О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 22.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 14.03.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3729/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№22073/31.07.2017г.,подадена от С. С. С. и И. П. П.,против решение №992/09.06.2017г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1820/2016г. по описа на същия съд,в частта му,с която се отменя решение №2918/18.07.2016г. по гр.д.№16097/2015г. по описа на Варненски районен съд и вместо него е постановено:отхвърля предявените искове от С. С. С. и И. П. П.,за установяване на основание член 124,ал.1 ГПК,че [община] не е собственик на недвижим имот представляващ ПИ с идентификатор 10135.2053.69,по КК и КР на [населено място],одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК,с площ от 5 296 кв.м,находящ се в [населено място],район”П.”,м.”Д. д. 0.” №69 при описани в решението граници на имота.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е незаконосъобразно и необосновано,като са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,и се иска отмяната му в тази обжалвана част.
Ответникът по касационната жалба [община],чрез пълномощника си юрисконсулт С. С. Ц.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците С. С. и И. П. основават правото си на собственост върху процесния имот на договора за покупко-продажба от 12.02.2015г.,обективиран с нотариален акт №38/2015г. на нотариус Т. М.,с рег. №237,вписан в НК,сключен с продавачите Н. К. Я. и Ж. Н. Я.,които са се легитимирали като негови собственици с констативен нотариален акт №38 от 12.02.2015г. по нот.дело №23/2015. на нотариус Т. М.,на основание наследство,останало от общия им наследодател К. Д. Я.,на когото с решение №567/29.10.1998г. на ПК,В./лист 12 от делото на ВРС/ е било възстановено правото на собственост в стари реални граници на имоти на:1.нива от 5,298 дка,находяща се в държавен горски фонд на В.,местн.Д. д.,имот №060473 по КП от 1956г. и 2.нива от 0,180 дка,находящ се в държавен горски фонд на В.,местн.Д. д.,имот №0605473 по КП от 1956г.Съдът е посочил,че с отговора на исковата молба [община] се позовава ,че е собственик на процесния имот по силата на закона-член 2,ал.1,т6 и т.9 ЗОС/изм. ДВ бр.26/2000г./ и параграф 7,ал.1,т.6 ПЗР ЗМСМА,като е направено възражение за незаконосъобразност на горепосоченото решение на ПК В.,поради осъществени комплексни мероприятия по смисъла на член 10 б,ал.1 ЗСПЗЗ,като пречка за реституция.След анализ и преценка изискванията,предвидени в ЗСПЗЗ по отношение на реституцията на земеделските земи,предмет на посоченото Решение на ПК,съдът е стигнал до извода,че то е валидно,като издадено от компетентен орган,при спазване на установената форма и процесуалните правила на закона,но при извършения по реда на член 17,ал.2 ГПК косвен съдебен контрол на този индивидуален административен акт,е стигнал до извода,че е била налице материалноправна забрана за възстановяване правото на собственост върху процесната земя,съгласно разпоредбата на член 10б,ал.1 ЗСПЗЗ вр. с параграф 1в,ал.1 от ППЗСПЗЗ,която разпоредба на закона е императивна материалноправна разпоредба и съдът следва да я приложи служебно-ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.Съдът се е позовал на данните по назначената по делото съдебно-техническа експертиза,според които с кадастралните планове от 1956г. и 1982г./неодобрени с нарочна заповед/,територията на процесния имот е била с предназначение”земеделска земя”,а имотите с различен начин на трайно ползване-ниви,лозя,храсти/КП 1956тг.,а друга част ползвана като „база за модерен петобой”/КП от 1982г./,като след анализ на заключението на вещото лице,депозирано по тази експертиза и доказателствата по делото,съдът е приел,че процесния терен е бил застроен,към 1956г. с една сграда,а към 1982г. с втора сграда,попадайки в територия предвидена за „обществен терен”,който бил предоставен през 1983г. на ОС на БСФС В. за изграждане са спортно-учебна състезателна база по конен спорт и модерен петобой-на територията на стопански двор А.,върху който са изградени,плац ,конюшни,обори и площадки.В резултат на този анализ,съдът е стигнал до извода,че застрояването на процесния имот,който е част от територията на стопански двор на АПК А.,представлява част от едно пълно,комплексно и свързано осъществяване на строителство върху терена,предоставен на ОС на БСФС В.,включващо сгради,надземни и подземни съоръжения и зелени площи/по см. на пар.1в,ал.1 ДР ППЗСПЗЗ/,поради което така осъщественото комплексно мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ е пречка за възстановяване на собствеността на земеделските земи,като в тези случаи за разлика от хипотезата на член 10,ал.7 ЗСПЗЗ,законодателят не е предвидил изискване за законност на извършеното строителство,както и не се съдържа изискване за спазване процедури по отчуждаване на терена на строителство,достатъчно е то да е реализирано,за да е отречена възможността за възстановяване на собствеността,като се е позовал на задължителна съдебна практика на ВКС.Съдът след като е отчел конститутивното действие на решението на ПК,но след като е установен факта,че спорната земя не е подлежала на реституиране по реда на ЗСПЗЗ,е приел,че в патримониума на наследодателя на продавачите К. Я.,/праводатели на ищците/,не е възникнало субективното право на собственост върху процесната земя,като за тях е възникнало правото на обезщетение по реда на член 10б ал.1 ЗСПЗЗ,поради което и купувачите С. С. и И. П. не са придобили правото на собственост върху имота.Съдът изрично е отбелязъл,че разпоредбата на член 10б,ал.5 ЗСПЗЗ обявява за държавна собственост земите,върху които собствеността не може да се възстанови поради посочените в ал.1 обстоятелства-имота е държавна собственост по силата на закона,а с влизане в сила на ЗМСМА-19.09.1991г. процесният имот е част от един голям комплекс от самостоятелни обекти и съоръжения,които представляват обекти на общинската инфрастуктура с местно значение,предназначени за спортно и комунално обслужване на жителите на [община].
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на възивното решение в посочената му част,касаторът твърди,че са налице предпоставките по член 280,ал.1 т.1 и т.2 ГПК/в редакцията до изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г. във вр. с пар.74 ПЗР ЗИД ГПК/,като съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси/цитирам/:”относно преценка на доказателствата,за липса на основание за възстановяване на претендирания от ищците недвижим имот”.
В точки 1 до т.8 от изложението си,касаторът формулира въпроси във връзка със:1.наличие на застрояване или мероприятие по смисъла на чл.10 б ЗСПЗЗ,което да е пречка за възстановяване на собствеността, въпрос на конкретни обстоятелства и във всеки случай следва да се преценява от съда с оглед доказателствата по делото,2.дали е приложима горепосочената разпоредба от ЗСПЗЗ в случай,че се касае до строителство на единични сгради,3.за да е налице забрана за възстановяване правото на собственост съгласно тази разпоредба следва ли да е осъществено мероприятието от държавата към момента на изграждане на сградата,4.какво представлява мероприятие и налице ли е пречка за възстановяване на собствеността,в случай че не се осуетява или затруднява фунционирането на обекта,5.кога се приема,че е реализирано мероприятието по смисъла на тази разпоредба от ЗСПЗЗ и в каква степен следва да е променен имота и последицата от това,6.относно правнорелевантния момент,към който следва да се преценява съществуването на тази пречка за възстановяване на собствеността,необходимо ли е да се изследва плана,действал към този момент,7.при какви условия имот става държавна собственост и 8.факта,че един имот е застроен,означава ли,че същия не може да бъде възстановен на бившите му собственици и подлежи на възстановяване свободна площ,която не попада под сгради и не представлява прилежаща площ,
като след всеки въпрос по така посочените точки касаторът само цитира- за част от тях съдебна практика-решения,постановени от съдилища,долустоящи на ВКС,както и решения на ВКС,постановени по реда на ГПК/отм/,за друга част цитира съдебна практика на ВКС-решения постановено по реда на член 290 ГПК,без да излага никакви аргументи във връзка с приетото в обжалваното въззивно решение.
Преди всичко,съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,така формулираните от касатора въпроси са неотносими към тях,или изобщо не са разрешавани такива хипотези-въпроси по т.2 и т.7,т.8,друга част от тях са по същество- въпроси по т.1 и т.3 от изложението,при които преценката на съда е в съотвествие за всеки конкретен случай,с оглед на установеното с доказателствата по делото,което е различно от правните въпроси,разрешени от въззивния съд по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.
С оглед гореизложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №922/29.06.2017г. на Варненски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1820/2016г. по описа на съда,в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: