О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 01.07. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2630 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3631 от 3.V.2018 г. на С. Евгениев С. от село Три кладенци община Враца, подадена против онази част от въззивното решение № 96 на Врачанския окръжен съд, ГК, от 2.ІV.2018 г., постановено по гр. дело № 72/2018 г., с която е било потвърдено първоинстанционното решение № 758/20.ХІ.2017 г. на РС-Враца по гр. дело № 1625/2017 г.: за осъждането на настоящия касатор – на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ-във вр. чл. 200, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД – да заплати на ищцовото „П. Агро” ООД-Бургас следните суми:
1./ В размер на 12 916 лв. (дванадесет хиляди деветстотин и шестнадесет лева), дължима по фактура №[ЕИК]/2.V.2013 г.;
2./ В размер на 17 409.60 лв. (седемнадесет хиляди четиристотин и девет лева и шестдесет стотинки), дължима по фактура № [ЕГН]/7.V.2015 г.;
3./ В размер на 22 950 лв. (двадесет и две хиляди деветстотин и петдесет лева), дължима по фактура № [ЕГН]/28.V.2015 г.;
4./ В размер на 24 887.28 лв. (двадесет и четири хиляди, осемстотин осемдесет и седем лева и двадесет и осем стотинки), дължима по фактура № [ЕГН]/1.VІІ.2015 г.;
5./ В размер на 4 399.68 лв. (четири хиляди триста деветдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки), дължима по ф/ра № 10000004089/16.VІІІ.2016 г.,
всички /и 5-те/ представляващи цена на доставени торове, семена и препарати за растителна защита по сключени неформални договори за търговска продажба, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от настъпването на изискуемостта им, а именно датата 30 септември 2017 г., и до окончателното им погасяване.
Оплакванията на касатора С. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Врачанския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира прогласяване на нищожността му – предвид наличието на арбитражна клауза, или – алтернативно – частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който претенцията на ищцовото дружество да бъдела отхвърлена изцяло, „като недоказана и неоснователна”, а също и в тежест на търговеца да се поставят всички направени от касатора по водене на делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, инкорпорирано като Раздел І от нейното съдържание, подателят й С. Евг. С. обосновава приложно поле на касационния контрол както с твърденията си за вероятна нищожност и за „очевидна неправилност” на въззивното решение в атакуваната му осъдителна част /основания по чл. 280, ал. 2, предл. 1-во и 3-то ГПК/, така и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с тази част от решението си Врачанският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 98/26.VІІ.2013 г. на І-во т.о. по т. д. № 851/2012 г., по следния процесуалноправен въпрос: „Дали счетоводното записване на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието длъжник текущо счетоводство съставлява признание на осчетоводеното вземане?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „П. агро” ООД-Бургас писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както досежно липсата на наведените основания по чл. 280, ал. 2, пр. 1-во и 3-то ГПК за приложимост на касационния контрол, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на направените за настоящето касационно производство разноски в размер на сумата от 1 000 лв. (хиляда лева), изплатена като адвокатски хонорар. Инвокирани са доводи, че възражението на С. за наличие на арбитражна клауза е било преклудирано, като заявено едва с въззивната жалба (вместо с отговора на исковата молба на бургаското дружество), както и че процесните негови задължения са били всъщност признати с представеното по делото споразумение между страните по спора от 31.І.2017 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Врачанския ОС, настоящата касационна жалба на С. Евгениев С. от село Три кладенци, община Враца, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
С влязлото в сила определение № 785/1.ХІ.2017 г. на Врачанския ОС, ГК, постановено по ч. гр. дело № 590/2017 г., е било потвърдено първоинстанционното определение № 1762/19.ІХ.2017 г. на РС-Враца по гр. дело № 1625/2017 г., с което е било оставено без уважение възражението /отвод/ на С. за неподведомственост на спора пред гражданския съд поради наличието на арбитражна клауза по т. 8 от сключеното между страните по делото писмено споразумение от 31.І.2017 г. Съгласно т. 9, б. „в”, абз ІІ-ри от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за оставянето без уважение на отвод за неподведомственост, не подлежи на касационно обжалване. Наличието на изрично предвиден в процесуалния закон инстанционен ред за атакуване на тази категория определения /относно подведомствеността на спора/ a priori изключва вероятността атакуваното въззивно решение да е нищожен съдебен акт. Същото е и процесуално допустимо, тъй като Врачанският ОС се е произнесъл точно по първият от двата предявени от бургаския търговец в условията на обективно кумулативно съединяване два осъдителни иска, а именно този с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ-във вр. чл. 200, ал. 1 и чл. 79 ЗЗД.
По релевираната от касатора С. предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол:
Постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 98/26.VІІ.2013 г. на състав на І-во т.о. по т. д. № 851/2012 г., на което касаторът С. се позовава в изложението си по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата, се отнася до хипотеза на плащане към кредитор на данък добавена стойност /ДДС/ по конкретни фактури с посочен в тях определен размер на това публично задължение. С този съдебен акт е прието, че въпросното плащане може да се третира като признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД (т.е. такова, годно да прекъсне започналата да тече погасителна давност – бел. на ВКС) за пълния размер на дълга, ако е посочено, че сумата, която се плаща, представлява именно ДДС, начислен по конкретната фактура. Докато счетоводното записване на размера на задължението към конкретен кредитор във воденето от предприятието-длъжник счетоводство и извършените частични плащания на вземания по конкретни фактури /извън горната хипотеза на плащане на ДДС/ не са признание на длъжника – по см. на чл. 116, б. „а” ЗЗД, за непогасената част от дълга. В процесния случай обаче, Врачанският ОС е могъл да констатира, че въззивникът /настоящ касатор/ не твърди и не доказва извършено пълно или частично плащане по посочените 5 данъчни фактури – било в пари или в натура /според уговореното в сключеното между страните по спора Споразумение от 31.І.2017 г./, поради което решаващият правен извод на въззивната инстанция е, че исковите претенции на бургаското дружество за присъждане на главниците се явяват основателни и доказани. В този смисъл произнасянето на Врачанския ОС с атакуваното осъдително решение е в точно съответствие със създадената константна практика на ВКС, даваща утвърдителен отговор на релевирания от касатора значим за изхода на делото правен въпрос /вкл. и при неподписани от представител на купувача данъчни фактури/, която е обективирана в следните постановени по реда на чл. 290 ГПК решения: 1./ Решение № 166/26.Х.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 991/09 г.; 2./ Р. № 96/26.ХІ.2009 г. на І-во т.о. по т. д. № 380/08 г.; 3./ Р. № 46/27.ІІІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 546/08 г.; 4./ Р. № 42/19.ІV.2010 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 593/09 г. Следователно не е налице в процесния случай твърдяното от касатора противоречие, даващо основание за допустимост на касационния контрол при предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, атакуваното въззивно решение на Врачанския ОС не и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (до степен законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (въззивният съд да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация искане за това, касаторът С. Евг. С. ще следва да бъде осъден да му заплати направените разноски в размер на сумата от 1 000 лв. (хиляда лева), изплатена като хонорар за един негов адвокат от САС: съгласно приложените по делото пълномощно от 23.VІІ.2018 г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 96 на Врачанския окръжен съд, ГК, от 2.ІV.2017 г., постановено по гр. дело № 72/2018 г.
О С Ъ Ж Д А касатора С. Евгениев С., ЕГН [ЕГН] от село Три кладенци, община Враца, [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация „П. агро” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, [улица], ет. ІІ, СУМА в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2