О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр. София, 31.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№700 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №2641 от 18.12.2017 г. по в.т.д.№5338/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №4368 от 21.08.2017 г., по г.д.№86/2014 г. на ОС Благоевград, с което са отхвърлени предявените от [община] срещу [фирма] и [фирма] искове по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че [община] не дължи сумата от 36 473.32 лв., стойност на консумирана от бюджетно звено „Младежки дом” електрическа енергия за периода 27.05.2010 г. – 17.06.2013 г. по партида с абонатен номер 11241024, електромер №3950103.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Следва ли, когато се установи несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа да извърши преизчисляване на сметките на потребителите за минал период, преди влизане в сила на новите П. от 2013 г. 2. При положение, че има основание за преизчисляване на сметките на потребителите за минал период, преди влизане в сила на П. от 2013 г., кой и какви факти следва да установи в съдебното производство по повдигнат от потребителя спор, за да се потвърди вземането на дружеството оператор на мрежата. В изложението се посочва, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като е налице и противоречие с практиката на съдилищата.
Ответниците по касация – [фирма] и [фирма] заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предмет на исковата претенция е недължимостта на начислена от първия ответник стойност на доставената на ищеца електрическа енергия за периода 27.05.2010 г. – 17.06.2013 г., като от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че за очертания в молбата исков период количеството на консумираната от ищеца електроенергия е било отчетено правилно от измервателните уреди, а спорът е относно начина на нейното остойностяване, респективно за размера на дължимата цена. Посочил е, че от неоспореното от ищеца заключение на техническата експертиза се установява по несъмнен начин, че през исковия период максималната инсталирана мощност на обекта на ищеца е била 300 ампера, а максималната мощност, която може да измери средството за техническо измерване /електромера/, е 5 ампера, поради което мощността на електроенергията се е трансформирала в значително по-малка, посредством токови трансформатори с коефициент 300/5=60, т.е. всяка отчетена единица от средството за търговско измерване /електромера/ е следвало да се умножава по константа 60. Изложил е съображения, че в регистрите на [фирма] обаче константата е била 15, което с оглед спецификата на отчитането, се е отразило на определяне размера на действителното количество на консумираната енергия и при правилно отчетено от средството за техническо измерване количество потребена електрическа енергия за разглеждания период /176 565 kWh/, същото е било неправилно остойностено, тъй като вместо да бъде умножено със стойността на правилната константа 60, е било умножено със стойността на неприложимата константа 15 – тази невярна представа за действителното състояние на нещата, се е дължала на неизпълнението от страна на ищеца, като собственик на сградата, на вмененото му по силата на чл.4, ал.1, т.3 от Наредба №6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., отм., бр. 31 от 04.04.2014 г., в сила от 04.04.2014 г./ задължение, да подаде писмено искане в разпределителното предприятие за проучване на условията за присъединяване на обекта към електрическата мрежа, във връзка с увеличаването на договорената присъединена мощност на съществуващия, присъединен към електрическата мрежа обект – Младежки дом. В този смисъл е достигнал до извод, че вследствие на виновното поведение на ищеца, изразяващо се в неуведомяване на втория ответник за промяната в присъединителната мощност, правилно отчетеното от измервателното устройство количество реално консумирана електроенергия е било невярно остойностено от първия ответник, тъй като показанията на средството за техническо измерване не са били съобразени с подаваната мощност и коефициента на токовите трансформатори. С оглед изложеното и като се е позовал на даденото в решение №21 от 01.03.2017 г. по т.д. №50417/2016 г. на ВКС, ГК, Първо отделение, разрешение, въззивният съд е приел, че и преди измененията на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6, приети със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката /обн. ДВ бр.54 от 2012 г./ и влизането в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисията за енергийно и водно регулиране /обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./ е било допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия за минал период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, поради грешно въведени в информационната база данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Съобразявайки заключението на счетоводната експертиза, въззивният съд е установил, че действителната стойност на потребената електроенергия за въпросния период е 36 473.32 лв. с ДДС, поради и което ищецът дължи тази сума, а исковете се явяват неоснователни.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, обуславящ правната воля на съда се явява първият от поставените в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси. Спрямо този въпрос обаче не се установява наличие на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – селективното основание е въведено бланкетно, като не се установяват и предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свързва наличието му – по поставения въпрос е постановено решение №21 от 01.03.2017 г. по т.д.№50417/2016 г. на ВКС, ГК, Първо отделение, с което е дадено споделяното от настоящия състав разрешение: И преди измененията в чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ /ДВ бр.54/2012 г./ и приемането на П. от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената електрическа енергия за минал период, когато действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, поради погрешно въведени в информационната база, данни за техническите параметри на средството за търговско измерване.
Касационно обжалване не може да се допусне и по втория от формулираните от касатора въпроси, тъй като отговорът му се свързва и е обусловен от конкретни факти и обстоятелства, които са релевантни за спора, от което може да се направи извод, че всъщност този въпрос е фактически и се решава за всеки конкретен случай, съобразно твърденията на страните и събраните по делото доказателства.
С оглед изложеното и тъй като в случая в изложението на основанията за допускане на касационнно обжалване не е формулиран друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението твърдения за противоречие на решението с практиката на ВКС и наличието на противоречива практика на съдилищата не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право, още повече че противоречива практика на съдилищата, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване/, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на касационните жалби – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид изхода на спора, касаторът дължи на всеки от ответниците по касация сума в размер на по 100 лв., юрисконсултско възнаграждение пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2641 от 18.12.2017 г. по в.т.д.№5338/2017 г. на САС.
ОСЪЖДА [община] Б. да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА [община] Б. да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.