О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 19.06.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1071/2013 г.г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. П. чрез неговия пълномощник адв. Н. Д., с която се обжалва въззивно решение № 456 от 30.10.2012 г. по в.гр.д. № 659/2012 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 880 от 18.06.2012 г. по гр.д. № 6700/2011 г. на Плевенския районен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: допустимо ли е съдът по реда на чл. 250 ГПК да измени първоначалното си решение, като допусне делба на вещи, които първоначално не е допусна до делба и за които в мотивите е приел, че не са съсобствени между страните, но е пропуснал да постанови отхвърлителен диспозитив; допустимо ли ще бъде въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, постановено в нарушение на чл. 250 и чл. 246 ГПК; допустимо ли е поправяне на констатирано несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението по реда на чл. 250 ГПК, вместо по реда на чл. 247 ГПК; съсобствени ли са между страните – бивши съпрузи вещи, за които делото въз основа на гласни доказателства е прието, че са придобити по време на брака им, но за които са приобщени писмени доказателства, удостоверяващи момента на придобиването им и оборващи презумпцията на чл. СК.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Г. Я. Т. чрез своя пълномощник адв. Е. А. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Г. Я. Т. против М. В. П. за делба на движими вещи, описани в 37 пункта в исковата молба, за които ищцата е твърдяла, че са придобити с ответника по време на брака им.
Ответникът е възразил срещу допускането до делба на вещите, описани в п. 2, 3, 4, 5, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, 26 и 37.
С решение № 402 от 22.03.2012 г. по гр.д. № 6700/2011 г. Плевенския районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба между страните при равни права по отношение на вещите по п.1, 6, 7, 13, 14, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 27, 30, 31, 32, 33, 35, 36 и 37.
По отношение на вещите, за които е било направено възражение на ответника: п.2 /аспиратор “Д.”/, п.3 /автоматична пералня “Г.”/, п.4 /микровълнова печка ”Х.”/, п.5 /прахосмукачка “З.”/, п. 8 /телевизор 14 инча/, п.9 /бойлер “Т.”/,п.10/ домашно кино/, п.11 /Д. плеър/, п.12 /кафемашини 2 бр./, п.15/ кухненски ъглов диван/, п.16 /кухненска маса/, п. 26 /тостер/ , п.34/ щори алуминиеви и от плат/ е приел, че в хода на процеса страните са се съгласили да отпаднат от делбата поради това, че не са съпружеска имуществена общност. По отношение на тези вещи съдът не е постановил диспозитив за отхвърляне на иска, нито е прекратил производството по делото.
Първоинстанционното решение е било обжалвано от ищцата Г. Т. с оплаквания за незаконосъобразност в частта, с която не е допусната делба на посочените по – горе движими вещи, като е възразила, че по отношение на тях страните не са постигнали спогодба и тя не е намалявала претенцията си, както неправилно е приел въззивният съд.
Тъй като в първоинстанционното решение липсва отхвърлителен диспозитив, въззивният съд е приел, че подадената от Г. Т. въззивна жалба има характер на молба за допълване на първоинстанционното решение, прекратил е производството пред себе си и е върнал делото на Плавенския районен съд за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК.
С решение № 880 от 18.06.2012 г. по гр.д. № 6700/2011 г., Плевенският районен съд е допълнил на основание чл. 250 ГПК първоначално постановеното решение по делото, като е постановил нов диспозитив, с което е допуснал извършването на съдебна делба между страните при равни права по отношение на всички описани в исковата молба движими вещи. Приел е, че действително в първоначалното си решение е пропуснал да се произнесе относно всички вещи, тъй като неправилно е счел, че за някои от тях страните са постигнали споразумение.
С обжалваното въззивно решение Плевенският окръжен съд е обезсилил допълнителното решение в частта, с която е допусната делба на вещите по п. 1, 6, 7, 13, 14, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 27, 30, 31, 32, 33, 35, 36 и 37 и е потвърдил същото в частта, с която е допусната делба на вещите по п. 2, 3, 4, 5, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, 26.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по първия от формулираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси – допустимо ли е съдът по реда на чл. 250 ГПК да измени първоначалното си решение, като допусне делба на вещи, които първоначално не е допуснал до делба и за които в мотивите е приел, че не са съсобствени между страните, но е пропуснал да постанови отхвърлителен диспозитив. Твърдението на касатора, че с допълнителното решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК първоинстанционният съд е допуснал до делба вещи, за които в мотивите на първоначалното постановеното решение по делото е формирал воля за отхвърляне на иска, поради това, че тези вещи не са съсобствени между страните, не кореспондира с данните по делото. Съображенията, поради които първоинстанционният съд е приел, че не следва да се произнася с решение по иска за делба на вещите по п. 2, 3, 4, 5, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, 26 са, че за тях страните са постигнали споразумение и те са отпаднали от предмета на делбата. Поради това съдът изобщо не е обсъждал доказателствата и не е формирал фактически и правни изводи във връзка с основателността или неоснователността на иска за делба на тези вещи, още по – малко в смисъла, поддържан от касатора. След направената от въззивната инстанция констатация за непроизнасяне по цялото искане, първоинстанционният съд е допълнил основното решение, като е допуснал до делба и тези вещи. В представеното към касационната жалба решение № 39 от 30.06.2011 г. по гр.д. № 486/09 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, на което се позовава касаторът, е прието, че непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда относно тази част на спорното право или един от съединените искове, или допълнителните искания, свързани със спорния предмет. Такъв е и настоящият случай, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Тъй като не се установява противоречие между формираната от първоинстанционния съд воля и нейното писмено изразяване в диспозитива на постановеното основно решение по делото, не следва да се допуска касационно обжалване и по другите два процесуалноправни въпроса: допустимо ли ще бъде въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, постановено в нарушение на чл. 250 и чл. 246 ГПК и допустимо ли е поправяне на констатирано несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението по реда на чл. 250 ГПК, вместо по реда на чл. 247 ГПК поради неотносимостта им към настоящия казус.
Въпросът съсобствени ли са между страните – бивши съпрузи вещи, за които по делото въз основа на гласни доказателства е прието, че са придобити по време на брака им, но за които има приобщени писмени доказателства, удостоверяващи момента на придобиването им и оборващи презумпцията на чл. СК, е свързан с правилността на въззивното решение в обжалваната му част, която обаче на може да бъде проверявана в тази фаза на касационното производство. Поради това така поставеният от касатора въпрос не може да обоснове допустимост на касационното обжалване. Основание за допускане на обжалването могат да бъдат само правните разрешения на въззивния съд, а не обосноваността на направените от него фактически изводи.
По тези съображеуния въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 456 от 30.10.2012 г. по в.гр.д. № 659/2012 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 880 от 18.06.2012 г. по гр.д. № 6700/2011 г. на Плевенския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: