О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София, 12.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 259 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба № 23671 от 18.03.2011г., подадена от Ц. И. Д. против разпореждане от 14.03.2011г. по гр.д.№ 5451/2010г. на СГС, с което подадената от него касационна жалба вх.№ 19190/07.03.2011г.е оставена без движение. С разпореждане от 21.04.2011г. тази касационна жалба е върната на основание чл. 286, ал.1 т.2 от ГПК. Против това разпореждане е подадена жалба № 43288 от 12.05.2011г.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, тъй като нормата на чл. 284, ал.2 от ГПК изискваща подписването на жалбата от адвокат е противоконституционна. Жалбоподателят счита, че ВКС следва да инициира действия пред Конституционния съд за обявяването на тази норма за противоконституционна.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбите изхождат от процесуално легитимирана страна и са постъпили в срок. Първата частна жалба против разпореждането от 14.03.20111г. е недопустима, тъй като е против разпореждане, което не прегражда движението на делото и за което не е предвидено изрично, че подлежи на обжалване. Частната жалба против това разпореждане следва да се остави без разглеждане.
Частна жалба вх. № 43288 от 12.05.2011г. е против разпореждане от 21.04.2011г., с което е върната касационна жалба вх.№ 19190/07.03.2011г., което подлежи на обжалване, съгласно чл. 286, ал.2 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, допустимата частната жалба е неоснователна. .
За да върне касационната жалба, въззивният съд е констатирал, че не са изпълнени указанията му по привеждането й в съответствие с изискванията на чл. 284, ал.2 и ал.3,т.1 и т.3 от ГПК поради това, че касационната жалба не е приподписана от адвокат и не е представено изложение на основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК. С разпореждане от 14.03.2011г., препис от което е връчено на жалбоподателя на 17.03.2011г., са му дадени указания в този смисъл, но те не са изпълнени. Касаторът счита, че нормата на чл. 284, ал.2 от ГПК е противоконституционна, а изложение на основанията за допускане до касация не е представил.
Разпореждането е правилно.
С новия ГПК от 01.03.2008г. касационното обжалване не е задължително, а факултативно със законова регламентация на предпоставките и критериите при които е допустимо, очертани в нормата на чл. 280, ал.1, т. 1-3.от ГПК. Преценката относно това кои решения, определения и разпореждания подлежат на касация е предоставена от законодателя на ВКС, но съгласно чл. 285 от ГПК, за формалната редовност на касационна жалба следи въззивния съд. Основанията за допускане са различни от основанията за касиране на решението по чл. 281 от ГПК, по наличието на които съдът се произнася само ако допусне до разглеждане касационна жалба по същество. Затова правилно възивният съд е дал конкретни указания на жалбоподателя да представи изложение по чл. 281, ал.3 т.1 от ГПК.
Правилни са и дадените указания за преподписване на касационната жалба от адвокат, като следва да бъде представено и пълномощно за същия от касатора.. Това е изискване, предвидено в чл. 284, ал.2 и ал.3 т.3 от ГПК. Идеята на законодателя за преподписване на касационната жалба от адвокат не е самоцел, а е с оглед оформянето и със съдържание и по начин, че да се защитят най-добре правата на гражданите. Защитата на правата и правоприлагането са специфични дейности, които изискват специални знания. Не използването на такива знания пред последната инстанция може да доведе до неефективна защита. Съдът няма задължение да указва на гражданите как да защитят най-добре правата си, защото е арбитър в спор между две страни, които са равнопоставени пред него. Защитата на правата и законните интереси на гражданите е задължение на адвокатурата. Настоящия състав не може да се произнася по конституционосъобразността на тази норма или да сезира КС. До обявяването й за противоконституционна, нормата подлежи на прилагане и е задължителна.
Щом към касационна жалба не е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 от ГПК, съгласно изискването на чл. 284, ал.1т.3 и не е упълномощил адвокат за преподписване на касационната жалба, съгласно изискването на чл. 284, ал.2 и ал.3, т.3 от ГПК и след даване на указания за това, въззивният съд правилно и в съответствие с нормата на чл. 286 от ГПК е върнал касационната жалба. Затова обжалваното определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 23671 от 18.03.2011г., подадена от Ц. И. Д. против разпореждане от 14.03.2011г. по гр.д.№ 5451/2010г. на Софийски градски съд.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок.
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 21.04.2011г., с което е върната касационна жалба вх.№ 19190/07.03.2011г., подадена от Ц. И. Д..
В тази част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: