О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 25.07.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 277 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №54,постановено на 12.03.2012г. по ч.гр.д.№106/2012г. Старозагорският окръжен съд е потвърдил определение №91/05.01.2012г. по гр.д.№2982/2011г. по описа на Районен съд-Стара Загора,с което е оставена без разглеждане исковата молба на В. к. к. н. ч. з. с. “З.“-гр.С. З. против Т. Д. Д. и Н. С. Д. относно признаване за установено,че е налице очевидна фактическа грешка в н.а.№*,том І,рег.№1144,дело №131/1999г. на нотариус С. М. с рег.№* по регистъра на Нотариалната камара и производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.
Определението е обжалвано от В. к.к. н.ч. з. с. “З.”-гр.С. З. с частна жалба вх.№3877/22.03.2012г. оплаквания,че е неправилно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора по същество. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи,че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса налице ли е правен интерес при оспорване на установителен иск относно страните по обезпечаване на договора за заем с учредена договорна ипотека и за установяване действителната воля на страните,както и противоречиво разрешаване на въпроса допустимо ли е чрез предявяване на установителен иск да се установяват множество обстоятелства и вписвания в нотариален акт,които доказват действителната воля на страните по обезпечение на сключен договор за заем с учредена договорна ипотека и представлява ли пречка за това чл.579,ал.3 ГПК /чл.475,ал.3 ГПК/отм./.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответниците по жалбата Н. С. Д. и Т. Д. Д. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират заплащане на направените по делото разноски.
С определение,постановено на 23.04.2012г. по ч.гр.д.№106/2012г. Старозагорският окръжен съд е осъдил по реда на чл.248 ГПК В. к. к. н. ч. з. с. “З.” да заплати на Т. Д. Д. и Н. С. Д. сумата 300лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е обжалвано от В. к. к. н. ч. з. с. “З.” с частна жалба вх.№5871/08.05.2012г. с оплаквания,че е недопустимо и с искане да бъде обезсилено и вместо това искането за присъждане на разноски бъде оставено без уважение. Поддържа,че съдебният акт може да бъде допълван в частта му за разноските само след като е влязъл в сила,а в случая към момента на постановяване на обжалваното определение допълненият съдебен акт е бил обжалван пред ВКС и следователно не е влязъл в сила. Излага също и съображения,че по делото не е представен списък на разноските по чл.80 ГПК,поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответниците по жалбата Н. С. Д. и Т. Д. Д. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.Претендират заплащане на направените по делото разноски. За да се произнесе по подадените от В. ”З.” частни жалби настоящият състав взе предвид следното:
По частна жалба вх.№3877/22.03.2012г.,подадена срещу определение №54/12.03.2012г.,постановено от Старозагорския окръжен съд по ч.гр.д.№106/2012г.:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С подадената на 01.06.2011г. до Районен съд-Стара Загора искова молба В. ”З.”-гр.С. З. е поискала да бъде установено съществуването на очевидна фактическа грешка при съставяне и подписване на н.а. за учредяване на договорна ипотека №*,том І, рег.№1144,дело №131 от 15.03.1999г. на нотариус С. М., рег.№* по регистъра на Нотариалната камара.
С обжалваното определение въззивният съд е приел,че е недопустимо чрез предявяване на установителен иск да се иска поправка в нотариален акт. Изцяло са възприети изложените от първоинстанционния съд съображения,че нотариалното производство протича по реда на Глава 54 ГПК като поправките в нотариалния акт би следвало да се извършват по реда на чл.579,ал.3 ГПК,респ. чрез съставяне на нов нотариален акт,който обективира съгласието на страните относно необходимите поправки, добавки или съкращения в първоначално съставения нотариален акт,както и че относно нотариалните производства важат специалните охранителни норми и са неприложими тези по общото исково производство.
Поставеният от жалбоподателя въпрос дали е налице интерес от оспорване на установителен иск относно страните по обезпечаване на договора за заем с учредена договорна ипотека и за установяване действителната воля на страните следователно не обуславя извода на съда за недопустимостта на предявения иск,доколкото съдът не е преценявал наличието на правен интерес като предпоставка за допустимостта на иска. Изводът е основан на констатацията,че е предявен иск за установяване на факт и по-специално за допусната очевидна фактическа грешка,за поправянето на която е установен специален ред в ГПК,което от гледна точка на разпоредбата на чл.124,ал.4 ГПК само по себе си сочи на недопустимост на предявения иск. Поради това не може да се приеме,че така поставения въпрос обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса допустимо ли е чрез предявяване на установителен иск да се установяват множество обстоятелства и вписвания в нотариален акт, които доказват действителната воля на страните по обезпечение на сключен договор за заем с учредена договорна ипотека и представлява ли пречка за това чл.579,ал.3 ГПК/чл.475,ал.3 ГПК/отм./ жалбоподателят поддържа,че е налице противоречие с практиката на ВКС,обективирана в съдебни актове,постановени по реда на ГПК/отм./.
Представеното от касатора решение №419/1961г. по гр.д.№39/1961г. на ІV ГО на ВС обаче разглежда въпроса за значението на обстоятелството дали нотариалният акт е бил подписан при съставянето му от нотариуса и възможността този дефект да бъде поправен впоследствие,т.е. разглежданата хипотеза не е дори сходна с настоящата. В случая,както вече беше отбелязано,въззивният съд е преценявал дали значението на фактите и обстоятелствата за конкретното правоотношение би могло само по себе си да обоснове основание за допустимост или недопустимост на установяването му по исков ред при наличието на изричната разпоредба на чл.124,ал.4 ГПК,изр. второ,по приложението на която не се установява да е налице противоречива практика с оглед и на изложените в исковата молба фактически твърдения. Поради това според настоящия състав не може да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване- жалбоподателят не обосновава въззивният съд да се е произнесъл по въпрос, имащ значение за извършването на преценката за допустимост на иск за установяване на факт,в противоречие с практиката на ВКС,при наличие на противоречива практика на съдилищата или въпрос,който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изхода на спора по тази частна жалба в полза на ответниците следва да бъде присъдена сумата 600лв.,представляваща направените по делото разноски.
По частна жалба вх.№5871/08.05.2012г.,подадена срещу определението на Старозагорския окръжен съд,постановено на 23.04.2012г. по ч.гр.д.№106/2012г.:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Обжалваното определение е постановено по реда на чл.248 ГПК по подадена от Т. Д. Д. и Н. С. Д. на 23.03.2012г. молба за допълване на определение №54/12.03.2012г. в частта му за разноските. Прието е,че предпоставките на чл.248 ГПК са налице-установено е,че разноските са извършени и молбата е подадена в срок. Възражението на В. “З.” за липса на списък на разноските е прието за неоснователно.
Така постановеното определение е правилно.
Правилно въззивният съд е приел,че при липса на произнасяне по своевременно направено искане за присъждане на разноски,съдебният акт може да бъде допълнен по реда на чл.248 ГПК. В случая искане за присъждане на разноски се съдържа в подадения от Т. Д. Д. и Н. С. Д. отговор срещу частната жалба на В. “З.”,т.е. направено е своевременно. Установено е и извършването на претендираните разноски-в приложения към отговора договор за правна помощ изрично е посочено,че е заплатена сумата 300лв. като адвокатско възнаграждение. Искането за допълване на определението също е своевременно заявено,поради което правилно въззивният съд е приел,че предпоставките на чл.248 ГПК са налице.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя,че по реда на чл.248, ал.1 ГПК съдебният акт може да бъде допълнен само след като е влязъл в сила и то ако съдът е разрешил спора по същество. Разпоредбата на чл.248,ал.1 ГПК изрично предвижда,че страните могат да искат допълване или изменение на съдебния акт в частта му за разноските в срока за обжалване,т.е. процесуалният закон дава изрично правомощие на съда да допълва или изменя постановения от него съдебен акт досежно разноските преди влизането му в сила.
Неоснователен е и доводът,че искането за присъждане на разноски е неоснователно поради липса на списък по чл.80 ГПК.
Списъкът на разноските по чл.80 ГПК следва да съдържа посочване на всички разноски,които страната е направила като законът не установява изискване този списък да се съдържа в отделен документ. Не съществува пречка разноските да бъдат изброени с посочване на вида и размера им в писмена защита,както и в отговор по подадена жалба. В случая в подадения от Т. Д. Д. и Н. С. Д. на 16.02.2012г. отговор се съдържа изрично искане за присъждане на направените разноски и като се има предвид,че единствените разноски, които са направени,са за адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител,следва да се приеме,че списъкът е инкорпориран в отговора. Изрично изброяване и уточняване на вида и размера на разноските би било необходимо ако се претендира присъждане на разноски,различни по вид и размер.
Подадената срещу определението на Старозагорския окръжен съд от 23.04.2012г. частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,като в полза на ответниците бъде присъдена сумата 300лв., представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №54,постановено на 12.03.2012г. по ч.гр.д.№106/2012г. по описа на Старозагорския окръжен съд по подадената от В. к. к. н. ч. з. с. “З.”-гр.С. З. частна жалба вх.№3877/22.03.2012г.
ОСТАВЯ без уважение подадената от В. к. к. н. ч. з. с.“З.”-гр.С. З. частна жалба вх.№5871/08.05.2012г. срещу определението на Старозагорския окръжен съд,постановено на 23.04.2012г. по ч.гр.д.№106/2012г.
ОСЪЖДА В. к. к.на ч. з. с.“З.”-гр.С. З. на основание чл.78,ал.3 ГПК вр.чл.81 ГПК да заплати на Т. Д. Д. и Н. С. Д. сумата 900.00лв. /деветстотин лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: