O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
гр. София, 07.07. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от четвърти юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 2263/ 2017 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1569/15.03.2017 г. на Д. В. Н. и Д. С. Н., чрез адв. Р., срещу определение № 119 от 22.02.2017 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 64/2017 г. за потвърждаване на определение № 3072 от 19.12.2016 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 2280/2016 г., с което е потвърдено разпореждане на ДСИ при Варненския районен съд за връщане, поради неотстранени в срок нередовности, на жалба срещу негови действия по и.д. № 3057/2015 г.
Жалбоподателите искат отмяна на акта на апелативния съд като неправилен с довод за несъобразени наведени факти по делото, съставляващи уважителна причина за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите по върнатата от ДСИ жалба. Представят изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, в което, във връзка с чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, формулират въпроса за това дали невъзможността на адвоката да осъществи фактическа връзка с доверителите си- страна в съдебно производство, е уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК, съставляваща основание за продължаване на срока за извършване на процесуални действия, без да е необходимо да се ангажират писмени доказателства в тази насока, предвид специалното качество на упълномощеното лице.
Ответникът по жалбата „Е.- П. М.“- АД, чрез адв. Н. Г., оспорва същата относно наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и по същество.
Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о., съобразявайки данните по делото, намира, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, но същата се явява недопустима като насочена срещу акт на апелативен съд, който не подлежи на обжалване пред касационния съд като по – горна инстанция, поради следните съображения:
С обжалваното определение Варненският апелативен съд е потвърдил акт на Варненския окръжен съд, с който последният е потвърдил действия на ДСИ в рамките на висящ изпълнителен процес. Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител и при новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., е уредено като едноинстанционно спорно контролно –отменително производство, развиващо се пред окръжен съд, поради което и постановките на ТР № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС са актуални и продължават да се прилагат. Когато окръжен съд се произнася по същество по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, вкл. такива по връщане на жалба, неговото произнасяне е окончателно. Обстоятелството, че съдебният изпълнител, който не е правораздавателен орган, а орган на принудително изпълнение, връща жалба срещу свои изпълнителни действия, не превръща неговия акт в преграждащ съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.1 ГПК. Това обстоятелство не превръща и акта на окръжния съд в преграждащ по смисъла на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Окръжният съд, в производството, в което проверява по същество законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, действа не като въззивна, а като контролно-отменителна инстанция и за това специфично производство разпоредбите на ГПК, предвидени за исковия процес, поначало не са приложими.
Само когато окръжният съд, по повод обжалвани пред него действия на съдебен изпълнител, прекрати производството пред себе си (т.с. остави жалбата без разглеждане), то това негово определение вече се явява преграждащо и като такова, съгласно т.2 от ТР № 3/2005 на ОСГТК на ВКС и запазения и при новия ГПК принцип на двуинстанционен контрол на преграждащите определения, подлежи на еднократен въззивен инстанционен контрол пред апелативен съд, с чието произнасяне по същество производството по обжалване на акта на окръжен съд се изчерпва и приключва.
В настоящия случай обаче се обжалва акт на апелативен съд, с който, при отсъствието на абсолютна положителна процесуална предпоставка ( а именно обжалваният акт да подлежи на контрол пред апелативен съд), последният недопустимо се е произнесъл по жалба срещу определение на окръжен съд, постановено не в качеството му на първа или въззивна, а на контролно- отменителна и единствена инстанция.
Въпреки това, частната жалба, по която е образувано настоящето производство пред ВКС, следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по нея прекратено. Това е така защото в производството пред апелативен съд поради изтъкнатите по –горе съображения последният не е действал като въззивна инстанция по съществото на спора (проверка на законосъобразността на връщането на жалба срещу действия на ДСИ осъществено от самия ДСИ), следователно актът му няма характер на въззивен и не подлежи на касационен контрол пред ВКС при условията на чл. 274, ал.4 вр чл.280, ал.1 и ал. 2 ГПК, поради което неправилно се явява администрирането на жалбата като частна касационна жалба.
При този изход на спора, поисканите и доказани от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 600 лв. следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателите.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IV- то г.о. ,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 1569/15.03.2017 г. срещу № 119 от 22.02.2017 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 64/2017 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр.д. № 2263/2017 по описа на ВКС, IV- то г.о.
ОСЪЖДА Д. В. Н., с ЕГН : [ЕГН] и Д. С. Н., с ЕГН: [ЕГН], да заплатят на „Е.- П. М.“- АД, с ЕИК:[ЕИК] сумата от 600 / шестстотин/ лв. разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис от него.
Председател :
Членове: