1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№344
гр. София, 09.05.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1136 по описа за 2013г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Г. С. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. Б. срещу определение № 155 от 20.01.2013г. по ч. гр. дело № 3713/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на Г. С. А. срещу разпореждане от 17.09.2012г. по гр. дело № 9074/2011г. на Софийски градски съд, I ГО, 11 състав, с което е върната исковата му молба и е прекратено ппроизводството по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 110/19.11.2009г. по т. д. № 112/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/:
1/ „Допустимо ли е взискател в изпълнително производство по събиране на съдебно признато парично вземане да води установителен иск за установяване на право на принудително изпълнение срещу трето лице, приобретател от длъжника на възбранен недвижим имот, което е придобило собствеността върху този имот след вписване на възбрана, а принудителното изпълнение въз основа на изпълнителния титул не би могло да се осъществи, тъй като след придобиването на имота възбраната е вдигната със съответно отбелязване на вдигането й от съдия по вписванията в имотния регистър, вдигането на възбраната е отменено, но вписването за вдигане на възбраната не е признато за недопустимо или недействително по съответния съдебен ред“;
2/ „Правото за установяване възможността за принудително изпълнение срещу приобретател на възбранен имот /при невъзможност или пречка за директно приложение на нормите на чл. 452 ГПК/ защитимо ли е по исков ред с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК“.
К. релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ „В изпълнителния процес има ли съвпадение между правото, което е предмет на процеса, и правото, което се брани чрез него“;
2/ „Възможна ли е защитата на „материално право“ и „процесуално право“ с установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК и в какво съотношение се намират тези права в един изпълнителен процес“;
3/ „Приложима ли е разпоредбата на чл. 452, ал. 2 ГПК спрямо имот на трето лице при положение, че това трето лице е придобило имота от длъжника при действия на вписана възбрана, налице е последващо нареждане за заличаване и отбелязване /вписване/ на заличаване на възбраната в имотния регистър, нареждането за заличаване е отменено, но вписаното отбелязване за заличаване на възбраната в регистъра е съществуващо към момента на извършване на изпълнителните действия“;
4/ „Разпоредбата на чл. 90 ЗКИР урежда ли самостоятелен иск за установяване в редовен исков процес на следните обстоятелства – недопустимост или недействителност на вписването в имотния регистър, съответно несъществуване на вписано обстоятелство“.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на Г. С. А. срещу разпореждане от 17.09.2012г. по гр. дело № 9074/2011г. на Софийски градски съд, I ГО, 11 състав, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото, образувано по два установителни иска: 1/ иск за установяване на правото на ищеца на удовлетворяване на вземането му срещу първия ответник, предмет на изп. дело № 2010844043810 на ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ от описан недвижим имот; 2/ иск за установяване недопустимостта, съответно недействителността на заличаването на възбраната върху този имот, извършено с акт № 63, том 021, № 459445 от 06.07.2006г.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск за установяване на правото на ищеца за удовлетворяване на вземането му срещу първия ответник, предмет на изп. дело № 2010844043810 на ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ от продажната цена на недвижимия имот е недопустим поради липса на правен интерес. Този извод е аргументиран с възможността ищецът като взискател да се позове на недействителността на извършеното разпореждане с имота в полза на ответницата С. – Мария В. Н. пред частния съдебен изпълнител и да поиска изнасянето на имота на публична продан, а евентуален отказ на съдебния изпълнител да извърши поисканото действие ще подлежи на обжаване по чл. 435 ГПК. Предвид наличието на специален ред на защита на правата на ищеца в качеството му на взискател в изпълнителното производство съгласно чл. 435 ГПК, установителният иск по чл. 124 ГПК е недопустим.
Искът за установяване недопустимостта, съответно недействителността на заличаването на възбраната върху процесния недвижим имот, извършено с акт № 63, том 021, № 459445 от 06.07.2006г., по чл. 90 ЗКИР също е приет за недопустим поради липса на правен интерес. Въззивният съд е изложил съображения, че поради извършване на разпореждането с процесния недвижим имот от длъжника преди заличаване на възбраната /на 29.12.1999г./, същото е недействително на основание чл. 452, ал. 2 ГПК. Доколкото изпълнителното производство е висящо и страните имат качеството на взискател и длъжник, ищецът може да се позове на недействителността на разпореждането направо пред съдебния изпълнител в изпълнителното производство, без да е необходимо установяване на недопустимостта на заличаването в имотния регистър по исков ред.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал. 1 ГПК.
Д. на частния жалбоподател, че първите два правни въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 110/19.11.2009г. по т. д. № 112/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, е неоснователен.
В приложеното решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съдебният състав на ВКС е аргументирал допустимостта на установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване на право на принудително изпълнение по реда на чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 346, ал. 2 и чл. 320 ГПК /отм./ върху възбранените имоти, собственост на трето лице и изпълнителния титул срещу длъжника, загубил правосубектност и без правоприемници, с липсата на друг ред на защита, тъй като позоваването на недействителността, която е настъпила по право съгласно чл. 346, ал. 2 ГПК /отм./, изисква висящност на изпълнително производство, каквото не би могло да бъде образувано срещу длъжника поради заличаването му, но и спрямо собственика поради липсата на изпълнителен титул против това лице/. Посоченото решение е постановено при друга фактическа обстановка, различна от настоящия случай – по т. дело № 112/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. се касае до заличено юридическо лице и липса на провосубектен длъжник, срещу който да се образува изпълнително производство, докато по ч. т. дело № 1136/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. длъжникът е физическо лице, което съществува в правния мир и изпълнителното производство е висящо. Поради това за ищеца /кредитор и частен жалбоподател пред ВКС/ в качеството му на взискател съществува друг ред на защита, а именно позоваване на относителната недействителност на разпоредителните действия на длъжника пред съответния съдебен изпълнител. Правните изводи в обжалваното решение относно възбраната съответстват на доводите в горепосоченото решение по чл. 290 ГПК на ВКС, ТК и установената практика, според която недействителността на разпоредителните действия на длъжника след вписване на възбрана върху недвижимия имот запазва правата на обезпечения кредитор поради това, че действието на наложената възбрана не отпада с отчуждаването на недвижимия имот, и правата на кредитора /взискателя/ могат да бъдат упражнени направо в изпълнителното производство по специалния ред съгласно чл. 435 ГПК, без предявяването на установителен иск по чл. 124 ГПК. В този смисъл е и определение № 97/02.02.2012г. по ч. гр. д. № 693/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Релевираният от частния жалбоподател довод за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По въпроса „приложима ли е разпоредбата на чл. 452, ал. 2 ГПК спрямо имот на трето лице при положение, че това трето лице е придобило имота от длъжника при действия на вписана възбрана, налице е последващо нареждане за заличаване и отбелязване /вписване/ на заличаване на възбраната в имотния регистър, нареждането за заличаване е отменено, но вписаното отбелязване за заличаване на възбраната в регистъра е съществуващо към момента на извършване на изпълнителните действия“ приложение намират горепосочените съображения относно относителната недействителност на разпоредителните действия на длъжника след вписване на възбрана върху недвижимия имот. Разпоредбата на чл. 452, ал. 2 от ГПК брани правото на кредитора, вписал възбрана върху един имот, да иска изнасянето му на публична продан с цел удовлетворяване на паричното си вземане, поради което същата е приложима и по отношение на третото лице, придобило имота след вписаната възбрана, като последващото заличаване на възбраната в имотния регистър и отмяната на нареждането за заличаване са без значение за кредитора по изпълнителното производство. В този смисъл са и съображенията, изложени в решение № 131/26.03.2012г. по гр. д. № 720/2011г., I г. о., ГК, ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Въпросът „разпоредбата на чл. 90 ЗКИР урежда ли самостоятелен иск за установяване в редовен исков процес на следните обстоятелства – недопустимост или недействителност на вписването в имотния регистър, съответно несъществуване на вписано обстоятелство“ не е релевантен, тъй като въззивният съд не е потвърдил определението за прекратяване на производството поради липса на самостоятелен иск по чл. 90 ЗКИР, а поради липса на правен интерес, предвид недействителността на разпореждането с процесния недвижим имот от длъжника преди заличаване на възбраната на основание чл. 452, ал. 2 ГПК и възможността на кредитора да се позове на недействителността на разпореждането направо пред съдебния изпълнител в изпълнителното прроизводство, без да е необходимо установяване на недопустимостта на заличаването в имотния регистър по исков ред.
Посочените от частния жалбоподател въпроси „в изпълнителния процес има ли съвпадение между правото, което е предмет на процеса, и правото, което се брани чрез него“ и „възможна ли е защитата на „материално право“ и „процесуално право“ с установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК и в какво съотношение се намират тези права в един изпълнителен процес“ са много общи и тъй като не са обусловили извода на съда за недопустимост на исковете, предвид приетото от въззивната инстанция за наличие на специален ред за предявяване на правата на кредитора, същите са ирелевантни.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 155 от 20.01.2013г. по ч. гр. дело № 3713/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.