О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
София, 15.06.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4727/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 27.07.2016 г. по в.гр.д. № 37/2016 г. на Окръжен съд – Монтана е потвърдено решението на Районен съд – Монтана, постановено на 13.11.2015 г. по гр.д. № 70010/2015 г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], против В. И. В. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху следния недвижим имот: 378.9 кв.м от западната част на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ ПИ с идентификатор 48489.6.69 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РДІ 18-29 от 05.04.2006 г., целият с площ 3 950 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за бензиностанция, газостанция, с номер по предходен план УПИ ІІІ от кв. 332, при граници на посочената реална част: от две страни ПИ с идентификатор 48489.4.317 и от две страни имота на [фирма] с идентификатор 48489.6.69, която площ е отразена на комбинираната скица на л. 53 от първоинстанционното дело.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от [фирма] чрез процесуалния представител на дружеството адв. М. П.. В жалбата са развити подробни доводи за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпроса следва ли съдът да определи начален момент на срока на владение на недвижим имот като конкретна дата, месец и година или може да посочи само годината, през която е установено владението. Счита, че даденото от въззивния съд разрешение е обуславящо изхода на спора и е в противоречие с практиката на ВКС- ТР № 4/2012 г. от 17.12.2012 г. по тълк.д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация В. И. В. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че след проведен конкурс и на основание чл. 15 във вр. с чл. 13 ЗС, на 12.07.1993 г. е сключен договор за покупко – продажба, по силата на който [фирма] е закупил от [община] недвижим имот с площ 4 дка в регулацията на [населено място], кв. 332, парцел ІІІ, със стар идентификатор 089671, а понастоящем – ПИ с идентификатор 48489.6.69. С нотариален акт № 72, т.ІІ, нот.д. № 179 от 17.12.2014 г. дружеството е било признато за собственик на този имот, ведно с построената в него сграда.
С нотариален акт № 57, т.ІІ, нот. дело № 189 от 17.03.2005 г. ответникът В. В. закупил от К. П. З. и от Н. П. Н. недвижим имот – нива с идентификатор по КВС към момента на сключване на договора 089003 в землището на [населено място], м. ”М. К.”, с площ 2 239 кв.м. Праводателите на ответника се легитимирали като собственици на продадения имот с решение № РГ-25 от 21.06.1999 г. на ОСЗ – Монтана, с което имотът им е възстановен в стари реални граници. По кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] този имот е отразен като имот с идентификатор 48489.4.317.
При обединяване на данните от кадастралната карта и КВС е установено припокриване на части от двата имота, което е наложило коригиране на границите на имот с идентификатор 484.89.4.317 спрямо границите на имот № 089003 по КВС. По заявление на ответника В. В. през 2010 г. е започнала административна процедура за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта, но съставеният Акт не е бил подписан от ищеца, тъй като предложеното изменение на границите засяга неговия имот. Поради това ответникът В. В. предявил против дружеството иск по чл. 52, ал.2 ЗКИР. С решение от 19.11.2012 г. по гр.д. № 70124/2011 г. на Районен съд- Монтана, потвърдено с решение на Окръжен съд- Монтана по в.гр.д. № 15/2013 г. искът е отхвърлен, като е прието, че към момента на одобряване на кадастралната карта ответникът [фирма] е придобил имот с идентификатор 48489.6.69 по давност, в това число и спорния терен от 384.9 кв.м, в който двата имота се припокриват.
Разпитаните по делото свидетели, които са работили по трудов договор в бензиностанцията на ищеца са установили, че от закупуване на имота през 1994 г. до около 2005-2006 г. владението върху спорната част е било осъществявано от дружеството. След 2005-2006 г. ответникът постепенно завладял спорната площ, като разположил в нея свои съоръжения и поставил ограда откъм имота на ищцовото дружество.
Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е приел, че първоначално спорната част е била придобита по давност от ищеца в резултат на упражнявано от него владение в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2001 г. По силата на сключения през 2005 г. договор за покупко- продажба ответникът В. В. е установил непрекъснато владение върху тази част, което продължава и към настоящия момент, поради което на основание чл. 79, ал.2 ЗС е придобил правото на собственост по давност. Приел е, че същият има качеството на добросъвестен владелец, тъй при сключване на договора за покупко – продажба спорната площ е била включена в границите на закупения от него имот № 089003 и в тези граници ответникът е упражнявал фактическа власт върху него.
Въззивният съд е намерил за неоснователен довода на жалбоподателя, че въпросът за собствеността върху спорната част е разрешен със сила на пресъдено нещо с посочените по- горе решения на Районен съд- Монтана и на Окръжен съд- Монтана. В тази връзка е приел, че с отхвърлянето на предявения от В. В. иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР съдът не се е произнесъл относно правото на собственост на дружеството, нито относно основанието, на което претендира да е собственик, тъй като не е бил сезиран с такъв иск, а възражението на дружеството за изтекла в негова полза придобивна давност не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 298, ал.4 ГПК и произнасянето по този въпрос в мотивите на решението не формира сила на пресъдено нещо.
Поставеният в изложението правен въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, в случая не се явява обуславащ изхода на спора и поради това не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК. Това е така, тъй като е прието, че ответникът по иска за ревандикация има качеството на добросъвестен владелец, поради което за придобиване на спорния имот по давност е необходимо да бъде установено, че е упражнявал явно и необезпокоявано владение в продължение на 5 години. При данните по делото, че същият е завладял имота най-късно през 2006 г., а искът за собственост против него е предявен през 2015 г., обстоятелството на коя дата и през кой месец е установена фактическата власт е без значение за извода, че е придобил имота по давност, тъй като към момента на предявяване на иска периодът на владението му във всички случаи ще надхвърля необходимия съгласно в чл. 79, ал.2 ЗС давностен срок. В конкретния случай необходимост от установяване на момента на завладяване на имота с точност до ден и месец би била налице при обикновено владение – чл. 79, ал.1 ЗС.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на ответника по касация В. И. В. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 307 лв., доказани с приложения към отговора на касационната жалба Договор за правна защита и съдействие от 26.10.2016 г.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27.07.2016 г. по в.гр.д. № 37/2016 г. на Окръжен съд- Монтана.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на В. И. В. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 307/ триста и седем/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: