4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
[населено място] ,19,05,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети май ,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3218/2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Б. М. против решение № 933/14.05.2014 год. по т.д.№ 4694/2013 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 15.05.2013 год. по гр.д.№ 12394 / 2011 год. по описа на СГС, ГК , 17 състав . Със същото са уважени предявените от [фирма] , последващо преименовано в [фирма],а понастоящем с наименование ТБ [фирма] , по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК,обективно кумулативно съединени искове за установяване вземания на ищеца към ответника Й. Б. М., основани на договор за кредит от 04.11.2008 год.,задълженията по който са обявени за предсрочно изискуеми към 26.01.2010 год., съответно : в размер на 109 916,97 евро – главница, 3 190,49 евро – договорна лихва, 8 744,26 евро – наказателна лихва и 9 982 ,85 лв. – разноски в заповедното производство.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,предвид предявяване на исковете без съобразяване от ищеца , респ. приспадане от претендираните за установяване вземания на същия,междувременно извършените от ответника,по образуваното въз основа на заповедта за незабавно изпълнение изпълнително дело, погашения, съответно несъобразяване от съда на представените по делото доказателства за това.Счита,че по този начин е накърнен основният принцип на справедливост на гражданския процес,тъй като и с предявяването на исковете за пълния размер на вземанията, въпреки последващи издаването на заповедта за незабавно изпълнение погашения, ответникът недопустимо се натоварва с разноски.
Ответната страна – ТБ [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като и ако въобще съдът приеме за формулиран правен въпрос,относим към решаващите мотиви на въззивния съд за неотносимост на събрани в хода на принудителното изпълнение суми по погасяване на задълженията, то не е обоснован допълнителен селективен критерий, тъй като е налице задължителна съдебна практика, с която въззивното решение се явява съобразено – ТР № 4 /18.06.2014 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК искове,за установяване вземания на ищеца към ответника, в качеството му на кредитополучател по договор за кредит,обявен за предсрочно изискуем,са оспорени от длъжника единствено по размер, с довода, че след издаване заповедта за незабавно изпълнение,в хода на образуваното изпълнително дело,следователно в резултат на действията по принудително изпълнение на задълженията,същите са частично удовлетворени, за което е представил удостоверение на частния съдебен изпълнител, сочещо постъпила по изпълнителното дело сума в общ размер от 221 333,77 лева.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са били уважени,въззивният съд е приел, че предмет на установяване в производството по чл.422 ал.1 ГПК са вземанията , в размера в който са съществували към момента на подаване заявлението по реда на глава ХХХVІІ ГПК, т.е. извършени на по-късен етап плащания са несъобразими, по арг. и от чл.422 ал.3 ГПК.Досежно аргумента за недопустимо натоварване със съдебни разноски, въззивният съд е посочил, че последното се явява резултат от депозираното възражение на ответника, явяващо се абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска,а непредявяването му,заплашващо кредитора от обезсилване на заповедта.Ако не би депозирал възражението,след като не оспорва основанието и размера на вземането към момента на предявяването му от кредитора,ответникът би спестил и разноските за исковото производство.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК,касаторът е формулирал следните въпроси : 1/Длъжен ли е съдът , в производство по реда на чл.422 ал.1 ГПК, да изследва евентуална промяна в параметрите на правния спор, настъпили след подаването на заявление за издаване заповед за изпълнение или е ограничен до установяване на съществуването на спора в параметрите,зададени със заявлението ?; 2/ Кому трябва да се възложат разноските в исковото производство,ако длъжникът представи доказателства,че е платил преди неговото образуване и следва ли размерът на дължимите разноски да е съобразен с погашенията на задълженията , направени преди подаване на исковата молба ? и 3 / Принципът на социална справедливост, прокламиран в преамбюла на Конституцията на Република България,съставлява ли основно начало на правото на Република България, по смисъла на чл.5 ал.2 ГПК и ако това е така – подчинява ли се на това начало заповедното производство по Глава ХХХVІІ ГПК ?. Всички въпроси са обосновавани с формалното посочване на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Конкретизирано,в съответствие с правомощията дадени на настоящата инстанция с ТР № 1/2010 год. по тълк. дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС,формулираните първи и втори въпроси се отнасят до това : Погашения на задълженията на длъжника към ищеца, извършени преди подаването на исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК,но след подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на Глава ХХХVІІ ГПК, съобразими ли са в производството по чл.422 ал.1 ГПК досежно преценка основателността на иска,както и съобразими ли са по отношение на присъдимите разноски, на основание чл.78 ГПК ?
Въпросът покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, но само в хипотезата на събрани в погашение на дълга суми в изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание заповедта за незабавно изпълнение, възражението на длъжника срещу която е предпоставило предявяването на иска по чл.422 ГПК.Във втората си част – досежно присъдимите разноски – отговорът е предпоставен от този на първата част на въпроса.На същия, макар и след постановяване на въззивното решение, предвид наличието на противоречива практика,е даден отговор в т.11в на ТР № 4 / 18.06.2014 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС ,в смисъла споделен и от въззивния съд. Така в мотивите на т.11в изрично е посочено, че съдът в производството по чл.422 ал.1 ГПК не съобразява единствено принудително събрани суми по издадения изпълнителен лис въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418 ал.1 ГПК, препращайки към съображенията по т.9, които настоящият състав не намира за нужно да възпроизвежда.Наличието на задължителна уеднаквяваща съдебна практика и липсата на последващи изменения в законодателството или промяна в обществените отношения, налагаща ревизията й, изключва допустима хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Третият от формулираните въпроси предпоставя оценка за конституционосъобразността на заповедното производство,отговор на който не обуславя решаващ мотив на въззивното решение,а и лисват основания за подлагане същата под съмнение, като се съобрази и произнасянето на Конституционния съд на Република България с решение № 12/02.10.2012 год. по конст. дело № 4 / 2012 година .
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 933/14.05.2014 год. по т.д.№ 4694/2013 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Й. Б. М.,на основание чл.78 ал.8 вр. с ал.1 ГПК вр. с чл.7 ал.2 и чл.9 ал.1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на ТБ [фирма] разноски за настоящото производство,в размер на 5 759 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :