О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№345
[населено място], 19.10.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4531 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1828 от 29.04.2015г. по гр.д. № 154/2015г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 3019 от 16.10.2014г., поправено с решение № 123 от 16.01.2015г. по гр.д. № 25382014г., за извършване на разпределение на ползване по вариант четвърти на вещото лице и вместо това е постановено друго, с което е възприет първия вариант за разпределение на ползването на УПИ ХV-148 от кв.22 по плана на [населено място], обл.Б., между В. И. К. и А. Н. К., от една страна и Н. И. Т., от друга, като първите двама ползват площ от 272,09 кв.м., защрихована в жълто, съобразно правата си от 7/10 ид.ч., а третата ползва площ от 116,61 кв.м., защрихована в зелено, съгласно правата си от 3/10 ид.ч. от имота. Скицата на вещото лице на л.49 от първоинстанционното дело е призната за неразделна част от решението.
Подадени са от Н. И. Т. две касационни жалби, едната приподписана от адв. Б., а другата от адв.С.. Приложено е едно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което са поставени въпросите: 1/ когато съгласно действащия регулационен и кадастрален план се засягат права на трети лица, може ли съдът да разпределя ползването на такъв имот; 2/ следва ли да се обсъждат всички събрани по делото доказателства и всички доводи на страните. Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК, като в изложението са посочени две решения на ВС и ВКС и Постановление № 2 от 30.11.1967г. на Пленума на ВС, без да са приложени.
Ответниците В. И. К. и А. Н. К. в писмения си отговор чрез пълномощника си Ш., обосновават липса на предпоставките за достъп до касационен контрол. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 32,ал.2 ЗС за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот. Съдът е приел, че правата на страните в съсобствеността са установени с предходно влязло в сила съдебно решение. Предявеното от Н. Т. възражение за придобиване по давност е намерил за недоказано, доколкото по него не са събрани доказателства, а и за неоснователно с оглед факта, че наличието на съсобственост е признато със съдебното решение от 2012г. и оттогава до завеждане на иска не е изтекъл изискуемия от закона давностен срок.
При преценка на изготвените от вещото лице варианти за разпределение съдът е отчел, че имотът се ползва в граници, които не съвпадат с тези на урегулирания поземлен имот, като предположението на вещото лице е за допусната грешка в кадастъра. С оглед на това вещото лице е предложило разпределение според границите, в които реално се ползва имота и разпределение, според границите по действащия ПУП. Съдът е счел, че разпределението следва да се извърши в рамките на реално ползваната площ, тъй като в противен случай би се стигнало до засягане на части от УПИ, които са заети от трети лица, а въпросът за границите на УПИ не може да се разрешава в производството по разпределение на ползване. Затова е предпочел първия вариант вместо избрания от първата инстанция четвърти вариант, който изхожда от границите по плана.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първият правен въпрос е дали може да се извършва разпределение, ако съгласно действащия регулационен и кадастрален план се засягат права на трети лица. Въпросът е неточно формулиран, не съответства на установеното по делото и не е разрешен в обжалвания акт. Съдът е установил, че имотът не се ползва по регулационните си граници и е извършил разпределението в границите на действително ползваната площ от имота, така че някакво засягане на права на трети лица не е налице. Отделно, по делото липсват каквито и да е твърдения и доказателства за права на трети лица, съдът не е обсъждал такива обстоятелства и повдигането им в настоящия момент представлява упражняване на чужди права.
Вторият въпрос е дали следва ли да се обсъждат всички събрани по делото доказателства и всички доводи на страните. Той произтича от доводите в касационната жалба, че жалбоподателката е била лишена от възможността да ангажира гласни доказателства и съответно не е могла да докаже възражението си за придобивна давност. Видно, че първоинстанционният съд е дал възможност за ангажиране на гласни доказателства, но в първото заседание такова искане не е направено. Във второто заседание съдът е отклонил искането по съображение, че е преклудирано. Във въззивната жалба е направено оплакване за процесуално нарушение, но липсва искане за разпит на свидетелите пред въззивния съд, поради което Благоевградски окръжен съд изобщо не е разгледал такова искане. При постановяване на решението си Благоевградски окръжен съд е посочил, че възражението е недоказано.
При тези данни е видно, че изложените от касатора съображения касаят правилността на обжалвания акт, тъй като представляват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 281,т.3 ГПК. Такива не могат да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК, а само при проверката на обжалвания акт по същество, след като бъде допуснато касационно обжалване.
Съдебните решения, на които се позовава касатора, не са представени. Решение № 923 от 14.04.1960г. по гр.д. № 1756/60г. на ІІІ г.о. на ВС изисква показанията на свидетели са бъдат конкретно обсъдени от съда, а не с общия израз „съвкупна преценка на доказателствата”. Решение № 336 от 24.04.2000г. по гр.д. № 855/1999г. на І г.о. обръща внимание на задължението на въззивния съд да направи свои фактически и правни изводи, като отговори на доводите на страните. По настоящето дело съдът е действал в рамките на правомощията си като въззивна инстанция, но не е обсъждал доказателства за възражението за давност, защото такива няма събрани и това е ясно посочено в мотивите.
В обобщение не са установени предпоставки за допускане на касационно обжалване и същото следва да бъде отказано.
В полза на ответниците следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1828 от 29.04.2015г. по гр.д. № 154/2015г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на Н. И. Т. от [населено място], общ. С..
ОСЪЖДА Н. И. Т. от [населено място], общ. С. да заплати на В. И. К. и А. Н. К., двамата от [населено място], общ. С., сумата 350 /триста и петдесет/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: