15785 от 29 07 2014 г. на Сoфийски градски съд по гр.д. № 6800/2014 г. С последното е потвърдено определение от 18.11.2013 г. на Софийски районен съд по гр. д. № 60787/2011 г. за прекратяване на производството по предявени обективно и субективно съединени искове по чл. 45 ЗЗД поради недопустимост на същите.
Жалбоподателят иска отмяна на определението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непровеждане на публично съдебно заседение, което съставлявало и грубо нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС и на чл. 47 Х. на основните права на ЕС, а също и във въвеждане на непосочени в закона, конкретно в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, изисквания за началния момент от който следва да тече тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна, ограничаващи правото на защита чрез извънинстанционния способ. Направени са и допълнителни искания за произнасяне по настоящата жалба, след провеждане на процедурата по възстановяване на срок по чл. 64- чл.66 ГПК във връзка с молбата за отмяна, за присъждане на разноски за настоящето производство, доказателствени искания, вкл. за разпит на свидетели, които да установяват особени непредвидени обстоятелства касаещи здравословното състояние на страната, довели до пропускане на тримесечния срок, както и за отправяне на преюдициално запитване до С. по множество въпроси, по същество свързани с правото на защита и справедлив процес като основно право на гражданите в държавите -членки на ЕС.
Настоящият състав на ВКС, IV- то г.о., като съобрази данните по делото намира частната жалба за допустима като подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване, като преграждащ, съдебен акт и редовна.
Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното определение, съставът на ВКС след като приел, че се иска отмяна на влязло в сила, по естеството си прекратително определение, и наведените основания за отмяна са по чл. 303, ал.1, т.4 и т.1 ГПК е достигнал до извод, че преклузивният тримесечен срок , който съгласно чл. 305, ал.1,т. 4 ГПК във връзка с основанието по чл. 303, ал.1 , т. 4 ГПК тече от деня на влизане в сила на последното от двете решения, а съгласно чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК във връзка с основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, е изтекъл на 11.05.2015 г., предвид развилата се процедура по обжалване на определението, чиято отмяна се иска, приключила с определение № 113 от 11.02.2015 г. на ВКС, IV- то г.о., по ч.гр.д. № 7370/2014 г., с което то не е допуснато до касационно обжалване.
Релевантните за настоящия спор обстоятелства са следните:
С молба вх. № 1006146 / 18.01.2016 г., депозирана пред СРС, Н. М. Н., чрез адв. Н. М., е поискал по реда на чл. 307 ГПК отмяна на определение № 15785 от 29 07 2014 г. на СГС по гр.д. № 6800/2014 г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 1 ГПК. С въпросното определение е потвърдено определение от 18.11.2013 г. на СРС по гр. д. № 60787/2011 г, с което производството по предявените искове за имуществени и неимуществени вреди от деликт, е частично прекратено, заради липса на пасивна процесуална легитимация, спрямо ответника К. Н. М., предвид функционалния и имунитет на прокурор, закрепен в чл. 132 КРБ.
Определението на СГС е било обжалвано с частна касационна жалба вх. № 106977/17.09.2014 г., по която е образувано ч.гр.д. № 7370/2014 г. по описа на ВКС, IV –то г.о. приключило с определение № 113 от 11.2.2015 г. за недопускане на касационното му обжалване.
В молбата за отмяна, във връзка с основанието по чл. 303, ал.1, т. 4 ГПК, страната е изтъкнала наличието на друго влязло в сила определение от 08.05.2013 г. на СГС по ч гр. д. № 5058 /2012 г., с което е отменено определение от 09. 10.2012 г. на СРС по гр. д. № 60787/2011 г. за прекратяване изцяло, заради неотстранени нередовности на исковата молба, на производството по предявените искове за вреди срещу тримата ответници- Прокуратурата на РБ, Държавата и К. М.. Наведеното основание по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК е обосновано с последващо постановяването на определението узнаване на обстоятелеството, че по отношение на съдията -докладчик е било налице основание за отвод по чл. 22, ал.1 т 6 ГПК, предвид участието му в многобройни други дела водени от ищеца. Като момент на узнаване на това обстоятелство се сочи м. Януари 2016 г. поради постановяване на акта в закрито, а не в открито съдебно заседание и за което страната не била призовавана.
