ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 344
гр. София,26.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1771 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ж. Х. В. срещу решение № 425 от 26.06.2009 г. по гр. д. № 270/09 г. на Окръжен съд гр. Д.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация В. Х. В. и Н. Н. Т. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 33 от 19.02.2009 г. по гр. д. № 1582/07 г. на Районен съд гр. Д.. П. е ново решение, с което е отхвърлил предявения от Ж. В. срещу В. В. и Н. Т. установителен иск за собственост на 1/6 ид. ч. от къща със застроена площ 70 кв. м., построена в УПИ * кв. 2 по плана на с. С. и за изкупуване на продадената с нот. акт № 8 от 20.12.2006 г. от В. В. на Н. Т. ? ид. ч. от къщата при цена 1 500 лв.
Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения. Специфичен за делото, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона, е винаги този който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка. Касаторът е длъжен да посочи правен въпрос който е от значение за решаване на спора по конкретното дело. ВКС няма задължение, а и не може да формулира правния въпрос въз основа на сочените факти и обстоятелства в жалбата. Той може само да даде квалификация на правния въпрос, да го конкретизира и уточни, като изхожда от обстоятелствената част на изложението. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че в изложението е формулиран въпрос дали изградена по време на брака сграда върху имот, индивидуална собственост на единия съпруг, е съпружеска имуществена общност.
Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел че касаторът Ж. В. и ответникът В. В. са братя, наследници на Х. С. и С. Г. , които сключили брак през 1945 г. По одобрен през 1952 г. архитектурен проект на дядото на страните В било издадено строително разрешение да построи в имота си процесната сграда. Въз основа на завещание от 1955 г. наследодателят Х получил от своя баща В дворно място с площ 1 200 кв. м. в с. С., в която той има вече построена къща с негови средства. На 22.05.1963 г. В. Д. дарил на Х. приращение към имота. Дарението от 1962 г. не променило статута и на лична собственост на Х. С. Касаторът не наследил дял от майка си тъй като тя не е била съсобственик, затова и иска по чл. 33 ал. 2 ЗС бил неоснователен.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съгласно т. 4 от П. № 5 от 31.10.1972 г., на Пленум на ВС, включва се в съпружеската имуществена общност сградата, построена през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг. Цитираната съдебна практика е неотносима към спора, тъй като по време на построяване на сградата земята не е била индивидуална собственост на съпруга, а на неговия баща.
Обжалваното решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по формулирания въпрос. Обобщено, в решения № 1* от 14.07.1970 г. по гр. д. № 1332/70 г. на ВС II ГО, № 1* от 29.07.1971 г. по гр. д. № 1650/71 г. на ВС II ГО, № 1* от 14.06.1972 г. по гр. д. № 962/72 г. на ВС II ГО, № 632 от 06.03.1978 г. по гр. д. № 3277/77 г. на ВС I ГО и № 865 от 20.10.1993 г. по гр. д. № 408/93 г. на ВС I ГО е прието, че къщата която е построена през време на брака от двама съпрузи върху дворно място на единия съпруг, принадлежи общо на двамата съпрузи. Не може да се счете че е налице противоречие на въззивното решение с цитираните решения, тъй като те касаят друга фактическа обстановка – когато къщата е построена в собствен на съпруга терен, а в случая съдът е приел че къщата по приращение е била собственост на неговия баща. Въззивното решение не противоречи и на приетото в решение № 801 от 23.11.2004 г. по гр. д. № 528/2004 г. на ВКС I ГО, а напротив, то е в подкрепа на изводите на съда. В него ВКС е приел, че съгласно чл. 92 ЗС на собственика на мястото принадлежи и построената в него сграда. Когато на мястото на съборена сграда в имота е построена нова сграда, тя се включва в съпружеската имуществена общност, ако построяването и е станало по време на брака. Извършването само на ремонт и преустройство в старата сграда не променя характера и на лично имущество. По делото няма данни построената в имота на бащата на съпруга сграда да е била съборена и по време на брака да е построена отново, поради което решението не противоречи на доводите на въззивния съд. Според решение № 188 от 28.03.2002 г. по гр. д. № 559/2001 г. на ВКС I ГО, построената по време на брака върху непринадлежащ им терен и владяна от двама съпрузи сграда, може да бъде придобита по давност от тях и се счита за общо тяхно имущество. По делото не са ангажирани доказателства че съпрузите са се позовали на давностно владение по време на брака, а напротив, сградата е придобита от Х. С. въз основа на друг придобивен способ.
Бланкетното посочване на текста на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. Останалите изложени в касационната жалба аргументи са свързани с правилността на въззивното решение и не би могло да се преценяват по реда на чл. 288 ГПК.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи заплащане на 100 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 425 от 26.06.2009 г. по гр. д. № 270/09 г. на Окръжен съд гр. Д..
О. Ж. Х. В. да заплати на В. Х. В. и Н. Н. Т. 100 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: