6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
С., 25.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4046/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. М., подадена чрез адв. Л. П., срещу въззивно решение № 474 от 04.04.2018г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1382/2017г., с което е потвърдено решение № 912 от 23.03.2017г. на Пловдивския районен съд по гр. д. № 10743/2016г. в частта му, с която е била отхвърлена претенцията на М. Г. М. за определяне на местоживеенето и предоставяне упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете Г. М. Г., както и в частта му, с която местоживеенето на детето и упражняването на родителските права върху него е предоставено на майката М. А. П.; отменено е в частта му за определения режим на лични отношения на бащата М. Г. М. с детето Г. М. Г., вместо което е определен режим на лични отношения на бащата М. Г. М. с детето Г. М. Г., както следва – всеки първи и трети петък от месеца за времето от 15 ч. до 17ч. в присъствието на социален работник от отдел „Закрила на детето“ и М. Г. М. е осъден да заплати на М. А. П. сумата от 475 лв.- разноски по делото.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа, че в противоречие със задължителната практика на ВКС въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос: „При разглеждане на спор за упражняване на родителски права приложими ли са разпоредбите на чл. 266, ал.1 и ал. 2 ГПК за преклузия на твърденията на страните за нови обстоятелства и посочване и събиране на нови доказателства“. Сочи се противоречие с т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 549/29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 526/06.03.2013г. по гр.д. № 248/2012г. на ВКС, IV г.о., решение № 195/11.07.2011г. по гр.д. № 1707/2009г. на ВКС, IV г.о. и решение № 700/06.12.2010г. по гр.д. № 304/2010г. на ВКС, III г.о.
Ответната страна по жалбата М. А. П., в писмен отговор, подаден чрез адв. М. К., изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не са налице сочените от касатора основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
След съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства въззивният съд е приел, че в най – добър интерес на детето е то да живее при своята майка и тя да упражнява родителските права спрямо него, тъй като тя е по – пригодния за това от двамата родители. Този извод е обусловен от констатациите, че към настоящия момент детето се отглежда от майката; че то е момиче и е на възраст, в която има нужда от майчина подкрепа и според приетия по делото социален доклад между майката и детето има изградена силна емоционална връзка и базовите му потребности от дом, храна, облекло, медицинско обслужване, контакти с връстници и сигурност се посрещат по адекватен начин от нея. Съдът е отчел обстоятелствата, че бащата на два пъти е бил осъждан по реда на Закона за защита от домашното насилие заради извършено домашно насилие спрямо майката и детето, като към приключване на съдебното дирене същият изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за престъпление по чл.144, ал.3 от НК – закана с убийство спрямо майката, като с така извършените от него действия на физическо и психическо насилие се е проявил в отрицателна светлина пред детето, което се установявало и при проведеното изслушване на детето. Съдът се е позовал на приетото във въззивната инстанция заключение на съдебно- психологичната експертиза, според което емоционалната връзка между бащата и детето е прекъсната и детето не желае да се среща с него. Заключил е, че изложените обстоятелства обуславят извода, че бащата не притежава необходимите възпитателски качества, за да му бъде поверено упражняването на родителските права спрямо детето, поради което претенцията му да му се предостави упражняването им е неоснователна. За неоснователни съдът е счел доводите, че майката няма необходимия родителски капацитет да упражнява родителските права. В тази връзка е посочил, че действително същата е осъждана за престъпление по чл.339, ал.1 от НК – държане на огнестрелно оръжие – газ- сигнален пистолет и боеприпаси за него-газ-сигнални патрони, без да има за това надлежно разрешение, но само по себе си това обстоятелство не формира извод, че майката не е в състояние да отглежда и възпитава правилно детето, тъй като от приетия социален доклад, както и от показанията на разпитания по делото свидетел К. С. се установява обратното. За недоказани съдът е приел и твърденията на ищеца, че майката се издържала от неморална дейност – хазарт и проституция. Въззивният съд се е позовал на заключението на приетата по делото съдебно – психологична експертиза, според която при детето Г. Г. е налице синдром на родителско отчуждение в тежка форма и няма данни синдромът да е развит на основата на манипулации и създаване на негативен образ на бащата от страна на майката. В заключението било посочено, че с оглед емоционалното и психическо състояние на детето не са желателни срещи с бащата, а в случай на такива, те следва да се организират в максимално защитена среда, която би способствала спокойствието на детето. При тези констатации на вещото лице, които са счетени за подробно аргументирани и за това са кредитирани от съда е определен режим на лични отношения между бащата и детето, в присъствието на социален работник от отдел „Закрила на детето“. При определяне режима на лични отношения въззивният съд е съобразил и това, че интересът на детето налага възстановяване на връзката му с бащата и преодоляване, в случай че е възможно, на синдрома на родителско отчуждение, поради което е приел, че следва да се осигури възможност за лични контакти между бащата и детето два пъти месечно – всеки първи и трети петък от месеца за времето от 15 до 17ч. в присъствието на социален работник от отдел „Закрила на детето“.
При тези мотиви на въззивния съд с поставения от касатора правен въпрос не се обосновава извод за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивния съдебен акт. Съображенията за това са следните:
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК.
С ТР № 1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето.
В решение № 549/29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г. на ВКС, IV г.о. е даден отрицателен отговор на въпроса настъпва ли преклузия да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства и извън хипотезите на чл. 147 и 266, ал. 2 ГПК, когато те са във връзка с установяване интереса на детето в производство по чл. 106 СК от 1985 г. /отм./. Посочено е, че след като материалният закон задължава съдът служебно да постанови на кого от съпрузите се предоставя упражняването на родителските права, да определи мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата, то съдът не е обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение, а следва да прецени всички обстоятелства и да се произнесе с оглед интересите на децата. В този смисъл съдът не може да откаже да прецени твърдение на страна или доказателствено искане, въпреки че са извършени след установените в ГПК срокове. В този смисъл е и останалата цитирана от касатора съдебна практика на ВКС, валидна и при действието на СК от 2009 г..
В конкретния случай не е налице поддържаното противоречие. Касаторът сочи в касационната си жалба, че пред въззивната инстанция е направил искания за събиране на доказателства –допускане на свидетели; да се задължи майката М. П. да представи документи за получаваните от нея доходи, изтеглени кредити и за други обстоятелства, свързани с условията, при които расте и се отглежда детето Г., но въззивният съд не е уважил част от исканията, а по други дори не се произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика.
В подадената от М. М. въззивната си жалба са направени следните доказателствени искания – да се изиска служебно социален доклад от дирекция „Социално подпомагане“; да се назначи съдебно-психологична експертиза, която да отговори на въпроса дали е налице при малолетната Г. синдром на родителско отчуждение; да се извърши справка кой е личният лекар на детето и какво е здравословното му състояние; да се извърши справка от съответното училище дали детето го посещава редовно; да се задължи ответната страна да представи доказателства за получавани доходи и за жилището, което ползва, както и да се допускане разпит на свидетели.
С определение от 30.06.2017 г. въззивният съд не е допуснал направеното доказателствено искане за допускане на съдебно-психологическа експертиза на детето и за разпит на свидетели. Впоследствие с определение № 85/10.01.2018г. въззивният съд служебно констатирал, че пред първоинстанционния съд не е проведено изслушване на родителите по реда на чл. 59, ал. 6, вр. с чл. 127, ал. 2 СК, поради което е допуснала такова във въззивната инстанция. Допуснал е също съдебно-психологическа експертиза със задачи, формулирани във въззивните жалби. Оставени са без уважение исканията на касатора за допускане на разпит на свидетели, тъй като за установяване на твърденията му вече е бил разпитан свидетел пред първоинстанционния съд, за изготвяне на социален доклад, тъй като по делото вече е бил изготвен такъв и за извършване на справка за здравословното състояние на детето и дали то посещава училище, тъй като тези обстоятелства били изяснени с приетия социален доклад. Без уважение е оставено и искането за задължаване на ответната страна да представи доказателства за получавани доходи, тъй като такива са представени вече по делото, както и за документ за ползваното от нея жилище, тъй като данни за жилищните условия, в които живее детето се съдържат в приетия социален доклад.
Предвид изложеното противно на твърденията на касатора въззивният съд е приел в съответствие с цитираната съдебна практика, че направените доказателствени искания не са преклудирани и се произнесъл по тях, като е допуснал част от тях, а друга е отхвърлил по съображения, че обстоятелствата, за установяването на които се сочат, вече са изяснени с други доказателства. Предвид това не може да се обоснове извод за наличие на противоречие по смисъла на чл.280 ГПК.
С оглед на изложеното не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение.
При този изход на спора на ответната страна следва да се присъдят сторените разноски пред касационната инстанция в размер на 400 лв., чието извършване е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие от 16.10.2018 г.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 474 от 04.04.2018г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 1382/2017г.
ОСЪЖДА М. Г. М. да заплати на М. А. П. сумата от 400 лв. – разноски пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: