О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№344
София, 26.03. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1882 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. „П”, Русе, представлявана от директора К. Д. чрез адв. Е срещу въззивно решение № 350/30.09.2009 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 737/2009 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните.
А. Д. Д. чрез адв. К от АК – Русе е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че липсва обосновка по чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа също така, че жалбата е неоснователна – същата е бланкетна, а обжалваното решение е правилно постановен съдебен акт.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Тя е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът не е формулирал въпроси, които според него налагат допускане на касационното обжалване с оглед даденото по тях разрешение от въззивния съд при условията на някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1, т. 1 т. 2 или т. 3 ГПК.
Твърденията, че въззивният съд е нарушил съдопроизводствените правила и неточно е приложил материалния закон са за неправилност и за наличието на тези касационни основания Върховният касационен съд извършва проверка едва с решението по чл. 290 ГПК /срв. разяснения по т. 1 ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС/.. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение.
Към изложението е приложено и Р-1678-1999-ВКС-ІІІ ГО ВКС, но разгледания по него въпрос за необходимостта съдът да извърши преценка за съответствието между дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, съобразно критериите на закона, посочени в чл. 189, ал. 1 КТ, изобщо не е разглеждан от въззивния съд, нито има отношение към постановения от него резултат. С обжалваното решение е прието, че деянието, за което на А. Д. е наложено дисциплинарно наказание „забележка” не съставлява нарушение на трудовата дисциплина.
В заключение, не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещните страни сторените в инстанцията съдебно-деловодни разноски – 500 лв. платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 350/30.09.2009 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 737/2009 г.
ОСЪЖДА П. „П”, Русе, представлявана от директора К. Д. да заплати на А. Д. Д. сумата в размер на 500 лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебно-деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: