1
4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 27.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр.дело № 4103 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Подадена е касационна жалба от Т. П. К., чрез адв. Г. Х., АК – В., срещу решение № 185 от 25. 04. 2018 г. по възз. гр. д. № 133/2018 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, 4 гр. възз. с-в в частта, с която след отмяна на допълнително решение № 581 от 15. 09. 2017 г. по гр. д. № 96/2016 г. на РС – гр. Кнежа, е постановено решение по чл. 250 ГПК, с което не е допусната съдебна делба с участието на Т. П. К. на осем земеделски имота, индивидуализирани в диспозитива на въззивното решение. Твърди се недопустимост и неправилност на въззивното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, точка 2 (предходна редакция) – противоречиво разрешаване на даден въпрос от съдилищата и точка 3 ГПК.
Останалите съделители – ответници по касационната жалба П. Т. П., В. Т. М., В. Х. Ф., П. Х. Н., И. Т. Ш., Я. И. Ф., С. П. Ф., И. И. И., Я. И. И., Б. И. Ф., К. П. К., Х. Н. С., К. Й. М., А. Й. В., В. А. К., К. М. Ф., П. С. Ф., Г. С. Ф., Н. И. Ч., Х. И. М., А. Н. К., И. Н. Д., З. П. Ф. и Ж. П. Ц., както и С. С. И., не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Производството по делото има за предмет иск за делба на 8 бр. земеделски имоти. Искът е предявен от касатора Т. П. К., който твърди да е придобил общо 72/432 ид.ч. от правото на собственост на основание договор за дарение и договори за продажби, сключени с част от наследниците на Х. П. Ф.. Ответници по иска са наследниците по закон на Х. П. Ф. /общо 24 бр./, както и С. С. И. – също придобил общо 72/432 ид.ч. с договори за продажба, сключени с част от наследниците по закон.
Процесните имоти са били собственост на Х. П. Ф., починал на 12. 02. 1956 г. и оставил 24 бр. законни наследници – ответниците П. Т. П., В. Т. М., В. Х. Ф., П. Х. Н., И. Т. Ш., Я. И. Ф., С. П. Ф., И. И. И., Я. И. И., Б. И. Ф., К. П. К., Х. Н. С., К. Й. М., А. Й. В., В. А. К., К. М. Ф., П. С. Ф., Г. С. Ф., Н. И. Ч., Х. И. М., А. Н. К., И. Н. Д., З. П. Ф. и Ж. П. Ц.. Имотите са били възстановени на наследниците на Х. П. Ф. с решения № № 171/13. 08. 1997 г. и 220/7. 12. 1999 г. на ПК – Кнежа и скици към тях.
На основание договор за дарение и договори за продажби, сключени с част от наследниците на Х. П. Ф., ищецът Т. П. К. придобил общо 72/432 ид.ч. от процесните земеделски имоти. От майка си А. Н. К. – по дарение 12/432 ид.ч. /н.а. № …./…. г./. От П. Т. П., В. Х. Ф., П. Х. Н. придобил по 12/432 ид.ч. от всеки от тях, по силата на договори за продажба сключени с н.а. № № …./…. г., …./…. г., …./…. г. От И. Т. Ш. – 24/432 ид.ч. с договор за продажба сключен с н.а. № …./…. г.
На основание договори за дарение, сключени с н.а. № …./…. г. с друга част от наследниците на Х. П. Ф. – В. А. К., К. М. Ф., П. С. Ф. и Г. С. Ф. ответникът С. С. И. е придобил общо 72/432 ид.ч. от процесните земеделски имоти.
С отговора на исковата молба съделителят Б. И. Ф. е направил възражение по чл. 76 ЗН за недействителност на договорите, с които някои от наследниците по закон са се разпоредили с идеалните си части в полза на ищеца Т. П. К. и ответника С. С. И..
С решение № 161 от 17. 11. 2016 г. по гр. д. № 96/2016 г. на РС – Книжа възражението по чл. 76 ЗН е прието за основателно и е прогласена недействителността спрямо всички съделители – сънаследници, на договорите за дарения и договорите за покупко-продажба, сключени между Т. П. К. и С. С. И. и част от наследниците, с нотариални актове № № …./…. г., …./…. г., …./…. г., …/…. г., …./…. г. Процесните земеделски имоти са допуснати до делба само между законните наследници на Б. И. Ф. – П. Т. П., В. Т. М., В. Х. Ф., П. Х. Н., И. Т. Ш., Я. И. Ф., С. П. Ф., И. И. И., Я. И. И., Б. И. Ф., К. П. К., Х. Н. С., К. Й. М., А. Й. В., В. А. К., К. М. Ф., П. С. Ф., Г. С. Ф., Н. И. Ч., Х. И. М., А. Н. К., И. Н. Д., З. П. Ф. и Ж. П. Ц., при посочените в същото квоти. Не е постановено решение по отношение на съделителите Т. П. К. и С. С. И..
С обжалваното решение № 185 от 25. 04. 2018 г. по в. гр. д. № 133/2018 г. на Плевенския окръжен съд е допълнено, на осн. чл. 250 ГПК, по молба на Т. П. К., първоинстанционното решение, като не е допусната делба на процесните имоти с участието на приобретателите Т. П. К. и С. С. И.. Прието е, че договорите за дарения и за продажба, с които част от наследниците по закон на Х. П. Ф. са се разпоредили в полза на Т. П. К. и С. С. И. с идеални части от наследствените имоти са недействителни по отношение на наследниците по закон. На недействителността по чл. 76 ЗН се е позовал неразпоредил се с дела си наследник, а възражението ползва всички съделители. Делбата следва да се допусне само между наследниците по закон.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:
„Породило ли е желания ефект от страните извършеното прехвърляне на идеални части по договор за дарение и сключените впоследствие договори за покупко-продажба на идеални части и следва ли договорите да се обявяват за относително недействителни, както и приложим ли е в случая чл. 76 ЗН.
Следва ли да участва недопуснатият съсобственик, но не наследник, при делба на наследството като необходим другар.“
Твърди се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в редакцията на нормата преди влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86/27. 10. 2017 г. – противоречиво разрешаване на въпросите от съдилищата. Предвид датата на подаване на касационната жалба и по аргумент на пар. 74 ПЗР ЗИДГПК, предходна редакция на нормата е неприложима. Противоречиво разрешаване на даден въпрос от съдилищата не е основание за допускане до касационен контрол на въззивното решение. А и в случая не се сочат и представят влезли в сила съдебни актове, съдържащи противоречиво разрешаване на въпросите.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По тълкуването и прилагането на чл. 76 ЗН има формирана богата практика на ВКС както с незадължителен, така и със задължителен характер, която не се нуждае от осъвременяване или промяна на друго основание и с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на решението си – както по въпроса в какво се изразява относителната недействителност на разпоредителните сделки по чл. 76 ЗН, така и по въпроса относно участието на приобретателя на наследствени права в делбеното производство като задължителен необходим другар.
С оглед на изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касационната жалба не претендират разноски за касационната инстанция, нито има твърдения и данни такива да са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 185 от 25. 04. 2018 г. по възз. гр. д. № 133/2018 г. на Плевенския окръжен съд, ГО, 4 гр. възз. с-в, с което след отмяна на постановено по реда на чл. 250 ГПК решение № 581 от 15. 09. 2017 г. по гр. д. № 96/2016 г. на РС – гр. Кнежа, не е допусната съдебна делба на оставените в наследство от Х. П. Ф. земеделски имоти с участието на Т. П. К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: