О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 24.06.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 142 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
С определение № 22 от 21.01.2009 г. по ч.гр.д. № 876/2008 г. на Русенски окръжен съд е оставено в сила определение от 19.11.2008 г. по гр.д. № 1032/2008 г. на Русенски районен съд, с което е допуснато обезпечение на иск, предявен от К. Е. Д. от гр. Р. против Р. Т. Д. от гр. Р., чрез налагане на обезпечителна мярка спиране изпълнението по изпълнително дело № 2* от 17.11.2008 г. по описа на частен съдебен изпълнител Ц. Г. след внасяне на парична гаранция в размер на 5923 лева.
Срещу определението на Русенски окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 1* от 09.02.2009 година, подадена от К. Е. Д. от гр. Р.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като разрешеният в определението процесуалноправен въпрос относно размера на паричната гаранция, когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата и в частност с определение от 08.1.2007 г. по ч. гр.д. № 1090/2007 г. на Софийски окръжен съд; определение от 13.05.2004 г. по гр.д. № 495/2004 г. на Софийски градски съд; определение по гр.д. № 228/2006 г. на Софийски апелативен съд; определение от 21.12.2006 г. по гр.д. № 28222/2006 г. на Софийски районен съд и определение от 22.12.2006 г. по гр.д. № 28223/2006 г. на Софийски районен съд.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по съществото на производство за допускане на обезпечение на иска.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 1312/2008г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба от К. Е. Д. от гр. Р., с която се претендира да се признае за установено по отношение на Р. Т. Д. от гр. Р., че сумата 5923 лева, за която срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело № 2* от 17.11.2008 г. по описа на частен съдебен изпълнител Ц. Г. не се дължи, тъй като е изплатена изцяло. Към исковата молба са представени вносни бележки, удостоверяващи преводи на суми, наредени от ищеца в полза на ответника, извършени чрез Обединена Българска банка. Ответникът е оспорил иска, въвеждайки твърдения, че представените вносни бележки са за погасяване на други задължения по договори за заем, обезпечени с издадени от ищеца записи за заповед, в подкрепа на което възражение е представил менителнични документи. С определение от 19.11.2008 г., Русенски районен съд се е произнесъл по молба на ищеца за допускане обезпечение на иска чрез спиране изпълнението по изпълнително дело № 2* от 17.11.2008 г. по описа на частен съдебен изпълнител Ц. Г. , допускайки исканата обезпечителна след внасяне на парична гаранция в размер на 5923 лева.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 22 от 21.01.2009 г. по ч.гр.д. № 876/2008 г. на Русенски окръжен съд. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 391 ГПК за уважаване на молбата за допускане на обезпечение при условие, че бъде внесена парична гаранция в размер на предявения иск. Приел е, че с оглед естеството на спора и съгласно чл. 391, ал. 2 вр. с ал.1, т.1 ГПК, съдът законосъобразно е определил внасянето на парична гаранция, независимо от представените към исковата молба писмени доказателства.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Русенски окръжен съд. Обуславящите изхода на делото процесуални въпроси относно размера на гаранцията при наличие на писмени доказателства в подкрепа на иска са разрешени в съответствие с утвърдената съдебна практика по приложението на чл. 391, ал.2 ГПК, израз на която са приложените към касационната жалба съдебни актове. В съответствие с утвърдената практика, съдът е приел, че исканата обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда; че законът овластява съда с оглед обстоятелствата по конкретното дело да допусне обезпечение при гаранция, независимо от представените в подкрепа на иска писмени доказателства; че доказателствената стойност на писмените доказателства с оглед въведените от ответника възражения може да бъде преценена едва в решението по съществото на делото, поради което обезпечението следва да бъде допуснато при внасяне на гаранция, съответстваща на засегнатия от спиране на принудителното изпълнение интерес на кредитора.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 22 от 21.01.2009 г. по ч.гр.д. № 876/2008 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: