О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр. София, 17.07.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 345 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С. С. Д., К. С. В., Д. С. Д. и Н. С. Д., всички от [населено място], чрез пълномощника им адв. Н. П., обжалват в срок въззивното решение № 505 от 31.10.2016 год. по гр. д. № 300/2016 год. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните му части, с които са отхвърлени предявените срещу С. И. Т., Л. С. Д., Е. С. Б. и К. С. Д. искове за собственост по наследство от С. С. Д. и решение на ПК-Д. от 27.11.2000 год. на 1/2 ид. ч. от имот с площ 3.2 дка, представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 23025.501.486 по КККР на [населено място], целият с площ 3 367 кв. м. в урбанизираната територия на [населено място], частично идентичен с нива с площ 3.2 дка в м. „Р. с.”, обособена като имот пл. № 1194, предмет на нотариалния им акт № 141/2000 год., която реална част е повдигната в син контур на скицата, представляваща неразделна част от първоинстанционното решение.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това предявеният иск бъде уважен за останалата 1/2 ид. ч. от имота, с присъждане на направените разноски.
В изложението към касационната жалба се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по формулиран правен въпрос относно конститутивното действие на решението на ОбСЗ, с което се възстановява собствеността върху земеделски имот. Според касаторите въззивният съд, като не е признал това действие на легитимиращото ги за собственици решение на ОбСЗ се е произнесъл в противоречие на цитираната и представена задължителна съдебна практика – Р 983 от 29.12.2009 год. по гр. д. № 4305/2008 год. І г. о. на ВКС и ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС
Ответната страна Е. С. Б., действаща чрез особен представител, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, по изложените в представения писмен отговор от адв. Н. М. съображения за допустимост на преюдициалния спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по предявения установителен иск за собственост. Изложени са съображения и за неоснователност на подадената касационна жалба.
Ответниците С. И. Т. и Л. С. Д., чрез пълномощника им адв. Б. П., оспорват жалбата като неоснователна и искат въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноските по делото.
К. С. Д. не е взел становище по подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на релевираното основание за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният иск е уважен до размер 1/2 ид. ч. от спорния имот, а за разликата същият е отхвърлен, въззивният съд приел, че издаденото в полза на наследодателя на ищците С. С. Д. решение № 559 Р-1 от 27.11.2000 год. не ги легитимира като собственици, тъй като не са установили същият да е бил изключителен собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС. Последното е в тяхна доказателствена тежест, поради което и при наличието на постановено и в полза на ответниците по иска решение на ОбСЗ за възстановяване на собствеността върху спорния имот /с оглед установената от техническата експертиза идентичност на възстановените имоти/ съдът направил извод, че към момента на кооперирането на имота негов собственик е бил бащата на наследодателите на страните – С. А. Д.. Поради това правото на възстановяване на собствеността върху имота е признато на наследодателите на страните при равни права, въз основа на което е направен извод за неоснователност на иска за собственост за 1/2 ид. ч.
Поставеният от касаторите в изложението им въпрос предполага произнасяне по същество по повдигнатия спор за собствеността на имота, което не е предмет на настоящето производство. Затова и същият не може да обоснове наличието на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Независимо от горното, изложените от въззивния съд съображения за разрешаване на спор за материално право към миналия момент на кооперирането на имота в стопанството /чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ/ обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, при която с оглед служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми относно валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото касационната инстанция не е обвързана от посочените от касатора основания. При съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо с оглед изложените от съда съображения, то следва да бъде допуснато касационното обжалване за осъществяване на горната преценка.
Поради изложеното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 505 от 31.10.2016 год. по гр. д. № 300/2016 год. на Смолянския окръжен съд по подадената от С. С. Д., К. С. В., Д. С. Д. и Н. С. Д., всички от [населено място], чрез пълномощника им адв. Н. П., касационна жалба.
Указва на касаторите да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 58.65 лв. и представят в същия срок вносния документ, след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: