О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 08.06.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 421 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 36975/21.11.2011 година на С. И. К. от [населено място] чрез адв. А.К.- АК В. срещу Решение Nо 1145 от 11.10.2011 година по гр.възз.д. Nо 1387 /2011 година на ОС- Варна.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 1642 от 18.04.2011 година по гр.д. Nо 9920/ 2008 година на РС-Варна , в частта , с която е прието за установено по отношение на ответника С. К. , че ищцата М. Д. А.-Д. е собственик на 1/12 идеална част от недвижим имот/ в мотивите посочено на 1/15 идеална част / – дворно място с идентификатор * по КК на [населено място], одобрена през 2007 година, цялото с площ 288 кв.м., заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, заедно с насажденията и подобренията, на основание наследствено правоприемство, както и в частта , с която на основание чл. 108 ЗС ответника е осъден да предаде владението на тази идеална част на ищцата и заплати сумата 500 лв. разноски по делото.
За да потвърди решението на първата инстанция , въззивния съд приема , че по см. на чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен , когато владее вещта на правно основание , годно да го направи собственик, без да знае , че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма, е била опорочена, поради което не може да се приеме , че С. К. може да се ползва от кратката придобивна давност. Прието е , че владението на имота по силата на предварителен договор по чл. 19 ал.3 ЗЗД не прави владелеца добросъвестен, защото не се владее на законно основание и не може да се придобие по чл. 79 ал.2 ЗС. След като са изминали 5 години от сключване на предварителния договор и в тези 5 години не е поискано обявяването му за окончателен , то не може да се приеме , че са налице към 2008 г. предпоставките на чл. 79 ал.1 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК с довод , че с обжалваното решение относно въпроса за допустимостта да се предяви и уважи ревандикационен иск за собственост по чл. 108 ЗС срещу лице –купувач по предварителен договор по см. на чл. 19 ал.3 ЗЗД, който предварителен договор не е обявен за окончателен в рамките на 5-годишния срок на погасителната давност, съдебната практика е претърпяла изменение на виждането си , която следва да бъде обобщено с оглед значимостта на проблема за съдебната практика.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация М. Д., с което се поддържа , че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване .
Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК са налице , предвид на Определение Nо 254/14.05.2010 г. по ч. гр.д. Nо 193/2012 г. на ВКС-I отд. , поради което същата се явява процесуално допустима.
След преценка на посочените с изложението основания за допустимост на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато .
Съгласно разясненията , дадени с ТР 1/2009 година на ОСКТК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът и защитата му следва да обосноват тезата си за необходимостта от произнасяне по изведения материално-правен или процесуално- правен въпрос било поради липсата на съдебна практика по въпроса, налагащо произнасяне по конкретното дело, което би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.
Визираната хипотеза не може да се приеме , че е налице с оглед на Решение Nо 6 от 30.01.1971 година по гр..д. Nо 110/1971 година на ОСГК на ВС, което имащо задължителен характер се съблюдава от съдилищата макар и в отделни съдебни актове да се наблюдават отклонения/ така Решение 803 от 16.11.2010 година по гр.д. Nо 938/2009 година на ВКС-I отд./ С посочената задължителна съдебна практика се приема , че предаденото на основание предварителен договор по см. на чл. 19 ал.3 ЗЗД владение на недвижим имот/ предмет на този договор/ , не може да се противопостави на собственика или съсобствениците на недвижимия имот, доколкото предварителния договор/ обещание за продажба / не е сключен в окончателен вид в рамките на установения от законодателя срок от 5 години на погасителната давност. В тези хипотези/ както и когато по съдебен ред е отказано реализиране на правото по чл. 19 ал.3 ЗЗД, владението не се осъществява на правно основание , което е противопоставимо на собственика при ревандикация. Това е така . тъй като липсва облигационно задължение с предмет предаване упражняването на фактическа власт , така като е когато ползването на имота се осъществява по силата на наемното правоотношение , или при договор за заем и др. облигационни договори.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване по касационна жалба вх. Nо 36975/21.11.2011 година на С. И. К. от [населено място], заявена чрез адв. А.К.- АК В. срещу Решение Nо 1145 от 11.10.2011 година по гр.възз.д. Nо 1387 /2011 година на ОС- Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: