О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
гр. София, 17.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 4590 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 6781 от 18.08.2016 г., подадена от А. Н. А., Е. К. А. и А. А. А. и приподписана от адвокат В. К. от АК – П. против въззивно решение № 145 от 15.07.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 302/2016 г. на Апелативен съд – Пловди, ІІ гр.състав.
Ответникът по касация Н. Н. К. не е подала отговор на касационната жалба.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, Пловдивският апелативен съд е обезсилил решение № 257 от 22.02.2016 г., постановено по гр.д.№ 1108/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е признато за установено по отношение на двама от ответниците по иска (касатори в настоящото производство), а именно – А. Н. А. и Е. К. А., че ищцата Н. Н. К. е собственик на 3/4 идеални части от описания в решението недвижим имот – апартамент с идентификатор 56784.523.841.1.59 по КККР на [населено място] и на основание чл. 108 ЗС тези ответници са осъдени да отстъпят на ищцата собствеността и да предадат владението на същите 3/4 идеални части от имота, като е прекратил производството в тази му част. По отношение на посочените двама ответници по иска за останалата 1/4 идеална част от недвижимия имот, а по отношение на ответника по иска (сега – касатор) А. А. А. – за целия недвижим имот, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по иска по чл. 108 ЗС в неговите установителни и осъдителни части. Съдът е разгледал и отхвърлил възражението на настоящите касатори за правото им на задържане по отношение на 1/4 ид.част от процесния имот до заплащане на увеличената му стойност в резултат на извършени от тях за периода от 2007 г. до 2011 г. подобрения за съответната на тази идеална част сума от 2 578,50 лв. поради прихващане с вземане на Н. Н. К. спрямо тях, представляващо обезщетение за ползването на същия имот, от което е била лишена за периода от 29.08.2013 г. до 21.01.2016 г.
Въззивният съд е приел, че спрямо съпрузите А. Н. А. и Е. К. А. спорът за собственост по отношение на 3/4 идеални части от недвижимия имот е разрешен със сила на пресъдено нещо с решение № 181 от 26.10.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 235/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив. По отношение заявеното от тях възражение за извършени в имота подобрения, както и за производното му право на задържане, съдът е приел, че същите следва да бъдат разгледани в размера на 1/4 от претендираната сума, доколкото предмет на разглеждане в рамките на настоящото дело е главният иск по чл. 108 ЗС за тази част. След като е обсъдил поведението на праводателите на ищцата, които не са се противопоставили на извършените в имота ремонтни дейности, съдът е намерил възражението за подобренията за основателно и доказано за сумата 2 578,50 лв. С оглед последното, съдът е разгледал и възражението на ищцата Н. Н. К. за прихващане на вземането за подобрения с нейно насрещно вземане, представляващо обезщетение за ползването на имота, от което е била лишена от ответниците по иска в периода от придобиването на собствеността върху имота (29.08.2013 г.) до приключване на устните състезания пред първата инстанция (21.01.2016 г.) в размер на 11 400 лв. Прието е, че обезщетение по чл. 59 ЗЗД се дължи, тъй като А. Н. А. и Е. К. А. са живели в имота през процесния период заедно с техния син А. А. А. без правно основание. Дължимото от ответниците – съпрузи обезщетение за периода от 29.08.2013 г. до 20.02.2015 г. е установено в размер на 4 990 лв., а за периода от 20.02.2015 г. до 21.01.2016 г. – 2 200 лв., или общият размер на дължимото по чл. 59 ЗЗД обезщетение за целия период е 7 190 лв. Като краен резултат е формиран извод за отхвърляне на възражението на ответниците – съпрузи за заплащане на сумата 2 578,50 лв. поради прихващане на вземането им за увеличената стойност на имота в резултат на извършените от тях подобрения с насрещното вземане на ищцата за обезщетение за лишаването от ползването на имота през периода 29.08.2013 г. – 21.01.2016 г. до размера на по-малкото от двете. Тъй като правото на задържане на имота е акцесорно обезпечително право, отлагащо изпълнението на задължението за връщане на имота до заплащане на стойността на извършените в него подобрения, и понеже вземането за подобрения на ответниците-съпрузи е погасено чрез прихващане, то е отхвърлено и възражението им за право на задържане – поради липса на вземане, което да обезпечава.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Излагат се твърдения, че в периода от придобиването, до предявяване на исковете по настоящото производство, ищцата не е заявила собствеността си пред ответниците, както и не е отправила искане за заплащане на наем за имота си. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите :
(1) „Следва ли ответникът по правен спор, с предмет чл. 108 ЗС непрекъснато да извършва действия, с които да знае във всеки момент дали другата страна е собственик на имота, или вече го е прехвърлила на трето лице, и да насочи вниманието си към това, поради страх от евентуални вземания на трети лица, или това следва да се следи служебно ?” ,
(2) „Текат ли срокове за ответника, и ако текат, от кога, ако приемем, че ответникът не е извършил описаното по-горе, и не е разбрал, че спорният имот е прехвърлен на трето за спора лице ?”.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси по следните съображения:
С ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В случая касаторите поддържат, че е налице основанието за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да се приеме, че един правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, необходимо е страната – касатор да обоснове с какво произнасянето на касационния съд ще допринесе за правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика. Двете хипотези по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изискват да е налице необходимост от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика (задължителна и практика по отделни казуси), или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или пък непълнота, неяснота или противоречие в закона да налага създаването на съдебна практика по приложението му или осъвременяването на по-рано дадено тълкуване с оглед изменение в законодателството или обществените условия – всичко това с цел да се постигне изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми. Обосновка в този смисъл изобщо отсъства в изложението на касаторите. Едновременно с това следва да се има предвид, че наличието на задължителна съдебна практика изключва възможността за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поставените от касаторите въпроси практически се свеждат до правния проблем за съдържанието на фактическия състав на вземането по чл. 59 ЗЗД и по-конкретно включва ли той отправянето на уведомление или покана, т.е. необходимо ли е собственикът осведоми за правата си или да покани ползващия да заплаща наем/обезщетение за неоснователното ползване на имота, за да се приеме, че е възникнало вземане по чл. 59 ЗЗД. Съдържанието на фактическия състав на вземането по чл. 59 ЗЗД е изяснено в практиката още с ППВС № 1/1979 г. Съгласно задължителната практика, когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице и липсва друга възможност за правна защита, обеднелият разполага с иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Като пример за приложението на разпоредбата изрично са посочени случаите, в които собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. За успешното провеждане на иска по чл. 59 ЗЗД необходимо и достатъчно е да се установи връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, т.е. да се констатира положителен отговор на въпроса дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. Нито Законът, нито съдебната практика изискват като предпоставка за възникване на задължението на ползващия несобственик да заплати обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД отправянето на каквото и да е уведомление или покана от страна на лишения от възможността да се ползва от вещта си собственик. Правните изводи на въззивния съд относно елементите от фактическия състав на вземането по чл. 59, ал. 1 ЗЗД кореспондират с формираната задължителна практика и Закона, което (наред с липсата на доказано основание за произнасяне с оглед точното прилагане на закона, както и за развитието на правото) елиминира възможността за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 145 от 15.07.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 302/2016 г. на Апелативен съд – П., ІІ гр.състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: