3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 344
С., 19.05. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 2867/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] [населено място], представлявано от управителя С. Н. А. против въззивно определение № 263 от 27.01.2014 г. по ч. гр. дело № 239/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против разпореждане от 25.10.2013 г. на Пловдивски районен съд, с което е върната въззивната му жалба от 17.12.2011 г. против решение от 30.11.2011 г. по гр. дело № 13932/2010 г. на Пловдивски районен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпроса, дали съдът може да приложи фикцията на чл. 41 ГПК, когато юридическото лице не е променило адреса на седалището и управлението на дружеството. Позовава се на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците чрез пълномощник адв. А. Б. – Софийска адвокатска колегия оспорват частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено разпореждане преграждащо по – нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че на жалбоподателя двукратно е указвано да внесе държавна такса в размер на 3600 лв. по въззивна жалба вх. № 52315 от 27.12.2011 г. С молба по повод връчено указание на 19.08.2013 г., жалбоподателят е поддържал, че не дължи внасяне на държавна такса към този момент, тъй като чака решения по посочени дела, които счита за преюдициални. С ново съобщение от 28.08.2013 г., съдът му е дал последна възможност да изпълни указанията, което е върнато в цялост с отбелязване от длъжностното лице, че офисът е необитаем и по сведения на работници от долния етаж, същият е освободен и няма служители на фирмата от началото на година. С разпореждане от 17.09.2013 г., съдът е постановил залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, извършено на 03.10.2013 г., след което с разпореждане от 25.10.2013 г. върнал въззивната жалба като нередовна, преценено от въззивният съд като постановено при спазване на закона. По наведените доводи от жалбоподателя, че бил в болничен отпуск в продължение на 32 дни по представен болничен лист, а служителите на фирмата били освободени, съдът е посочил, че при отсъствие за повече от един месец от адреса съобщен по делото, или на който страната веднъж е призована, жалбоподателят е следвало да уведоми съда за новия си адрес (чл. 41 ГПК). Допълнително съдът е посочил, че тези доводи евентуално биха били основание за възстановяване на пропуснат срок, което не води до порок на разпореждането за връщане на въззивната жалба, тъй като процедурата по съобщаване на указанията е спазена и жалбоподателят не навежда доводи за нарушаването й.
Поставеният правен въпрос не е обуславящ за изхода на делото и не удовлетворява изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Процедурата по връчване на съобщенията до жалбоподателя е уредена в разпоредбата на чл. 50 ГПК – връчване на търговци и юридически лица, в ал. 4 на която е посочено, че когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, като второ уведомление не се залепва. Законът е приложен точно от съда и по неговото приложение жалбоподателят не е навеждал доводи пред въззивния съд за неправилност на обжалваното разпореждане, не се навеждат такива й в частната му касационна жалба против определението за неговото потвърждаване.
Липсата на правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е обусловил правните изводи на съда за потвърждаване на разпореждането за връщане на въззивната жалба, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. В този смисъл т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 263 от 27.01.2014 г. по ч. гр. дело № 239/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