При така установените факти могат да се направят следните правни изводи:
Иска се отмяна на прекратително, така преграждащо определение, влязло в сила, което е от категорията съдебни актове неформиращи сила на пресъдено нещо по материалноправен спор, така непреклудиращи правото на иск на същото основание за същото искане между същите страни. Следователно не е налице годен, подлежащ на отмяна на съдебен акт. В този смисъл е т. 6 ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в която бе прието, че преграждащите по –нататъшното развитие на делото определения, с изключение на това за прекратяване на производството поради направен отказ на иска, не подлежат на отмяна. Наличието на подлежащ годен за отмяна акт, който изпълва съдържателно понятието предмет на молбата за отмяна и на производството по чл. 307 ГПК, е от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки, следователно липсата му в достатъчна степен обуславя недопустимост на молбата за отмяна, респективно влече оставянето и без разглеждане, без да е необходима проверка за останалите абсолютни процесуални предпоставки.
В случая, както правилно е прието и в обжалваното определение, молбата е недопустима и на друго основание-просрочие, като в тази връзка настоящият състав изцяло споделя изводите на състава в определение № 112 от 05.04.2017 г. на ВКС, IV- то г.о. по гр.д. № 1156/2017 г. При наведено основание по чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК тримесечният срок, в който следва да се подаде молбата за отмяна, тече от момента на влизане в сила на последното от двете решения, чието противоречие е изтъкнато като основание за отмяна. В настояшата хипотеза то е влязло в сила, по аргумент от чл. 296, ал.3 ГПК, на 11.02.2015 г -датата на която е обявено в публичния регистър на съда окончателното определение на ВКС, с което не е допуснато касационното обжалване, така срокът е изтекъл на 11.05.2015 г. При наведено основание по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК свеждащо се до ново обстоятелство, а именно участие в съдебния състав на съдия, за който според страната са били налице основания за отвод, тримесечният срок тече от момента, в който и е станало известно това обстоятелство. Соченият от молителя момент на научаване се опровергава от доказателствата по делото- молителят е бил страна по гр. д. № 6800/2014 г. по описа на СГС, взел е участие в него чрез упълномощен представител, като фактът, че определението е било постановено в закрито заседание е ирелевантен, тъй като поради своята обжалваемост актът е подлежал на връчване, връчен е на страната и тя го е обжалвала в срок пред касационната инстанция, следователно най-късно към момента на подаване на касационната жалба- 17.09.2014 г., наведеното обстоятелство ( участие на пристрастен съдия) обективно е било известно на страната. Тримесечният срок, визиран в чл. 305, ал. 1, т.1- т.5 ГПК, е от категорията на положителните абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи допустимост на производството по чл. 307 ГПК- така според приетото в т . 9 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Оплакването за непроведено публично заседание при постановяване на обжалваното сега определение е неоснователно, тъй като чл. 307, ал. 1 ГПК е категоричен – по допустимостта на молбата за отмяна ВКС се произнася в закрито заседание.
Обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено, като при този изход на спора разноски не следва да се присъждат в полза на жалбоподателя.
Искането ВКС да се произнесе по настоящата жалба след приключване на процедурата по молбата за възстановяване на срок е несъстоятелно. Съдията –докладчик по делото, до което се отняся молбата за възстановяване на срок, вече е отговорил на това искане, с разпореждане от 21.04.2017 г. Съдът, а не страната преценява реда на производствата и връзката на преюдициалност между тях. В случая производството за възстановяване на срок е обусловено от изхода на спора по настоящата жалба, тъй като ако тя би била уважена, не би бил налице правен интерес от производството по чл.64-чл.66 ГПК – целените правни последици ще са постигнати чрез производството по обжалване. Исканията за разпит на свидетели са относими към възстановяването на срока за молбата за отмяна, а не към настоящето производство, чийто предмет е законосъобразността на обжалваното определение, а не наличието на особени непредвидени обстоятелства по чл. 64, ал. 2 ГПК.
По направеното искане до ВКС да отправи преюдициално запитване по редица въпроси свързани с тълкуване разпоредбата на чл. 47 Х. на основните права на ЕС, настоящият състав не намира, че са налице основания за това. Изцяло в прерогативите на националния съд, пред който делото е висящо, дори когато е последна инстанция и актовете му са необжалваеми, така за него съществува задължение по чл. 267 Д., е преценката дали даден въпрос, свързан с тълкуване на разпоредба от правото на ЕС или с валидността на акт на институция на ЕС, е от значение за решаване на висящото пред него дело, както и дали нормата от правото на ЕС, чието тълкуване се иска, е достатъчно ясна и точна, в това число е била вече предмет на произнасяне от С. с преюдициално заключение. Предметът на настоящия спор не налага тълкуване и прилагане на нормата на чл. 47 Х. на основните права на ЕС. Страна по делото не е легитимирана да инициира процедура по отправяне на преюдициално запитване.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 112 от 05.04.2017 г. на ВКС, IV- то г.о. по гр.д. № 1156/2017 г.
Опредението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: