5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
С., 27,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева т.дело №560/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. [фирма] – [населено място] и касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №233 от 30.11.2010г. по т.д.63/10 на Великотърновски апелативен съд.
Върховния касационен съд,състав на І т.о., след като обсъди данните по делото намира следното:
По касационната жалба на П. [фирма] – [населено място]:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпроса- „Загубил ли е ищеца правото си на иск досежно част от процесния период /м.12.1999г. до 08.08.2010г./ на основание пар. 6а ПЗР ЗПППДОП/ отм./”. Посочил е , че въззивния съд основал своето решение на решение №8/2010г. по т.д. 509/09г. на ВКС, което от своя страна „било сочило” други решения „ групирани в подкрепа на две противоположни тези”. И тъй като нямало прието тълкувателно решение, то тълкуването на нормата на пар. 6а ПЗРЗППДОП/отм./ можела да бъде обсъждана и разглеждана във връзка и с защитната теза на страната, която е изложена подробно, като са направени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Обсъдени са също така и доводи за неправилност и на решението на ВКС,с което въззивното решение е било съобразено, както и е обсъдено решение № 5/02 на КС на РБ. Касаторът е поставил и въпроса – „ Възможно ли е пристанищен оператор да извършва пристанищна услуга „ приставане” на терминал, който е предоставен за ползване на друго лице.” Страната е изложила лаконично довод за неправилност на обжалваното решение. Поставени са и въпросите – „ Следва ли да се прави разграничение между пристанищни такси и пристанищни услуги и следва ли представянето на доказателства за непредявен период да се счита за действие по предявяване на периода за спорен.”И по тези въпроси е изложено лаконично становището на страната, като в обобщение е отбелязано, че по последните три въпроса нямало решения на ВКС или тълкувателни решения като „решенията на ВКС към въпрос 3 не дали отговор на тези въпроси”.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираният първи въпрос дори и да се приеме за релевантен за спора съставлява само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване. Останалите въпроси нямат характеристика на релевантни тъй като са фактически, а не правни. Но дори и да се приемат за такива по чл.280, ал.1 ГПК те само установяват общото основание.
Страната във връзка с първия въпрос не е поддържала конкретно основание за допускане на касационно обжалване. Тъкмо обратното тя е твърдяла, че не следва да се зачита решение № 8 от 01.02.2010г. по т.д. 509/2009г. на ВКС, ТК, по отношение на което е навеждала доводи за неговата неправилност, тъй като имало и други решения, които били описани в мотивите му и които установявали наличие на противоречива практика. Изложеното, не само не установява приложно поле на касационно обжалване, но и е довод в подкрепа за недопускане на такова. Цитираното решение №8/10 на ВКС, ТК е постановено по реда на чл.290 ГПК, поради това и в съответствие с чл.291, ал.1 ГПК, касационният състав е разглеждал и отстранил противоречието в казуалната практика, а това решение съставлява задължителна практика – арг. т.2 ТРОСГТК №1/2009г., поради което съобразяването на въззивния състав с него изключва наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като разрешения със задължителна практика въпрос, който съответства на приетото от въззивния съд определя и отговора на поставения от страната, макар и общо въпрос относно приложимостта на пар.6а ПЗР ЗППДОП/отм./.Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора, както и становището й по приложението на пар. 6а ПЗР ЗППДОП/отм./ са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/което може да се изведе от изложението/, предполага, обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на фактически въпроси, нито твърдението, че ВКС не бил отговорил на тях, тъй като доводите по правилността на акта са предмет на обсъждане по произнасяне по касационната жалба, но са неотносими към производството по чл.288 ГПК. Освен това, както неправилността на установената практика, така и непълнотата или неяснотата на нормата следва да бъде изрично обоснована, каквото обосноваване не е осъществено от касатора.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По касационната жалба на [фирма] –гр. В..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК.Посочил е, че е налице противоречие между решението на първостепенния съд по спора / чийто диспозитив е интепретиран./и две други решения на Русенски окръжен съд. Страната е посочила, че „правилно въззивната инстанция е установила, че между страните съществуват договорни правоотношения, неправилно обаче приела, че договорните правоотношения са по силата на договор, материализиран в протокол от 11.12.1997г.” .Това разбиране е развито и е посочено, че било налице противоречие между две конкретни решения на ВтАС и обжалваното. Касаторът пространно е изложил своето становище по основателността на исковете, като е направил извод, че ако въззивният съд е възприел неговото разбиране по спора, щял да стигне до обратния правен извод. Лаконично е посочено, че от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото бил въпросът за разграничаването на това „ доколко е в сила договор/Протокол от 11.12.1997г.” и отново е отбелязано, че извода на съда в тази връзка бил неправилен.Други доводи не са развити.
С оглед така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед определената дефинитивност на общото основание не съставлява правен въпрос „доколко е в сила протокол от 11.12.1997г.”, тъй като същият е изцяло фактически.
За да е налице основанието по т.2 на текста /възпроизведено като текст от касатора/, следва да бъде посочено друго влязло в сила решение, освен обжалваното, с което поставените правни въпроси да са разрешени по начин, противоположен на обоснования от въззивния съд, но само при установен фактически и правен идентитет на разгледаните въпроси в сравняваните съдебни актове. В случая, касаторът не само не е поставил правен въпрос, но не е сочил и релевантна практика, за която е поддържал, „че решението е в противоречие”, тъй като за цитираните съдебни актове няма данни да са влезли в сила и съответно не обективират практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г. Извън това страната е обсъждала решението на първостепенния съд, което не е предмет на касационен контрол, като и него е сравнявала с две решение на Русенски окръжен съд. А по отношение на решение №259/08 по гр.д. 460/06г. на Великотърновски апелативен съд са налице данни и в настоящето производство за това, че същото е било и частично отменено от ВКС, с решение по чл.290 ГПК, с което въззивния съд се е съобразил. Ирелевантни към производството по чл.288 ГПК са изложените доводи за неправилност на обжалваното решение тъй като те се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложената вече дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК страната не сочи никакви доводи за наличието му. Още повече, че част от оплакванията на касатора са били предмет на разглеждане и по решение №180 от 21.06.2010г. по т.д. 208/09г. на ВКС, ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК, а решението на въззивният съд е съобразено изрично с тази задължителна практика.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №233 от 30.11.2010г. по т.д.63/10 на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: