ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 344
София 17.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 371/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на М. И. К. – от гр. Б. срещу Определение № 59 от 12.ІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 23/ 2010 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено Определение №1/ 29. ХІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 995/ 2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отказано да се допусне обезпечение на бъдещ иск и е постановено друго, с което обезпечение е допуснато. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателят иска въззивното определение да се отмени и да се постанови друго, с което да се обезсили. Представя копия от съдебни актове на различни състави на ВКС по молби за обезпечение на иск.
Ответникът по частната жалба “Б” ООД – гр. Б. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, за което представя две определения на състави на ВКС, оспорва и по същество частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено първоинстанционно определение, с което е отказано да се допусне обезпечение на бъдещ иск и е постановено друго, с което искането е уважено, намира, че частната жалба е недопустима, по следните съображения:
С обжалваното определение по изложените съображения е отменено първоинстанционното определение, с което е отказано да се допусне обезпечение на бъдещ иск и е постановено друго, с което е допуснато обезпечение.
Определението на въззивния съд не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК – не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по допускане на обезпечение има несамостоятелен, привременен характер – при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена или да бъде допусната нова.
В случая въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу определение, с което не е допуснато обезпечение на бъдещ иск и не е постановил за първи път обезпечителна мярка. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато обезпечението е постановено от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанцион -ното определение за обезпечение на бъдещ иск и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на ответника по жалбата налице ли е основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, и тези на страните по същество на жалбата.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. И. К. – от гр. Б. срещу Определение № 59 от 12.ІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 23/ 2010 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: