О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
гр. София, 15.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3749/14г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. П. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 324 от 05.03.2014г., постановено по в.гр.д.№ 2824/13г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение от 18.04.13г. по гр.д.№ 4974/04г. на Варненския районен съд в частта, с която апартамент № 14 с идентификатор 10135.2557.188.1.14 по КК на [населено място] е възложен на основание чл.288, ал.3 ГПК/отм./ на Ю. Н. Д.-К., отхвърлена е претенцията на Я. П. К. за възлагане на имота на същото основание и делбата на останалите допуснати до делба имоти е извършено по реда на чл.292 ГПК /отм./, като в дял на първата съделителка е поставен поземлен имот пл.№ 373 с площ от 600 кв.м., находящ се в [населено място], м.”Д. чешма”, ведно с построената в него сграда от 35 кв.м., а в дял на втората съделителка – апартамент № 3 с идентификатор 10135.1507.421.1.38. Потвърдено е и решение от 26.06.13г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането на Я. К. за допълване на решението от 18.04.13г. чрез произнасяне по искането й по сметки.
Със същото решение окръжният съд е отменил първоинстанционното решение в частта относно приетите оценки на имотите и сумите за уравнение на дяловете и вместо него е определил пазарната стойност на ап.№ 14 в размер на 166 000 лв., на ап.№ 3 – 113 000 лв., а на дворното място и сградата – 57 000 лв., като е осъдил Я. П. да заплати за уравнение на дяловете на другата съделителка сумата 750 лв.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че делбата на процесните имоти е допусната между страните с влязло в сила решение, като съделителката Ю. Н. Д.-К. притежава по ? ид.части от ап.14 и от дворното място с вилната сграда и ? ид.част от ап.№ 3. Процесният ап.№ 14 е бил съпружеска имуществена общност между общия наследодател на страните П. К. и преживялата съпруга Ю. Д.. С оглед на това и доколкото същата не притежава друго жилище е прието, че са налице изискванията на чл.288, ал.2 ГПК/отм./ за възлагането на имота в неин дял, но доколкото същата е претендирала възлагане само по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ в качеството й на наследник искането е прието за основателно. Възлагателната претенция на другата съделителка е приета за неоснователна по съображения, че същата не е живяла в имота към момента на откриване на наследството. Делбата на останалите два имота е извършена по реда на чл.292 ГПК/отм. по съображения, че същите са неравностойни и квотите на страните са различни, поради което извършването на делбата по реда на чл.289 и чл.291 ГПК /отм./ е невъзможно. Пазарната стойност на имотите е определена въз основа на заключението на приетата от въззивния съд последна тричленна техническа експертиза, а относно претенцията по сметки е прието, че е заявена след изтичането на преклузивния срок по чл.286 ГПК/отм./
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1.има ли задължение съдът при редовно и обосновано оспорване на заключението на СТЕ, което не кореспондира със събраните по делото доказателства и не почива на обективната истина, да назначи повторна СТЕ и длъжен ли е съдът съгласно разпоредбите на чл.201 и чл.202 ГПК да прецени експертното заключение във връзка с останалите доказателства по делото и да назначи повторно заключение за изясняване на релевантните за правния спор факти; 2. длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема и кредитира едното заключение и защо не кредитира другото прието по делото заключение на вещите лица; 3.налице ли е поделяемост по смисъла на чл.288, ал.2 ГПК /отм./, когато броят на допуснатите до делба жилища е равен на броя на дяловете и следва ли в този случай делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий, а не чрез възлагане по смисъла на чл.288, ал.3 ГПК /отм./ и 4. допустимо ли е разпределяне на различни по вид самостоятелни имоти, когато между страните е налице спор относно обособяването им в самостоятелни дялове и след като тегленето на жребий не е неудобно и невъзможно.
Ответницата не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
Първият поставен от касаторката въпрос не е решен в противоречие с представеното с изложението решение № 466 по гр.д.№ 1297/09г. на ВКС, І г.о., което се отнася до различна хипотеза. В случая касаторката е оспорила заключението на тричленната експертиза, която не е единствена, без да е направила искане за назначаване на нова експертиза, а освен това по така формулирания въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като по делото липсват данни заключението на тричленната експертиза да не кореспондира със събраните по делото други доказателства и да не почива на обективната истина, като представените от касаторката пред въззивния съд извадки за цени на други недвижими имоти в същите райони не могат да обосноват друг извод.
Вторият поставен въпрос също не е решен в противоречие с представената задължителна практика на ВКС /Р № 108 по гр.д.№ 1814/09г. на ІV г.о., Р № 762 по гр.д.№ 1371/09г. на І г.о. и Р № 1318 по гр.д.№ 1371/09г. на І г.о./ , според които съдът не е длъжен да приеме заключението на вещото лице, а го преценява заедно с останалите доказателства по делото, респ. излага съображенията си защо приема дадено заключение, тъй като в случая тези изисквания са спазени от решаващия съд.
Позоваването на противоречие с Р № 2276 от 09.07.1981г. по гр.д.№ 1735/81г. на ВС, І г.о. по отношение на следващия въпрос е също неоснователно, тъй като това решение се отнася до действалата тогава нормативна уредба, а не към приложимите в настоящия случай разпоредби, по приложението на която е налице богата съдебна практика, вкл. задължителна, с която въззивното решение е съобразено.
Представеното решение № 258 по гр.д.№ 144/11г. на ВКС, ІІ г.о. се отнася до различна от настоящата хипотеза и противоречие с него по отношение на последния поставен въпрос също не е налице, а изводът на съда, че делбата на дворното място и ап.№ 13 следва де се извърши по реда на чл.292 ГПК/отм./ е направен в съответствие с приетото в решение № 406 по гр.д.№ 729/10г. на ВКС, І г.о., на което жалбоподателката неоснователно се позовава.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 324 от 05.03.2014г., постановено по в.гр.д.№ 2824/13г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: