ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 343
София, 10,05,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 3 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 19 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. П. от с. Н. против решение от 31.08.2009 г. по гр.д. № 77/2007 г. на СГС в частта, с която с която е оставено в сила първоинстанционното решение по гр.д. № 12664/2003 г. на СРС в частта, с която предявеният от касатора, действащ ч. с. баща и законен представител П. П. , срещу Е. инс АД-София иск по чл.407,ал.1-отм. ТЗ е отхвърлен за разликата от 4 000 лв. до предявения размер за неимуществени вреди от ПТП на 1.06.2003 г.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач С. община-София.
В молба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се “прави възражение за неправилно прилагане на чл.52 ЗЗ. в смисъл, че присъденото обезщетение не контактува с действителните вреди и се явява крайно занижено”. Решението било в противоречие с практиката на ВКС и трябвало да се уеднакви съдебната практика. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, “прилагането на чл.52 ЗЗ. следва да е точно, правилно да се прилагат събраните по делотоп доказателства, за да не се стига от различни съдилища до различни изводи, което макар, че в случая се касае за казуално тълкуване ще доведе и до развитие на правото”.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Следва да се разграничават основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК от основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Доводите за неправилност на решението биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не могат да обосноват приложно поле на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, и затова не са предмет на производството по чл.288 ГПК. В цитираното от касатора решение № 4/16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд е прието, че изводът, че ГПК да предвиди селекция на обжалваните дела пред ВКС, като се въведе факултативен достъп за обжалване, не е противоконституционен.
По чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК няма посочена съдебна практика.
Смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена. Такива доводи не се правят. Налице е и съдебна практика.
Обезщетението на пострадало от настъпило застрахователно събитие лице се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗ. , като практиката се е ориентирала към критерии за размера му. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай, въз основа преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагане на материалния закон съгласно чл.280,ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с практиката на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор. По този въпрос има задължителна практика. Съгласно ППВС 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗ. не е абстрактно понятие, тъй като същото е свързано с преценката на редица конкретно, обективно съществуващи обстоятелства, които са взети предвид при определяне размера на обезщетението.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение от 31.08.2009 г. по гр.д. № 77/2007 г. на СГС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: