6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
[населено място] ,19,05,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети май ,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3345 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 154 / 06.06.2014 год. по т.д.№ 72 / 2014 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 32 / 23.05.2013 год. по т.д.№ 90/2011 год. на Окръжен съд – Разград, с което е уважен предявеният от Т. „М.„ против касатора иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД, за прогласяване нищожност, поради липса на съгласие,на сключена между Т. „М.„- в качеството на продавач и [фирма] – в качеството на купувач, сделка по покупко-продажба , материализирана в нот. акт № 143 , по нот.дело № 101/2009 год. на Нотариус Р. К., рег. № 380 на НК,вписан под № 88 том.4, нот. дело № 686 / 2009 год. на Служба по вписванията. Касаторът навежда формални доводи за недопустимост, в евентуалност – за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано.
Ответната страна – Т. „М. „ – оспорва касационната жалба и моли въззивното решение като правилно да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и подлежащ на касационно обжалвана съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Ищецът – Т. „ М. „ – позовавайки се на невзето решение на ОС на К., за разпореждане с поземлен недвижим имот на същата , при условията / цената /, при които в действителност е извършено разпореждането чрез покупко-продажба,кумулативно навеждайки доводи за действителния предмет на взетите във връзка с възможно разпореждане с имота решения от ОС на 05.03.2009 год. и представяйки протокол от същото,претендира установяване нищожност на сключената сделка на кумулативно изредени в петитума на исковата молба основания : противоречие със закона, липса на съгласие, липса на основание, липса на предмет,предявявайки, при изрично указване на алтернативно съединяване с иска за нищожност, и иск за унищожаемост на сключената сделка поради измама.Първоинстанционният съд е уважил иска,установявайки нищожност на сделката,поради противоречие със закона – чл.15 ал.4 т.10 от ЗК, според която норма,за разпореждане с недвижим имот е необходимо решение на ОС на К.,каквото – за сключването на атакуваната сделка с конкретните й параметри / цена / – съдът не е приел да е взето.С допълнително решение,по реда на чл.250 ГПК,съдът е отказал произнасяне по останалите основания за нищожност,като „ненужно„.
Ответникът [фирма] е оспорил въззивното решение от 23.05.2013 год., както и допълнителното от 25.11.2013 год. , с твърдение, че прогласявайки нищожност в противоречие със закона – чл.15 ал.4 т.10 от ЗК-съдът се е произнесъл в противоречие с принципа на диспозитивното начало,вкл. на непредявено от ищеца основание, доколкото сочената правна норма не фигурира в исковата молба .Позовал се е на съществено нарушение на съдопроизводствените правила – непроизнасяне на съда по заявените кумулативно и други основания за нищожност – липса на предмет,основание и съгласие.Поради същите обстоятелства – непроизнасяне на съда по всички твърдени пороци на сделката,вкл. по истинността на представения от ищеца протокол от ОС на 05.03.2009 год. – ответникът твърди и неправилност на решението. Позовал се е на недопустимост на кредитираните свидетелски показания на свидетели на ищеца, за установяване истинността на представения от ищеца протокол от ОС на 05.03.2009 год.,както и че оспорването на истинността на представения от ответника протокол на ОС от същата дата, но със съдържание на взетите решения, кореспондиращо с условията на сключената сделка, е предмет на делото , тъй като такова волеизявление ищецът не е направил.Навел е възражение за недопустимост на произнасянето досежно истинността на протокола от ОС на 05.03.2009 год.,представен от ищеца,тъй като противоречи на установения в закона ред и начин на оспорване решенията на ОС на кооперация , съгласно чл. 58 ЗК .
Въззивният съд е приел,че обстоятелствената част на исковата молба достатъчно ясно и безпротиворечиво акцентира на липсата на решение на ОС на кооперацията за извършване на разпоредителната сделка,опорочаващо действителността й,поради липсата на един от елементите, формиращи съгласието на кооперацията за разпореждане с имота, изискващо се от разпоредбите на чл. 26 ал.3 вр. с чл.15 ал.4 т.10 ЗК.Посочил е,че правно-техническото посочване на текста – правната норма ,приложима за обосноваване съществуването на предявеното субективно право – не е част от основанието на иска,определящо се от изложението на фактическите обстоятелства,и не обвързва съда, който именно въз основа на фактическите обстоятелства определя правната квалификацията на иска,респ. на основанието на твърдяната недействителност.Въззивният съд счита,че при идентичност на прецененото като релевантно обстоятелство – липса на решение на ОС на кооперацията за извършване на разпореждането – първоинстанционният съд е приложил погрешна правна квалификация на нищожността – поради противоречие със закона, вместо поради липса на съгласие – чл.26 ал.2 пр. 2 ЗЗД. Приел е, че съобразяването,в обосноваването на правни изводи,на действително релевираните от страната факти, изключва произнасяне в противоречие с диспозитивното начало в процеса и респ. недопустимост на първоинстанционното решение. По съществото на спора и като е приел, че с исковата молба имплицитно се оспорва истинността на представения от ответника протокол от ОС на 05.03.2009 год., както и че за установяване кой от противопоставените протоколи от една и съща дата, но с различно съдържание, обективира действително взетите от ОС на ищеца решения, са допустими свидетелски показания , въззивният съд е приел за установена истинност на представения от ищеца протокол . Въззивният съд е счел,че същият не обективира съгласие за извършване на разпоредителната сделка при реално договорената продажна цена. Изрично съдът е изложил и мотиви, че предприетото оспорване на протокола от ОС на кооперацията,представен от ответника и произнасяне по истинността му не съставлява атакуване на законосъобразността или противоуставността на решенията на ОС, в противоречие с установения за това ред,тъй като се касае за липсващо,невзето решение на ОС на кооперацията,а не противоречащо на закона или устава такова, които пороци обуславят иск по реда на чл.58 ЗК . По въззивната жалба срещу решението постановено по реда на чл.250 ГПК , въззивният съд е приел, че съединяването на исковете също подлежи на преценка за допустимост , т.е. в правомощието на съда е да определи възможността да се претендира едновременно нищожност на няколко основания,респ. допустимата поредност на разглеждането на същите , като не е обвързан от начина на обективно съединяване, заявен от ищеца.Ако ищецът поддържа исковете в кумулативност,какъвто е настоящия случай относно прогласяването на нищожност на сделката , то съдът следва да ги разгледа в поредността , съответна на естеството на правоотношението. Предвид така изложеното е потвърдил допълнителното решение, с което молбата на ответника е оставена без уважение.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е навел доводи за недопустимост на въззивното решение,основани на неяснота относно поредността на съединяването на исковете за прогласяване на нищожност, вкл. поради отказа на съда да остави исковата молба без движение, като задължи страната да уточни вида на съединението,респ. да заплати държавна такса по всеки от обективно кумулативно съединените искове за нищожност на сделката.Формулирал е и следните два конкретни въпроса: 1 / Следва ли съда при непълнота на доклада по делото ,изготвен от първоинстанционния съд,да предприеме надлежни процесуални действия по тяхното отстраняване ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК,поради противоречие на въззивното решение с постановеното в т.2 на ТР № 1 / 2013 год. по тълк. дело № 1 /2013 год. на ОСГТК на ВКС и 2/ Как се индивидуализира всеки един иск ? – обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие на въззивното с решение № 4 по гр.д.№ 5588 / 2007 год. на ІІІ г.о. на ВКС.
Не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение.
Исковата молба по начало не въвежда релевантни към предявяването на иск за нищожност,поради противоречие със закона, липса на основание или липса на предмет,обстоятелства. Дори да биха били наведени такива,относно служебната преценка на допустимостта на съединението на искове и възможната поредност за тяхното разглеждане,мотивите на въззивния съд са в пълно съответствие със задължителна за същия съдебна практика – реш.№ 97 по т.д.№ 196 / 2011 год. на І т.о. на ВКС,постановено по реда на чл. 290 ГПК . В същото е прието, че когато ищецът е предявил обективно съединени искове при условия на кумулативност , но съдът приеме, че с оглед основанията на всеки един от тях,същите следва да се разгледат в условията на евентуалност, той се произнася в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание,като при уважаването на иска на едно от основанията,не дължи произнасяне по останалите евентуални искове. Предявяването на искове за прогласяване нищожност на една правна сделка на различни основания,при условия на кумулативност / каквото впрочем е предявяването в петитума на исковата молба/, е допустимо, само ако ищецът обоснове правен интерес от предявяване на иска с оглед различни правни последици, с които законът свързва прогласяването на нищожността.В противен случай, идентичните правни последици от прогласяването на нищожността изключва правния му интерес от произнасяне на всички основания.Ако такъв интерес не е обоснован , исковете следва да се разгледат от съда при условията на евентуалност , в поредност, произтичаща от естеството на поддържания от ищеца порок на сделката.
Както се посочи по-горе, в случая дори не е налице кумулативно обективно съединяване на няколко иска,предвид липсата на обстоятелствена част на исковата молба,кореспондираща на всяко от поддържаните формално основания за нищожност, извън това за липса на съгласие.Правен интерес,обаче,от релевирането на частичната й нередовност /т.е. ако би поддържал и наличие на обстоятелства, обуславящи останалите основания за нищожност, извън липсата на съгласие / би имал единствено ищеца и то в случай на обосноваване правен интерес от преферентно прогласяване нищожността на различно от разгледаното правно основание.Поради това и молба за допълване на решението, изходяща от ответника,е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес.Произнасянето на въззивния съд по същество по процесуално недопустимото решение по реда на чл.250 ГПК,вместо обезсилванего му,не обуславя недопустимост на решението в тази му част,а неправилност, за която съдът не следи служебно.
Предвид изложеното – относно това кому принадлежи правния интерес от прогласяване нищожността и на други основания,респ. в поредност, различна от приложената от съда – настоящият състав намира,че първият от двата въпроса,обоснован от ответника – касатор именно с липсата на яснота относно съединението на исковете от ищеца, респ. с неупражнени от въззивния съд правомощия по отстраняване нередовността на исковата молба досежно вида на съединението,не удовлетворява изискването за правен въпрос, тъй като отговор на същия не предпоставя недопустимост на въззивното решение,а спрямо произнасянето по същество на въззивния съд – по основанието за нищожност на сделката поради липса на съгласие – са неотносими,невключени в предмета на това произнасяне и необуславящи решаващите изводи на въззивния съд за нищожност на сделката на това основание.
Дори да би бил удовлетворен общия селективен критерий, необоснован е допълнителен такъв : Разрешението на т.2 от ТР № 1/2013 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС е относимо към правомощия на въззивния съд,предпоставени от съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд свързани с доклада,респ. с процеса на доказването и рефлектиращи върху произнасянето по спора по същество, а не спрямо задължения на съда, осигуряващи допустимост на съдебния акт / спрямо последната – актуални са задължителните указания на ТР № 1 / 17.07.2001 год. на ВКС – т.4 /. При това и за да би била налице хипотеза на постановено в противоречие с т.2 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС въззивно решение, въззивната жалба следва да съдържа изрично оплакване относно допуснати съществени процесуални нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада,освен в случаите, когато поради неправилна правна квалификация на спора на страните са дадени неправилни указания и накърнено правилното приложение на императивна материалноправна норма.Доводи в посочения смисъл въззивната жалба не съдържа.
Вторият от поставените въпроси по начало не е обвързан с релевантен касационен довод за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281 т.3 ГПК, но очевидно изразява несъгласие на касатора с правната квалификация на иска, отново в аспект на вероятна недопустимост на въззивното решение, разгледана по-горе . Дори като относим към преценката да вероятна недопустимост, въпросът да би бил възприет за правен такъв, соченото реш.№ 4 по гр.д.№ 5588 / 2007 год. на ІІІ г.о. на ВКС, несъставляващо задължителна за въззивния съд съдебна практика,не предлага необходимия обективен идентитет във фактите,относимо към преценка на правната квалификация на иска,с тези по настоящия спор – в който нищожността поради липса на съгласие е изведена от позоваване на липсващо решение на ОС на кооперацията,изискуемо за валидно разпореждане с недвижимо имущество на същата, съгласно чл.15 ал.4 т.10 ЗК- за да би било обосновано противоречиво произнасяне,като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК .
Въззивното решение е в пълно съответствие с утвърдената съдебна практика, че неправилното подвеждане на иначе съответния – релевирания от ищеца – фактически състав към неправилна правна норма, не съставлява произнасяне в отклонение от диспозитивното начало в процеса, правната квалификация подлежи на корекция от въззивния съд и не предпоставя обезсилване на първоинстанционното решение само на това основание / така реш.№ 110 по т.д.№ 597 / 2010 год. на ІІ т.о. , реш.№ 43 по т.д.№ 513/2011 год. на І т.о. , реш. № 103 по т.д.№ 850 / 2012 год. на І т.о. ВКС – съдържащо обстойно изброяване на постановени в този смисъл и други решения на Търговска и Гражданска колегии на ВКС , и др. /.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154/ 06.06.2014 год. по т.д.№ 72/2014 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :