3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
[населено място] 17.03. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1422 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Диана Б. Т. от[населено място], срещу решение от 30.04.2010г., постановено по в.гр.д.№110/2010г. на В. апелативен съд, в частта, с която след като частично е отменено решение от 09.12.2009г. по гр.д.№591/2009г. на П. окръжен съд е отхвърлен предявения от Диана Б. Т. срещу М. Д. Д. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за размера над 4 000лв. до 10 000лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не взема становище по жалбата на другата страна.
Постъпила е касационна жалба от М. Д. Д. срещу решение от 30.04.2010г., постановено по в.гр.д.№110/2010г. на В. апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решението от 09.12.2009г. по гр.д.№591/2009г. на П. окръжен съд за уважаване на предявения от Диана Б. Т. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 4000лв.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не взема становище по касационната жалба на другата страна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е уважен предявения от Диана Б. Т. срещу М. Д. Д. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 4000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление, извършено от Д., за което е осъден с влязла в сила присъда по нохд№3870/2008г. на ПОС и е отхвърлен иска в останалата част до размера 10 000лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката Т. не е посочила материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Д., за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че поддържа, че въпросът за приложението на чл.52 от ЗЗД е решен противоречиво с въззивното решение и с решение №418 от 10.10.2008г. по н.д.№272/2008г. на ВКС и с решение от 03.10.2007г. по внохд№307/2007г. на С., с които е прието, че размер на обезщетението за неимущестени вреди от увреждания от по-тежки престъпления от процесното, в по-нисък размер от присъдения с обжалваното въззивно решение удовлетворява критерия за справедливост на чл.52 ЗЗД. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.04.2010г., постановено по в.гр.д.№110/2010г. на В. апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: