О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр. София, 31.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1146 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Г.” АД срещу определение №486 от 13.11.2018 г. по т.д.№668/2018 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение №642 от 06.06.2018 г. по т.д.№313/2013 г. на ОС Стара Загора, с което производството е прекратено порази неподведомственост.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Преклудира ли се правото на ответника да направи възражение за арбитражна клауза след срока за отговор на исковата молба. 2. Какъв е характерът на предявения иск по реда на чл.55, ал.1, пр3 от ЗЗД. 3. Как следва да бъде тълкувана действителната обща воля на страните при определяне на предметния обхват на налична в договора арбитражна клауза и по-конкретно приложими ли са по отношение на нейното тълкуване общите правила на чл.20 от ЗЗД. 4. В хипотезата на изрична арбитражна клауза, касаеща само спорове, възникнали при и по повод изпълнение на сключен договор, арбитрируеми ли са спорове по този договор, ако той е развален с обратна сила, на което основание се претендира връщане на даденото на отпаднало основание.
Спрямо първите три въпроса се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК, а спрямо четвъртия – основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като се твърди, че определението е и очевидно неправилно.
Ответникът по частната касационна жалба – О. Х. В. в качеството му на ЕТ „В.-О. В.”, заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становището на жалбоподателя, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд не е възприел поддържаният от ищеца „Г.” АД довод, че направеното от О. Х. В. в качеството му на ЕТ „В.-О. В.” възражение за неподведомственост е преклудирано, тъй като е било направено след изискуемия срок. Посочил е, че такова възражение е направено още в отговора на исковата молба, поради което предвиденият в чл.8, ал.1, изр.1 от ЗМТА вр. чл.15, ал.1, изр.2 от ГПК срок, в случая е бил спазен. Изложил е съображения, че релевираните в подкрепа на предявения иск твърдения, са свързани с предвидената в сключения между страните Договор за доставка на машини и Анексите към него възможност на купувача да се откаже от покупката, като последица от неизпълнението на задълженията на ответника по т.3.4, т.4 във вр. с т.5 от Анекса – т.е. предвид твърденията на самия ищец, съдържащи се в исковата молба, спорните обстоятелства, на които се основава предявения иск, произтичат от договорните отношения между страните, следователно компетентен за разрешаването на спора, съгласно изричната уговорка на чл.14 от Договора, е А. съд при Б..
Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, формулираните от частния касатор първи, втори и четвърти въпроси, не се явяват обуславящи правната воля на съда. По втори въпрос в обжалваното определение липсва произнасяне, а с първи и четвърти от въпросите се предпоставя възприето от съда становище за липса на направено с отговора на исковата молба възражение за неподведомственост на спора и за наличие на арбитражна клауза, отнасяща се единствено до искове, предявени на договорно основание /каквото становище не е изразявано в обжалваното определение/. Както бе посочено, въззивният съд е приел, че възражение за неподведомственост на спора е направено още с отговора на исковата молба /обстоятелство установяващо се от посочения, находящ се на л.60 от първоинстанционното производство, отговор/, като по същество е счел, че процесната арбитражната клауза обхваща исковете с предмет право или правоотношение, породено или отнасящо се до процесния договор, вкл. последиците от прекратяването му на основание, предвидено в него.
В този смисъл и тъй като при постановяване на определението, въззивният съд се съобразил изцяло с практиката на ВКС, според която на тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие, като тълкуването се извършва съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите, касационно обжалване не може да се допусне и по третия от въпросите.
В светлината на изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №486 от 13.11.2018 г. по т.д.№668/2018 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.